Учените може би най-накрая са разгадали десетилетното мистерия относно неравната повърхност на Луната. Нов анализ на праха, събран от отдалечената страна на Луната, показва силни химически индикации за силно въздействие, което може да е преобразувало Луната отвътре навън, според изследователи от Китайската академия на науките. Това откритие, базирано на проби, върнати от мисията Chang’e-6 на Китай, показва огромната роля, която древните сблъсъци може би са изиграли във формирането на структурата на Луната.
От 1959 г., когато съветският космически кораб Luna 3 за първи път разкри изображения на отдалечената страна на Луната, учените се опитваха да разберат защо двете страни на Луната изглеждат толкова различни. Бяха предложени различни обяснения, но липсата на физически проби от отдалечената страна оставяше критична празнина в данните.
Това се промени, когато мисията Chang'e-6 на Китай се завърна през 2024 г. с първите проби прах от скритата полусфера на Луната. Материалът е от кратера Южен полюс-Айткен, огромен кратер, който покрива почти една четвърт от повърхността на Луната. Тази област е белязана от това, което се смята за най-голямото сблъскване в Слънчевата система.
Под ръководството на Хенг-Ци Тиан изследователски екип от Китайската академия на науките проведе изотопна анализ на калия и желязото, открити в праха от отдалечената страна. Според проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, тези стойности са сравнени с проби от ближната страна на Луната, които са били събрани по-рано по време на мисиите „Аполлон“ и от китайския космически кораб „Чанъ-5“.
Резултатите показаха значителна разлика.
Докато пробите от ближната страна съдържаха повече леки изотопи, материалът от отдалечената страна беше по-богат на по-тежки изотопи, особено на калий. Този тип изотопно разделяне не можеше да се обясни с нормална вулканична дейност, съобщи екипът.
Вместо това, изследователите твърдят, че ударът в кратера Южен полюс-Айткен е създал толкова екстремна топлина, че по-леките изотопи са се изпарили и изчезнали, оставяйки по-тежък химически отпечатък.
„Тази характеристика вероятно е резултат от изпаряването на калий, причинено от сблъсъка, който е формирал кратера Южен полюс-Айткен, показвайки дълбокото влияние на това събитие върху вътрешността на Луната“, пишат изследователите.
Идеята, че кората на Луната е претърпяла трансформация в резултат на сблъсък, не е нова, но това проучване предполага, че последиците са били много по-дълбоки. Според резултатите, сблъсъкът може да е пробил кората и да е проникнал в мантията, променяйки трайно вътрешния състав на Луната. Анализът на пробите показа, че изотопите на калий в отдалечената страна изглежда произхождат от мантийна източник, различен от този на ближната страна. Това предполага, че сблъсъкът е причинил обширно вътрешно топене и химическо преразпределение, оставяйки изотопни разлики, които са видими и до днес.
Проучването отива още по-далеч, като предполага, че мащабни сблъсъци като този могат да са отговорни не само за промени на повърхността, но и за вътрешни планетарни процеси. Изследователите твърдят, че сблъсъкът може дори да е предизвикал циркулация на мантията в цялото полукълбо, процес, който може да преобразува кората и вътрешните слоеве на една планета с течение на времето.
Въпреки че тази възможност се нуждае от по-нататъшно проучване, настоящите данни подкрепят идеята, че планетарните сблъсъци оставят много повече от видими кратери. Те могат да предизвикат дългосрочни вътрешни трансформации. „Това откритие също така предполага, че големите сблъсъци са основни фактори за формирането на състава на мантията и кората“, отбеляза екипът.
След като пробите от мисията Chang’e-6 вече са проучени, учените разполагат с първите ясни данни от отдалечената страна на Луната, област, която досега беше напълно недостъпна.