ВМЗ-Сопот не е оръжеен, а социален завод

ВМЗ-Сопот като едно от малкото държавни предприятия в бранша отдавна не е оръжеен, а социален завод. Властта дава всичко от себе си предприятието да не затваря врати, а работниците дори и с 300 лв. заплата да стоят на работа. Така е от години.

Тъй като единственият официален потребител на военна продукция - Българската армия, от години не купува никакви боеприпаси, държавното предприятие проявява гъвкавост и извършва различни услуги, които са на ръба на закона.

Една от тях е т.нар. подмладяване на стари боеприпаси и оръжие. Схемата е елементарна. Частна фирма внася стари НУРС (неуправляем ракетен снаряд), гранатомети, мини и други видове боеприпаси от страна от бившия Варшавски договор. В завода изделията се разглобяват, подменят се елементи, боядисват се и се слагат печати като за нови изделия. След това частната фирма ги изнася за Африка или друга неембаргова зона. Печалбата е сериозна за частната фирма, но някакви пари получава и държавното предприятие. Според експерти от оръжейния бизнес именно такива стари, но „подмладени“ боеприпаси са гръмнали в цеха на ВМЗ-Сопот. „Труд“ се опита да се свърже с директора на предприятието за коментар, но без успех.

Преди две години „Труд“ се добра до информация за готвена скандална сделка, в която беше въвлечена частна фирма, държавното предприятие и Министерството на отбраната. По-късно сделката се разсъхна, тъй като се намесиха експертите от ДАНС.

През 2013 г. Министерството на отбраната извади спешно от складовете си 12 хил. неуправляеми авиационни ракети (НАР) С-5КО и С-5МО в комплект с авиационни взриватели за установяване на качественото и техническото състояние и увеличаване на ресурса с три години. От МО обявиха тогава по Закона за достъп на информация пред „Труд“, че услугата е на стойност 5000 лв. с ДДС. Договорът е бил подписан на 28 декември 2012 г.

Военни експерти твърдят, че само транспортът на един камион с военна техника на 200 км струва около 5000 лв. Работниците от ВМЗ е трябвало да прегледат всяка ракета поотделно, да отстранят всички електронни компоненти и да ги проверят, а негодните да отстранят. На всяка партида от 100 ракети е била взривявана една, за да се види дали все още са качествени.

От Министерството на икономиката тогава обясниха, че дружеството има сключен договор с МО и към настоящия момент го изпълнява в рамките на договорените срокове. По информация от "ВМЗ" ЕАД от началото на тази година дружеството имало поръчки от български фирми за производство на ракети "С-5КО” - 2305 бр. и “С-5МО” - 5000 бр.".

Месеци преди това вестникът разполагаше с информация, че частна фирма иска да изнесе спешно неуправляеми авиационни ракети за Африка. ВМЗ-Сопот не можеше да произведе боеприпасите бързо и спешно търсеше да намери налични. Затова и една от версиите за „евтината“ сделка между ВМЗ-Сопот и Министерството на отбраната за проверката на армейските ракети е свързана с тази идея.

При всички взривове на складове с боеприпаси досега се прокрадваше версията саботаж. Тя наистина е актуална.

Саботажите идват не от нечия работническа ръка, а от страна на ръководствата на предприятията. Именно те са виновни за всичко, което се случва на територията на цеховете. Няма работник, които да иска да отиде и да взриви работното си място.

Началниците често карат работниците умишлено да нарушават правилата за безопасност и технологичните изисквания за работа. Впоследствие работниците са заставяни да укриват от проверяващите случилите се аварии, за да прикрият своето бездействие и нарушенията.

Работниците във ВМЗ-Сопот винаги са твърдели, че отиват на работа със страх.

Хората в завода все още си спомнят за инцидента от 1978 г., когато в един от цеховете избухват 300 тона хексоген и оставят целия град и съседните села без прозорци. И въпреки че тогава всичките 22 000 работници са евакуирани навреме, взривът взема две жертви - мъж и жена.

Миналата година, само броени дни преди трагедията в Горни Лом, в рамките на една календарна седмица в снаряжателните цехове на „ВМЗ” АД - Сопот се случват два сериозни инцидента. На 23 септември 2014 г. при проверка и „подмладяване” на изключително сложната ракета „Фактория”, предназначена за поразяване на бронирани цели на дистанция до 2500 м, работеща на полуавтоматичен режим на управление, тя се задейства, но за щастие не напуска пределите на цеха, а се забива в защитния вал и се разпада на части. България е единствената страна от бившия соцлагер, която има пълен обем документация и лиценз за производството на „Фактория”. Ракетата се е произвеждала във „ВМЗ” АД - Сопот до 1999 г. В Русия производството й е прекратено преди повече от 20 г.

Като се има предвид, че гаранционният срок на изделията е само 7 години, ВМЗ и Министерството на икономиката би трябвало да отговорят кои са собствениците на „Фактория“ и какво правят тези боеприпаси в цеховете на завода.

Само няколко дни след този инцидент на 28 септември 2014 г., изпълнявайки бърза поръчка - производство на бойни глави за ракети „въздух-земя”, вследствие грубо нарушаване на технологичния процес, неспазване на техническите изисквания, нарушаване условията за безопасност и поради ниската квалификация на работниците в процеса на пресоване се получава мощен взрив с тежки материални последствия. Не е ясно за коя страна са били предназначени тези ракети и коя частна фирма е техният собственик.

И ако в частните предприятия може да се правят всякакви шашми и държавата да си затваря очите, нека поне в собствените си заводи тя да дава голям пример как се изпълняват задължения.