Светла Димитрова-Пищикова: И арабите не са свикнали с 50-градусовите жеги

Вече 5 години звездният дует Светла Димитрова и съпругът й Илиян Пищиков са треньори на националния отбор по лека атлетика в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Тя тренира жените, а той - мъжете. Българският тандем трудно свиква с мисълта, че тамошните състезатели приемат спорта по-скоро като хоби, а не като професия. Но не се отказват.

„Когато отидох, женска атлетика там нямаше - казва Светла, световна вицешампионка на 100 м с препятствия, носителка на две европейски титли в същата дисциплина и участничка на 4 олимпиади. - Нямаха и спортна култура, започнах от нулата. Но с гледане на много видеоклипове, влизане в интернет, четене и разказване от моя страна мога да кажа, че те „вече са в час”. Знаят за Стефка Костадинова, за световния й рекорд от 209 см, поставен преди 29 години, както и за всичко най-актуално в световната атлетика.”

Българката може да се похвали и с най-добрата си възпитаничка в момента - Алия Юсеф, която става шампионка при девойките в многобоя и скока на височина на игрите в региона, втора е и на Арабските игри. Но признава, че момичетата са далеч от световната арена и олимпийския форум.

„Когато се опитвам да ги мотивирам, че следващата олимпиадата е след 4 години и е страхотно да отидеш на състезание от такава величина, те ми отвръщат, че е твърде далеч - разкрива с усмивка треньорката. - Вероятно е и от жегата. Все си мислех, че арабите са свикнали с 50-градусовите температури, но не е така. Обичат да си поспиват, но не са мързеливи. Забавни са и са много изпълнителни.”

Миналата година отборът за първи път дойде на лагер на базата на Националната спортна академия и страшно много хареса условията в България, а след края на сбора момичетата побързаха да попитат кога пак ще дойдат.

Състезателките на Светла са предимно ученички и на тренировки идват след школото. Точният час на занятията никога не се знае. Когато дойдат - и в 18 часа, и в 19 часа... Текучеството обаче е голямо. Повечето от момичетата, след като завършат се омъжват и приключват със спорта или стават студентки. Така, откакто Димитрова е поела треньорската работа в ОАЕ, само две от атлетките са останали от първата година.

„Когато се прибера в Дубай, ще разбера с какво разполагам и кои от момичетата ще продължат - казва Светла, която се прибра за кратко в България. - При мъжете обаче е друго. Там повечето са полицаи и военни, свикнали са на дисциплина. Всеки ден пътуват по 250 км за тренировка от Дубай до Абу Даби и обратно. Не зная точно с какво моя съпруг ги мотивира, но факт е, че не пропускат тренировки.”

Именитата ни лекоатлетка признава, че адаптацията им в началото била трудна - свикването с манталитета, нравите, религията на местните.

„Трябваше да си променим и самата нагласа, че почивните им дни са в петък и събота, а неделя е първият работен ден - разказва тя. - Някои неща се случваха бавно, трудно, а понякога и не се случваха. Всъщност там, когато е сезонът на атлетиката - лятото, е мъртвило заради жегите. Няма нито един закрит стадион, всичко е на открито. А техните състезания приключват с края на зимата, когато е 20 градуса. Всичко е наопаки.”

Въпреки че 5 г. е в арабската страна, Светла признава, че България страшно много й липсва - с природата, чистия въздух, храната, приятелите. Малка компенсация е, че докато са в Дубай, във всяка свободна минута гледат българска телевизия и са „в час” със случващото се в страната. Семейството залага и на домашните нашенски гозби, които лекоатлетката умело приготвя. А ако трябва да се видят с приятели, това им струва 40-50 км път дотам.

„Разбира се, че един ден ще се приберем в България - казва Димитрова. - Както има една приказка: „Да видиш Дубай и да се прибереш”!”

Светла и съпругът й не спират да следят и изявите на нашите лекоатлети. Прогнозата на треньорката, че националите ни ще се завърнат с медали от европейското в Амстердам, се сбъдва. А началото поставя Ивет Лалова със среброто в спринта на 200 метра.

„За жалост не съм такъв оптимист за олимпиадата - признава. - Доста ще е трудно. Ако все пак някой от нашите пробие до призовата тройка, ще е някакво чудо. Но понякога чудеса се случват...”