В очакване на енергийния Годо

Надали има човек, който да не е чувал за брилянтната пиеса на Самюел Бекет „В очакване на Годо“. Нейната история се върти около чакането на някой си Годо, който така и не се появява, но междувременно животът си върви. Ситуация, аналогична с тази, в която е изпаднала българската енергетика: докато управляващи и регулатор вкупом чакат освобождаването на пазара, проблемите в сектора не спират - компаниите продължават да трупат дългове, междуфирмената задлъжнялост добива огромни размери, а доставчиците на ток вече ползват международния арбитраж, за да си получат вложените като инвестиции милиони. Последната капка в мътното езеро на енергетиката беше предупреждението на ЧЕЗ от петък, че ще съди България. Обвинението е, че държавният регулатор умишлено води компанията към загуба чрез начина, по който определя цените на тока за бита.

Това ще е третият подобен арбитраж, пред който се изправя София. Срещу ценовата регулаторна политика на България вече се вдигнаха останалите двама доставчици на ток, „Енерго-Про“ и ЕВН. Исковете им са за суми, близки до 1 млрд. лева.

Дали тези искове имат основание, или са „нагли“, както биха казали поне 90% от абонатите на енергото, ще реши съдът. Впечатление прави друго - реакцията на държавата на всички тези искове. Нейната позиция може да се изрази с една дума - изчакване. Всички надежди на управляващите в момента са съсредоточени върху фабулата за либерализиране на пазара - ситуация, при която всеки битов потребител ще може сам да си избира от кого да купува ток, а няма да е закрепостен към една фирма монополист за дадена територия, както е в момента (ЧЕЗ в Западна България, ЕВН в Южна и „Енерго-Про“ в Североизточна).

Типично по български обаче и тук има дилема - как да освободим пазара, ама не съвсем. Целта е хем да се похвалим пред Брюксел, че сме изпълнили заръките им и може да прекратят наказателната процедура срещу нас, хем и токът да не поскъпва, защото ще се вдигнат потребителите на протести. И така речено-сторено: отново наехме Световната банка да ни дава акъл, като приложи чуждия опит. Така когато токът поскъпне веднага след либерализацията, както е ставало навсякъде при отварянето на енергийния пазар, ще има външен виновник. А че при нас така ще стане, е повече от сигурно на фона на силно задържаната цена на електроенергията за бита.

Междувременно, както Брюксел отбеляза в последния си доклад за Енергийния съюз на общността, в България не се правят реформи в енергетиката и нито една българска енергийна компания не е в топ листата на европейските. Всичко това се случва в сектор, който от създаването си е обречен на печалба - нито у нас, нито някъде другаде хората и индустриите могат да живеят и да оцелеят без енергия.

А вместо да разрешава кризата, регулаторът я задълбочава - именно неговите решения са причина както за делата на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“, така и за дупката, която се образува в държавната енергетика. То и какво друго да се очаква от регулатор, чието мото е, че е напълно нормално компаниите да губят в името на всеобщото благо. Това от Комисията за енергийно и водно регулиране наричат понасяне на съответната тежест. Докога обаче може да продължава - докато България започне да губи дела и потребителите останат на тъмно или пък им се наложи да плащат повече за доставката на по-некачествен ток.

„Ако искаш нещо ново, трябва да спреш да правиш нещо старо“, категоричен е бащата на съвременния мениджмънт Питър Дракър. Не е лошо и управляващите България да се вслушат в този съвет, защото, докато продължават да циклят със стари политики, всички губят милиарди. Държавните компании продължават да затъват в дългове, частните се опитват да си вземат полагащото им се според тях чрез съда, а накрая, независимо от развръзката, сметката я плаща потребителят.

От пусто в празно

Преливане от единия джоб в другия - това е дейността, с която се занимава принципалът на държавната енергетика, Българската енергийна компания. От създаването му досега единственото, което БЕХ прави, е да взема от печелившите фирми под шапката му и да дава на губещите. Както и да тегли заеми, което напоследък му е почти невъзможно. Причината е ясна - холдингът постепенно затъва заедно с дъщерните си фирми, защото не се занимава с основното, заради което уж беше създаден - да реформира държавната енергетика. Което не означава непременно да приватизира всичко, както показва опитът на Австрия и Чехия. Техните държавни дружества ЕВН и ЧЕЗ не отстъпват на нито един частник в браненето на интересите си у нас.