Държавният дълг расте с 85 лв. в секунда

Всяко домакинство дължи близо 22 хил. лева

Държавният дълг на България през настоящата година расте с 85 лв. в секунда. Това показва инструментът за анализ на държавния дълг, наречен “Дългов калкулатор”, който беше представен от Стоян Панчев, икономист от ЕКИП, и Макс Баклаян, изпълнителен директор на компанията за обмяна на валута и продажба на злато TAVEX. “Дълговият калкулатор” може да бъде видян на сайта app.valuekeeper.bg.

В края на 2025 г. публичният дълг трябва да бъде в размер на 62 791 140 000 лева. През 2026 г., ако плановете на Министерство на финансите за пускане на нов държавен дълг бъдат изпълнени, дългът ще нараства с 280 евро в секунда, каза Макс Баклаян. Този дълг се плаща от всички нас като данъкоплатци чрез осигуровки, данък върху доходите, ДДС и т. н., допълни той. Макс Баклаян припомни как Световната банка иска да минем към прогресивно облагане на доходите, има план за вдигане на осигуровките, ежегодно увеличават максималния осигурителен доход. Всеки дълг се плаща през данъци или с инфлация, заяви Макс Баклаян.

В България има около 2,8 млн. домакинства. Това означава, че за да бъде изплатен държавният дълг, всяко домакинство трябва да плати 21 905 лв. Но с планирания нов държавен дълг през следващата година сумата, която трябва да плати всяко домакинство, ще нарасне до около 31 хил. лв., каза Стоян Панчев. С близо 50% е увеличението на дълга на всяко домакинство с дълговете, които е планирано да вземем, заяви Макс Баклаян.

Стоян Панчев обясни, че в изчисленията са използвани официалните данни на Министерство на финансите. В страната имаше протести, които доведоха до подаване на оставка на правителството и в резултат влизаме в 2026 г. с удължителен бюджет. При формирането на ново правителство плановете за пускане на нов държавен дълг може да бъдат променени, но в момента в “Дълговия калкулатор” използват наличните официални прогнози.

От началото на 2026 г., с влизането ни в еврозоната, изцяло се променя монатерната политика на страната, заяви Макс Баклаян. В момента страната ни е във валутен борд и в БНБ има управление “Емисионно”. В пасивите му са левовете в страната, а в активите му са валутните резерви. БНБ не може да финансира правителството с необезпечен дълг, каза Макс Баклаян. Но от 2026 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще може да финансира българското правителство, допълни той.

Това не може да става директно, но ЕЦБ може да купува български държавни ценни книжа на вторичния пазар. Затова опасенията са, че страната ни ще може по-бързо да задлъжнява, както е станало в редица други страни при влизането им в еврозоната. Сега икономиката ни първо трябва да нарасне, да нараснат валутните резерви, което да даде възможност за увеличение на левовете в обращение. С влизането ни в еврозоната ще можем първо да теглим заеми, а след това да се надяваме икономиката да расте, обясниха икономистите.

Държавният дълг на България е едва около 26,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което я поставя сред страните с най-ниско съотношение на дълг към БВП в целия Европейски съюз. Това е значително под средното за ЕС (около 81,9% от БВП) и еврозоната (около 88,2%). Страни като Гърция (151,2% дълг към БВП), Италия (138,3%) и Франция (115,8%) продължават да имат дълг значително над средното за ЕС ниво, което подсказва по-големи рискове и натиск върху финансовата стабилност.

Колкото повече се увеличава дълговата тежест, толкова по-голяма част от всички събирани данъци отиват за изплащане на дългове и лихви, вместо да бъдат използвани за повишаване на конкурентоспособността на икономиката на страната, коментира Макс Баклаян. Самото наличие на дълг не е лошо, ако той се използва за инфраструктура, образование, здравеопазване, което води до увеличаване на конкурентоспособността на икономиката. Проблем е, когато дългът се използва за покриване на текущи разходи. А в България, когато трябва да бъдат предприети мерки за намаляване на бюджетния дефицит, първото нещо, от което се реже, са капиталовите разходи, коментира Стоян Панчев.