Кюстендил качва римско самочуствие

След безусловния приз за най-зелен град на България, връчен му за 2014 година, Кюстендил с право вече трупа и римско самочувствие, отбелязват стотиците туристи, избрали го за дестинация и това лято.

И добре че отскоро са нови, изразително написани и оформени табели, които указват кой е най-бързият начин да се стигне до съответния туристически обект, забележителност, храм, хълм или планински връх.

А от месец-два - и до най-новата атракция над града. Това е грейналата прясно реставрирана и укрепена късноантична римска и средновековна крепост „Пауталия-Велбъжд” на хълма Хисарлъка.

Невероятен ансамбъл

от кули, стени и зидове, ниши, пълни с пребогата история.

За най-големия празник на града „Кюстендилска пролет” на 21 март тук беше истинско стълпотворение, а колоната от коли с посетители се извиваше на колометри чак до с. Богослов.

„Да имате такова нещо и да не сте го показвали досега - не е за вярваване!”, възхитени бяха гостите, стекли се от всички краища на България. Имаше и от Австралия, както и дошлите на сватба в Кюстендил „сватове” от Америка. „Това е невероятно - да погледнеш Кюстендилското поле от римска кула бойница - сякаш напират римските легиони”, възкликваха чужденците.

Крепостта е строена през втората половина на IV век, във времена на нашествия, около 360 година. Като всяка градска структура в българските земи тя възникнала край топли минерални извори. И дала началото на голям град - Пауталия, разрастващ се и извън крепостните стени, произнасят се изследователи.

Крепостта на хълма е защитавала населението от набези и нашествия. Наричана е Малкия град. При реставрацията бяха намерени огромни делви, в които защитниците на града са държали храни, жито, продоволствия. Самата крепостна стена е в протежение на 442 м с денивелацията между отделните „пасажи” от 29,13 метра, които лесно се преодоляват със стъпала. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад с размери 117 по 115 м и укрепена площ от приблизително 2,117 хектара. В различни сектори по нея са ситуирани

14 кули

кръгли, триъгълни и правоъгълни, 2 порти, 5 потерни. Всичкото това е реставрирано, преизградено. Три от кулите са надзидани - до 12 метра, на три нива. Те ще са музейни, като в тях ще се експонират артефакти от археологията на акропола, като всичко е съхранило максималния си автентичен вид отпреди векове.

Всякакви претенции, че има нещо изкуствено или „бутафорно”, както е с някои надстройки на древни комплекси в други градове, тук са неоснователни и недопустими. Използвани са автентични камъни от самия комплекс, римски тухли.

Арх. Юлий Фърков, по чийто проект стана реставрацията, лично е проверявал сантиметър по сантиметър реставрирането на зидовете и стените, надграждането. Понякога карал да разрушат някои от иззиданите части, защото не пасват на визията „римска крепост”, казват хора от строителния екип.

Но вече всичко е готово, със съхранена автентична древност. Изграден е и лапидариум. Част от
епископската базилика е
оформена като сцена

От едната й страна ще бъдат създадени 300 места за сядане. Това е амфитеатър, триатрон, където ще могат да се правят представления, концерти, чествания, художествени програми.

Изградени са посетителски пътеки, по които ще се минава покрай укрепителната система на акропола. Монтирано е художествено осветление. Всичко мирише още на прясна зидария и хоросан.

Обектът е реставриран с 4,3 млн. лева по фонда „Региони в растеж”, проектът мина през иглени уши, забави се около 5 години. Още не е получил акт 16, но това е въпрос на кратко процедурно време.

Вече е внесено предложение в Министерството на културата, гласувано от общинския съвет в Кюстендил, крепостта да бъде предоставена за стопанисване и управление от общината за следващите 10 години. Чака се бърз отговор и той ще е положителен. Дотогава ще се изградят 20-30 информационни пана - информационен център, мултимедия.

Работи се и по проект за реставриране на митрополитското седалище в комплекса. От общината реагираха бързо на опитите за посегателство по римския комплекс от крадци и злосторници - монтират се двадесетина камери за видеонаблюдение.

Идването на много туристи в града осигурява неговия просперитет - азбучна истина. Развива се оборотът на магазини, на хотели, растат доходите на хората. Тези кули, порти, стени и сводове вече привличат десетки и стотици гости. Те са

част от 8 хилядолетия
история

на Кюстендил.

Нощно време тези кули ще светят. Подхвърля се, че ще се виждат „чак от съседния Радомир”. През деня ще има посещения. Ще идват и децата да се възпитават на патриотизъм и на родолюбие.

Хисарлъка става истинска атракция. „На 5 метра под Хисарлъка има асклепион, който е уникален. На 5 метра дълбочина има 12 храма, които са изключителни, с по 8-10 метра колони.

Изваждайки тези храмове на показ, ще докараме тук милиони. Имаме опит от общини, които след реставрация от едно селце се разрастват и вече имат 8-10 хотела. Трябва да се започне с нещо. Нека това бъде Хисарлъка, да свети през нощта и да привлича туристи. Ако открием само

храма на Асклепий
с невероятните му мозайки

университетът в Аризона вече изрази готовност да дойде и тук да провежда своите научни занимания със студентите. 200 евро е на вечер за един студент. Това са частни университети, които си плащат.

Един паметник да излезе, който е изключителен, а в Кюстендил те са много, ще бъде невероятно”, разкрива невероятния потенциал като туристическа дестинация на града арх. Юлий Фърков.

Археологическите проучвания на Хисарлъка са свързани с името на проф. Йордан Иванов. Още между 1906 и 1912 г. са проучени редица комплекси - останки от езически храмове, части от статуи и постаменти с посвещения на Зевс и Хера, Асклепий и Сабазий.

Сградите по северните склонове са идентифицирани като храм на Асклепий. Най-съществена част от разкритите тогава паметници представлява късноантичната крепостна стена, която вече е реставрирана.

През 106 година градът в подножието на крепостта е обявен за областен център (муниципия), като е бил на територия около 30 хектара. Обслужвал е административно територия до Дойран, Разлог, Самоков, Владая, Врана. Като по-богат град Пауталия е имал

привилегията да сече
собствени пари

Така тук се появяват през II-IV век най-красивите т.нар. колониални монети. Имало е още 4 такива области на територията на днешна България - София, Стара Загора, Плевен и Девня.

„Имаме 8-хилядолетна история и култура. В колко градове, докато ние сме били областен център, е нямало нищо, расли са само магарешки тръни. А сега се напъват и са ни изпреварили. Ще покажем всичко, което имаме”, радват се и се амбицират покрай реставрацията на римската крепост кюстендилци.