Избори за лична употреба

Македонският парламент прехвърли датата на предсрочния вот на 5 юни

Ако някой досега е имал съмнения, че основният принцип на политическата практика в съседна Македония е решенията, дори и най-важните, да се взимат в 12 без 5, сега, след всичко, което се случи във вторник вечер в Скопие, трябва решително и веднъж завинаги да ги отхвърли.

Политическите елити в Македония свикнаха да играят така играта, че да си губят времето в празни дебати и да търсят спешното решение, когато яйцето дойде на дупето. Този дефицит на работно време за постигане на съгласие не е продиктуван от стремеж да се намери най-верният изход, а е просто изчакване да се види каква ще я свърши международната общност и какво ще “препоръча” този или онзи посланик или брюкселски и натовски бюрократ. В случая - какво ще кажат двамата посланици, на САЩ и на Европейския съюз - Бейли и Орав, в Скопие.

Във вторник вечерта депутатите от македонския парламент станаха заложници на този маниер на действие, превърнал се в печална политическа традиция. Всички те стояха кротко и послушно до полунощ в залата на Събранието в очакване на лидерите на четирите основни партии - управляващата ВМРО-ДПМНЕ, опозиционния Социалдемократически съюз, Демократичния съюз за интеграция и Демократичната партия на албанците, да решат как да намерят изход от поредния забъркан казус, част от голямата политическа, обществена, икономическа и морална криза, която тресе страната вече година-година и половина. В полунощ изтичаше срокът, в който парламентът по конституция трябва да се разпусне 60 дни преди датата на парламентарните избори.

Според договореностите от миналия юли, постигнати между тези четирима лидери - Никола Груевски, Зоран Заев, Али Ахмети и Мендух Тачи, с посредничеството на вече споменатите дипломати от САЩ и от ЕС, предсрочният вот трябваше да се състои на 24 април. На тази дата най-много настояваше управляващата ВМРО-ДПМНЕ - едно, защото бе част от договореностите, и второ, защото партията бе фокусирала своята предизборна кампания, стартирала негласно още от лятото на миналата година, тъкмо към 24 април. Всяко отлагане носеше риска от загуба на гласове в една битка на живот и смърт, в която освен личното разчистване на сметки между Никола Груевски и лидера на опозицията Зоран Заев трябваше да се реши по какъв път ще тръгне Македония оттук нататък.

До един момент и коалиционният партньор на ВМРО-ДПМНЕ - най-голямата партия на албанците в страната - Демократичният съюз за интеграция с лидер Али Ахмети, стоеше твърдо зад идеята за 24 април. На няколко пъти Ахмети твърдо бе заявил, че стои зад формулата “или избори, или криза”. Това даваше известна доза сигурност на Груевски, дотолкова, че да изпълни една важна договореност да подаде оставка в средата на януари, за да бъде назначен служебен премиер на временно правителство, което да подготви и проведе честни и демократични избори. Но трябваше посланиците Бейли и Орав да излязат и да кажат, че няма условия за вот на 24 април, и Ахмети веднага смени посоката.

Неговата партия щяла да следва линията на международната общност. И Груевски остана сам, а вариантите за маневри и контрол върху ситуацията рязко намаляха. В тази ситуация управляващата партия се видя принудена да приеме новата дата в началото на юни, като междувременно, ако се вярва на самия Груевски, е получила няколко гаранции: че това ще е единственото продължение на срока, че Али Ахмети няма пак да се отметне, че международната общност няма да иска нова дата, че няма да има нови условия от страна на посланиците или опозицията.

Получи се класическа ситуация за македонската политическа сцена - освен онова 12 без 5 на нея има още два принципа. Първо, нито едно важно политическо решение за държавата не се взима, без албанците да кажат “да”, и второ, няма нито едно важно политическо решение, което да не е внушено, предложено, подметнато или наложено от представителите на международната общност. Същата тази безлична и анонимна “международна общност”, която до голяма степен носи вина за болестта, наречена дефицит на демокрация. Защото за вече 25 години независимост републиката се е разкъсвала между две парадигми - от една страна, гарантирането на стабилността, а от друга - развитието и укрепването на демокрацията. В едната ръка - стабилност, в другата - демокрация. И винаги когато международната общност е трябвало да избира коя ръка да вдигне, е избирала онази със стабилността.

Важното е да има мир, пък демокрацията неминуемо ще дойде. А в обкръжението, в което се намира Македония през последния четвърт век, кризи, застрашаващи мира, колкото искаш. И как да искаш сегашните политически елити и техните представители да се отнасят като демократи, когато си им връчил само един самоучител и очакваш от тях да го изучат и прилагат. И тогава защо се чудиш, когато опозицията в Македония, която тупаш по рамото, се страхува да използва най-демократичния инструмент - преките парламентарни избори, и иска да ги отлага с най-различни аргументи - някои основателни, други - не.

В полунощ във вторник срещу сряда парламентът не се саморазпусна, а определи друга дата да го стори - 7 април. Като добавите 60 конституционни дни, ще определите 5 юни, неделя, като изборен ден. И всеки се обяви за победител. На всичкото отгоре имаше и овации. Лидерът на опозицията Зоран Заев триумфираше от личната си победа над Никола Груевски, обявявайки, че това е краят на политическа кариера на лидера на ВМРО-ДПМНЕ. Времето, колкото и малко да е то до новата дата, е нужно на Заев. Той се надява, че до 5 юни Груевски вече ще е зад решетките и че до тази нова дата Специалната прокуратура ще намери достатъчно основания да го обвини и арестува.

Вярно, спорът между двамата се премества от политическата върху правната плоскост, но за опозиционния лидер това означава повече шансове, ако победи на вота, да стане премиер. САЩ и ЕС са доволни от ситуацията, нали работиха за нея. Посланикът на САЩ Бейли поръча на журналистите да не чакат непременно закона за медиите, който да им даде равни права, а да се стремят в предизборната борба и в деня на вота да информират честно и отговорно всички граждани на Македония. Еврокомисарят Йоханес Хан приветства решението за отлагане на изборите, без да има (този път!) пряко участие в него, но не забрави да напомни, че ще трябват и реформи.

Старо правило е, че когато всички са доволни, значи всички са и еднакво недоволни. Защото какво всъщност стана - отложиха изборите, но не решиха кризата. Само удължиха агонията с 40 дни.