Томислав Дончев: Една от причините за бедствията е състоянието на горите

"Грешка ще бъде да твърдим, че всичко, което се случва е изцяло и единствено част от промените в климата, не че не е основната причина, в много от случаите има и човешка вина. Но да твърдим, че всеки от случаите е предизвикан от човешка грешка също би било неточно. Факт е на първо място, че природата е различна. Ние трябва да го приемем, не да свикнем с това, а да го приемем…" Така Томислав Дончев от ГЕРБ коментира пред bTV бедствието от последните дни.

"Анализирайки и причините, и последствията за бедствията от последните 2 седмици, за съжаление в България в последните години бедствията не само в последните 2 седмици, трябва много ясно да разграничим пораженията от природните стихии и пораженията, които са предизвикани от човешката глупост, и не може да оправдаваме едното с другото", каза още Дончев.

"Както каза министърът на околната среда Ивелина Василев, че трябва да свикваме с това", вмъкна водещата.

"Не да свикваме, а да сме готови за променените условия, в които работим и живеем. И тук първият въпрос е свързан с това каква инфраструктура градим, като не говоря за качеството на инфраструктурата, как обезопасяваме речните корита, в градовете какви са отводните съоръжения по улиците. Те са правени спрямо класическите условия, които е имало в България, /…/ едно много по-спокойни извалявания. На нас ни е необходим дебит на дъждоприемните съоръжения, което е състояние да приеме едни ударни, шокови натоварвания, без това да наводнява и улиците, и мазетата, и дворовете на хората", посочи Томислав Дончев.

"А не е ли проблемът, министър Дончев, в поддръжката на тези съоръжения, защото на времето са правили, не смятам, че не са изчислявали по-интензивни валежи. Не е ли проблемът дори в затлачените канализации…", попита водещият.

"Това също е проблем, но характеристиката на изваляванията е доста различна от обичайната за нашите географски ширини. Ние имаме много по-къси като време и много по-интензивни извалявания. Температурните амплитуди – имаме снеговалеж, температура от минус 10 градуса и в един момент температурата се покачва над 10 градуса, топене на снеговете, тук се отваря въпросът в какво състояние са речните корита, дали понякога недомисленото коригиране на речни крита не ни носи дефект вместо да решава проблема и стигаме до горите. Аз се запознах преди време със статистика, че всъщност обемът на българската гора се повишава, въпреки интензивната сеч, която тече последните десетилетия. Но един особен детайл е, че обемът на гората повишава, но възрастта й пада. Българската гора е млада, в следствие залесителните мероприятия, които се правят след сечта", заяви Дончев.

На въпрос какъв е процентът на законната, регулираната сеч и тази, която е нерегулирана, Дончев отговори: "Със сигурност има. Дървената мафия е интересна тема, която има пряка връзка със случая, но младата гора няма същия капацитет да абсорбира водата, която има и стигаме до организацията и до превенцията. Аз бяха в Смолян преди няколко дни. По едно стечение на обстоятелствата се оказах в Смолян преди 10 години, когато беше голямото наводнение 2005 година. Видях тогава като система за организация, за реакция какъв дълъг път е извървян. Армията, заедно с фирми, Община, „Гражданска защита“, пожарна раздаваха чували с пясък, за да спрат разлива на реката, ако нивото се качва с още 10 или 20 см. Само преди няколко години. Нямаше да има готови чували с пясък, нямаше да има система за реакция. Това беше направено само в рамките на няколко часа. Обречени сме да работим заедно, и когато примерно се опитваме да разсъждаваме по този въпрос, едва ли не от измеренията на политиката, ако институциите не са в състояние да си взаимодействат адекватно в реално време, тук нямаме в повечето случаи дни и дори часове за организация", каза още Томислав Дончев.

Запитан дали проф. Михаил Константинов е прав, като заяви, че „дървената мафия издави България“, Дончев отговори: "Според мен състоянието на горите е една от причините за част от бедствията. Не съм убеден, че има една проста мярка като примерно забраната за износа на дървесина, която с магическа пръчка ще реши целия проблем. Тук са необходими мерки на много нива, като започнем от това, което се случва на терен. Защото все пак, освен мерки, наредби, закони, в крайна сметка имаме една конкретна ситуация в една конкретна гора, когато някой сече или добива дървесина нерегламентирано".

"Всъщност това, което казват хора, които са се занимавали с темата – първо са бандите, които организират сечта на големите дървета и техния износ, по-нататък вървят малките цигански банди, които довършват това, което е останало", вмъкна водещата. "Точно така", потвърди Дончев.

Относно спирането на влакове, Дончев коментира: "Има дестинации, където сме изчислявали, че спрямо пътникопотока, ако бъде ангажиран таксиметров превоз за всеки от пътниците би излязло по-евтино, което е показателно за всичко – за състоянието на жп транспорта, за интереса към него, защото едното и другото е свързано. Там реформата и усилията да имаме по-атрактивни железници трябва да продължат, като първото усилие е да се качват хората обратно на влаковете, което няма как да се случи, ако изглеждат по начина, както са изглеждали в репортажа. Това, разбира се, не са най-добрите влакове, знаете, че има и нови, които за съжаление все още не са платени, защото те са доставени, ползват се".

"Като резултат от лошото състояние на железниците естествено много по-голям пътникопоток отива в автобусните превози, което не е добре от екологична гледна точка. Нека да ви напомня и друго – ние вече имаме десетки, ако не стотици километри изградени рехабилитирани, нови железни пътища, които позволяват много по-висока скорост. Ако сме в състояние следващите години, всъщност това би следвало да е целта – да има нов подвижен състав, нови модерни влакове по някои от дестинациите, за съжаление не всички, бихме могли да върнем хората във влаковете", обясни Дончев.

"Ако примерно може от София до Бургас да стигате за 3 часа на приемлива цена, вие вероятно ще предпочетете този вид транспорт. Сега е 7 часа, но надяваме се в близките 2 или 3 години да може да се стига за 3 часа", посочи още той.

"На първо място поуката е, че реформите няма как да бъдат приемани с аплодисменти от всички. Когато се прави някаква реформа, обикновено логиката е тя да се свързва с рязане, с ограничение и т.н.. Всички трябва да си извадим един извод, че реформата обикновено в началото може да предизвика някакъв смут, но обикновено ефектът след това е добър, защото се прави икономия на средствата, които примерно биха могли да отидат за закупуването на един нов влак след време. Грешката в конкретния случай е, че всичко беше направено много внезапно, включително нямаше възможност да се обсъди най-критичният въпрос, а това не е толкова броят влакове, колкото разписанието. Защото в много от дестинациите големият проблем беше някой, който ползва влаков транспорт да отиде на време на работа и се оказа, че точно този влак, който го вози на работа или този, който му позволява да се прибере не може да бъде използван", обясни Томислав Дончев.