Asia Times: Може ли земетресението в Мианмар да свали военния режим?

Историческото катастрофално земетресение в Мианмар на фона на продължаваща гражданска война постави военния режим, воден от извършителя на преврата старши генерал Мин Аунг Хлаинг, в опасна и несигурна позиция, пише Asia Times. Дали природното бедствие, което удари особено тежко столицата на военния анклав Найпидо, Сагаинг и Мандалай, ще доведе до съпътстващ колапс на режима?

Бунтовнически групи обявиха прекратяване на огъня в засегнатите от земетресението райони, за да може помощта да достигне до жертвите. Към неделя (30 март) военното правителство каза, че 2928 тела са били открити, 3408 са били ранени, а 139 все още са в неизвестност. Някой може да гадае дали тези цифри са подценени, за да се омаловажат политически въздействието от петъчния трус, който достигна 7,7 по скалата на Рихтер.

Въпреки обявеното прекратяване на огъня и призива на хунтата за международна помощ и съдействие, които сега започват да се приемат от различни нации, според съобщенията режимът е продължил своите въздушни бомбардировки и обстрели през уикенда, включително артилерийска атака срещу болница в Понагюн в район, държан от бунтовниците от армията на Аракан близо до столицата на щата Ракхайн Ситуе.

Тези атаки на фона на безпрецедентното бедствие обаче трябва да се разглеждат като признак на слабост, а не на сила. Исторически погледнато, когато гражданските борби се съчетават с природни бедствия – земетресения, наводнения, циклони и свлачища – уязвимостта на хунтата е допълнително накърнена.

Наистина, природните бедствия изиграха ключова роля в оформянето на политическите преходи, особено в нестабилни държави с нелегитимни или дълбоко оспорвани структури на управление. 
В случая с Мианмар екологичните катастрофи многократно изостриха структурните слабости на различни военни режими, правейки ги още по-податливи на бунтове, международно наблюдение и вътрешно недоволство.

И когато се появи пейзажът след земетресението, бунтовниците могат бързо да прекратят частичното си прекратяване на огъня на фона на безпрецедентна възможност да преминат към отслабен режим с военната столица Найпидо и главния град Янгон в полезрението им.

Загуба на „мандата на небето“

Концепцията за „Небесния мандат“, дълбоко вкоренена в конфуцианските и будистките традиции, диктува, че легитимността на владетеля е свързана със способността му да управлява ефективно и да гарантира благосъстоянието на своя народ. 

В предмодерен Китай се смяташе, че династическите владетели са загубили своя мандат, когато не са успели да реагират адекватно на природни бедствия, което е довело до тяхното евентуално падане. Армията на Мианмар, въпреки своята светска и националистическа позиция, не може да избегне подобно възприятие сред дълбоко суеверното население на нацията. 

В световен мащаб природните бедствия често разкриват некомпетентността на авторитарните режими. Такъв е особено случаят в Мианмар. През 2008 г. циклонът Наргис опустоши нацията, убивайки над 130 000 души. Отказът на тогавашната управляваща хунта да разреши чуждестранна хуманитарна помощ, страхувайки се от международно наблюдение и дори от евентуална американска инвазия, превърна природното бедствие в предизвикана от човека трагедия.

Паралелите днес са зловещо сходни. Лошото справяне на хунтата с предишните усилия за помощ след наводнения, свлачища и бури не предвещава нищо добро за жертвите и засегнатите оцелели от опустошителното земетресение в петък. За разлика от 2008 г. обаче днешният Мианмар е много по-разпокъсан, като хватката на военните върху властта е значително по-слаба.

Авторитарните режими процъфтяват благодарение на непрозрачността и хунтата в Мианмар не прави изключение. През десетилетията военните са контролирали огромни части от икономиката чрез военни конгломерати като Myanma Economic Holdings Limited (MEHL) и Myanmar Economic Corporation (MEC). 

Потокът от международна хуманитарна помощ в резултат на природни бедствия обаче увеличава външната честност и надзор. Отклоняването на фондовете и ресурсите за помощ в ръцете на корумпирани военни офицери и техните бизнес партньори, както се случи в миналото, рискува допълнително да подкопае и без това опънато доверие в режима.

Експерти от Мианмар като Бертил Линтнер и Дейвид Стайнберг отдавна твърдят, че оцеляването на различните военни режими зависи от способността им да контролират икономиката, като същевременно потискат несъгласието. 

Природните бедствия обаче действат като природни разрушители, принуждавайки военните или да се ангажират с международни хуманитарни агенции, или да рискуват да отблъснат малкото вътрешна подкрепа, която запазват. Досега Съединените щати, Европейският съюз, Китай, Русия, Индия, Южна Корея и ООН са обещали да изпратят хуманитарна помощ след земетресението.

Прозрачността е анатема за автократичните режими и с увеличаването на контрола нараства и рискът от разобличаване. Ако хуманитарната помощ се превърне в политически инструмент, който заобикаля военните канали, контролът на хунтата върху ключови ресурси може да отслабне още повече.

И докато времевата линия на евентуалното падане на хунтата остава несигурна, траекторията е ясна: военната диктатура на Мианмар не разполага с достатъчно време и доверие на фона на широко разпространено отчаяние и страдание, докато нейните въоръжени и невъоръжени противници стават все по-силни с всеки изминал ден.

Автор: Доктор Фар Ким Бенг е професор по изследвания на АСЕАН в Ислямския международен университет в Малайзия (IIUM) и старши научен сътрудник, Азиатско-европейски институт, Университет на Малая