Ген. Димитър Димитров, кандидат за кмет на община Етрополе: Малките общини трябва да са част от националната икономика

- Ген. Димитров, къде е пресечната точка между работата ви като директор на Националната служба за охрана до неотдавна и желанието да станете кмет на Етрополе?

- Пресечната точка е Етрополе като жив организъм. Аз съм от Етрополе и мисля, че всеки човек, направил кариера и натрупал опит, е длъжен да се погрижи и да ги използва, за да даде принос за общността, от която произхожда. За професионалните военни като мен думата дълг казва всичко.

- В програмата ви има силен акцент върху добрата среда – за работа и бизнес, за образование, за здравеопазване, за култура. Защо?

- Младите ни хора си тръгват. Много от тях пътуват всеки ден до Ботевград и София, или се местят да живеят там, или заминават за чужбина. Няма какво да ги задържи – добра местна икономика, възможности да се развиват. И това не е тегоба само в нашата община, а в цялата страна. Възможностите са концентрирани в няколко големи общини, а малките общини се обезкървяват. В същото време всички са съгласни, че извън големия град „се диша по-спокойно“. Какво пречи да съчетаем предимствата на Етрополе с възможностите на големия град? Трябва да накараме държавните институции да работят за всяка община - не на парче, а в общата картина на развитието на националната икономика за години напред. Не можем да чакаме държавата сама да ни забележи, ако ние самите не полагаме усилия и не изискваме това всекидневно от нея. Чудесно е, че София, Бургас, Пловдив са модерни общини, но това трябва да се случи и в по-малките общини.

- Това не зависи ли от местната власт?

- Не само от нея. Ето пример: Етрополе е на няма 80 км от София. Около 60 от тях са по магистралата. После обаче следват 16 км от Правец до Етрополе - част от републиканската пътна мрежа, отговорност на държавата. Пътят е в лошо състояние и е риск, който поемаме всеки ден. От „камбанарията” на София това са някакви си 16 км, но за нас са жизненоважни. Проходът Етрополе–Златица е в същото състояние. Как да доведем инвестиции в общината по тези пътища? Как да покажем, че тук има място и хора за добра икономика? Как произведеното в Етрополската община да стигне до потребителите навън? Как укрепваме гръбнака на икономиката – малкия и средния бизнес?

- Как става това в най-бедната страна в ЕС с хроничен недостиг на пари?

- Старото правило гласи: „Флотилията се движи със скоростта на най-бавния кораб“. Ако инвестираме само в бързите кораби, бавните така или иначе ще дърпат назад. Отказвам да повтарям клишето, че сме най-бедната държава в Европа. Мисля, че на мнозина това клише им дава комфорта да не правят нищо. Твърдя, че страната ни, моята и другите общини разполагат с дадености, които невинаги и ненапълно използват. От пътуванията ми по света видях, че най-добрите градове си приличат по три неща: манталитетът на общността, отговорността на местната власт и общата им грижа да поддържат и развиват постигнатото.Не мога да си представя например в Хърватия някой да си изхвърли боклука на улицата, камо ли да направи незаконно сметище. А Хърватия стана член на ЕС много след България. Ако местните и държавните институции създадат условия и ред, ако част от хората започнат да ги спазват, останалите ще се срамуват да ги нарушават.

- Въпрос на пари или въпрос на качеството на местната власт е това да се случи?

- Нека да припомня, че законът се нарича „Закон за местното самоуправление и местната администрация“, не за местната власт. Често виждам, че местната администрация изземва местното самоуправление и си става самодостатъчна. И в нашата община хората се оплакват от това. Ролята на администрацията е да обслужва потребностите на общността, да осигурява добри, справедливи и равни условия за общото ни живеене. Обратното – рушенето и лошите условия за живот, декапитализират общината. На всичко отгоре са огромен източник на разходи. Ключовите думи са качество, стратегия – с краткосрочни и дългосрочни цели, добросъвестно управление на общинския бюджет. Така че въпросът не е или пари, или качество. А е разумно определяне на приоритети за години напред и съвестна администрация. Така създаваме спокойствието и сигурността, че се развиваме и това е неотклонна обща цел. Още нещо важно: администрацията не трябва да се чувства заплашена, че всеки следващ нов управник ще я смени.

- Етрополе е сред общините, спечилили доста европроекти.

Да, и доста е направено. Но ето пример за приоритети – за да стигне до хубавия център, човек от крайния кватрал трябва да мине по собствената си улица. Когато тя е кална, ще си съсипе обувките и ще пренесе калта в хубавия център. За един общински кмет трябва да е важен не само центърът, но и крайните квартали, не само градът, но и селата. Използвам това като образ за всяка сфера от живота. Затова казвам, че местната администрация трябва да харчи разумно. И спокойно и разумно да се бори за високия стандарт на живеене на цялата общност. Това е моята кауза през следващите 4 години.