Гражданското общество като пенсиониран ленивец*

Ако гражданската активност се мереше по брой регистрирани НПО-та, щяхме да сме най-демократичната държава

Няма как да си будната съвест на обществото, ако то самото само те гледа отвкъщи по телевизора и те коментира във фейсбук

Личното ни мнение е, че освен шопската салата, Брюксел трябва да включи в политическото си меню специфичния обществен продукт, наречен българско гражданско общество.

Ако съдим по реакциите на премиера, който удовлетворява исканията на всяка агитка, която по погрешка се завърти по „Дондуков", неговата ефективност е почти 100 процента.

Шегата настрана, но колчем някой у нас заговори за пробуждане и активизиране на гражданското общество, първо гледам дали е звънял будилникът.

Уикипедия подсказва най-смилаемото определение: „В широк смисъл под гражданско общество се разбира самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите на националната държава, която в тяхно име регламентира дейността на националния бизнес. (Тук под „бизнес" се разбира съвкупност от дейности с цел задоволяване на потребност.) В тесен смисъл гражданското общество обхваща само регистрираните юридически структури на гражданите."

А в съзнанието на хората неговите изяви се свързват най-вече с масово и спонтанно излизане по площадите, скандирания, носене на лозунги и т.н.

Ако количественият измерител на въпроса за гражданската активност бяха регистрираните НПО-та, щяхме да сме най-демократичната държава, точно както сме шампиони и по броя на регистрираните партии.

На пръв поглед у нас има граждански сдружения по всичко с изключение на асоциация за защита на ланския сняг и то само, защото е с изтекъл срок на годност. Е, това прави ли ни държавата с най-развито гражданско общество? Не, за съжаление, по същата логика, по която сме на 106-то място в света по свобода на медиите въпреки, че у нас има пълна свобода на словото до степен всеки да плещи и публикува каквото си иска.

В България има достатъчно и сериозни неправителствени организации, които се занимават с важни и значими за обществото теми. И всяка от тях в своята област създава част от общия фон на състоянието на гражданското общество. Но, така или иначе, не някоя аналитична разработка на дълбоко уважавания от мен Институт за пазарна икономика на Красен Станчев или протест на „Майки срещу насилието" в Студентския град ще предизвикат поврат в обществените отношения между управляващи и граждани.

Затова не случайно едва след масовите „енергийни" протести от февруари и после през юни 2013 г. и политолози, и общественици започнаха да говорят за пробуждане и активизиране на гражданското общество. Волно или не те го свързаха именно с масовостта и продължителността, с видимите действия на групи хора, провокирани от конкретни социални проблеми, засягащи практически цялото общество. А чрез медийното отразяване техните изяви оказват влияние на същото това общество.

Точно в този смисъл - будно ли е наистина гражданското общество? И неговата активност не се ли превърна във виртуална и не съществува ли предимно в медиите и социалните мрежи, откъдето се заражда и където свършва?

Ако съдим за активността и зрелостта на гражданското общество по протестите в последно време, трябва да отбележим, че очевидно отново е легнало да подремне.

Последният опит за протест - около оставката на Веселин Вучков, завърши както предпоследният. А предпоследният събра пред НС около 100 души по изключително важен въпрос, засягащ практически цялото общество - административно-институционалният опит на КФН да въвежда цензура, налагайки тежки глоби на медии.

В края на декември се състоя протест против промените в пенсионното осигуряване. Огромен, всеобхватен проблем, свързан с всяко семейство и милиарди левове и изразен от около 200 души. Протестът срещу Горанов по същия проблем събра няколко десетки.

Изразът на гражданска позиция не трябва да се профанизира до количествените измервания, но и няма как да обясниш на обществото, че си будната му съвест, когато то самото те гледа по телевизора на топло вкъщи и те коментира във Фейсбук.

Друг парадоксален елемент, докаран до абсурд бяха и продължават да са т.нар. „контрапротести". Абсурдът се състои във факта, че доколкото една от функциите на гражданските организации е да бъдат коректив на управлението, тук се превърнаха в коректив на самата гражданска активност. Така докато едните протестират пред Министерския съвет, другите се събираха пред НДК. Докато едните провеждаха срещи с премиера (Орешарски) другите протестираха отвън.

Резултатът от всичко това беше пълното обезмисляне на понятието „неправителствен сектор" , превръщането на всяка спонтанна и искрена реакция в платена акция и оттам - дискредитиране на самата същност на гражданската активност.

Ако беше вярно, безработицата у нас щеше да клони към нула.

Пълно опорочаване има и при сдруженията-симпатизанти на отделните партии, които в поляризираното и разединено общество практически се превърнаха в партийни патерици.

Тук също всичко е с главата надолу. Като с ленивеца.

„Основният посредник между гражданското общество и държавните институции в либералните демокрации са политическите партии" (проф. Георги Карасимеонов). А какво правим, когато самите партии си произвеждат „гражданска активност" под формата на купища движения и сдружения, изродили до неузнаваемост същността и предназначението им?

Показателен е случаят с протестите против опасността от въвличането ни във война, отношенията ни с НАТО и Русия. На митинг пред президентството преди 2-3 седмици организиран от осем официално регистрирани леви движения (от антифашисткия съюз през „Че Гевара" до „Модерна България") и с личното присъствие на председателя на БСП Михаил Миков се събраха към 300 души. Няколко дни по-късно Мая Манолова беше принудена да застане под знамената на „Атака" пред 50-60 пламенни противници на подписването на договора за дълга.

А темите като войната и мира, Русия и санкциите, дълговото бреме и прелъстената Темида очевидно ни вълнуват като общество точно толкова, колкото и описаните по-горе пенсионна реформа, свобода на словото и партийно-корпоративните зависимости.

Но това, както се казва, очевидно не е в дневния ред на обществото.

Ето какво написа уважаваният от мен Емил Роберт Коен на 13 октомври 2013 г. :„Гражданите установиха - за пръв път през лятото на миналата година, през пролетта и лятото на тази и вече завинаги - нова власт, властта да налагат вето върху конкретни решения на властимащите".

Много ми се иска да беше прав...

*Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на непълнозъбите.