Божидар Данев: Младите искат да бъдат чиновници

Има деформация на ценностната система на младите хора в България, че заплащането у нас е твърде ниско. То е ниско не за друго, а защото имаме маргинална икономика - БВП на страната е около 40 млрд. лева и е естествено, че не можем да разчитаме на изключително високо заплащане. Това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев пред журналисти след участие в кръгла маса на тема "Младежката заетост – предизвикателства и решения", предаде БГНЕС.

Данев коментира данни от изследване на Агенцията по заетостта, според които бизнесът у нас търси най-вече младежи със средно образование и като цяло не е доволен от уменията, които те придобиват в средното образование.

Предлагат се достатъчно много качествени работни места - проблемът е, че няма млади хора с умения и компетентности, макар да имат знания, каза Божидар Данев. По думите му, в IT сектора има нуждае от няколко хиляди работни места, аутсорсинга има вакантни места няколко хиляди души, има хиляди работни места и в машиностроенето. "Проблемът е, че има пропаст между знанията и уменията и компетентностите на младите хора", каза той.

"Има нещо много съществено - сменили сме ценностната система на младите хора. Това е много сложен структурен проблем. В България младите желаят да бъдат чиновници, да бъдат в обществения сектор", добави той и обясни, че причината е най-вече финансова - заплащането в държавния сектор е по-високо, отколкото в реалния сектор, който според него храни държавно-обществения сектор. Средната работна заплата на чиновника е над 900 лева, докато около 850 лева е средното възнаграждение в реалния сектор, посочи той. В държавния сектор са по-високи и темповете на нарастване. "Това деформира ценностната система на младите хора", каза Данев.

Друга деформация според него е мнението, че заплащането в България е твърде ниско. "То е ниско не за друго, а защото имаме маргинална икономика - БВП на страната е около 40 млрд. лева и е естествено, че не можем да разчитаме на изключително високо заплащане", каза той. Ниското заплащане е продукт и на нещо друго - голям част от нашите компании изнасят национален доход, посочи председателят на БСП. В "нашумялата енергетика" се изнася електричество на по-ниски цени от това, което консумира българският бизнес, тоест изнася се национален доход, посочи той.

По отношение на търсенето на младежи със средно образование Данев коментира, че все по-малък е процентът от хора, които излизат на пазара на труда със средно образование - те или са висшисти, или са с много ниска квалификация. "Икономиката ни започва да търси хора, които са средното равнище, средния мениджмънт в предприятията", посочи той.

Дългосрочно натрупан дефект е, че огромната част от висшистите са в науки, които не са необходими на пазара на труда - право, икономика, социални науки. Няма математици, инженери, подготвени хора в медицинския сектор, добави Данев. Според него "младите хора не желаят да учат трудни работи, може би искат да учат лесни работи", и това се дължи именно на промяната в ценностната система, защото те смятат, че по-доброто място е да бъдеш чиновник, за да получаваш по-висока заплата.

Другият момент е според Данев е, че България е част от европейското икономическо пространство и навън човек без квалификация, получава много по-сериозно заплащане отколкото на човек със средна квалификация в страната ни. "Те обаче не отчитат други фактори - у нас живота е по-лесен. Когато отидат да работят разбират какво значи работа, което е полезно и рано или късно ще донесе позитиви за българската икономика", заключи той.

Според Калфин има търсене на специалисти, които да работят в производството и ако бизнесът увеличи достатъчно привлекателността на тези места, ще бъде много по-лесно младежите да се мотивират да започват работа там.