Неочаквано откритие: мъртва звезда поддържа ударна вълна от хилядолетие

Произходът на получената вълна от бялото джудже не е известен със сигурност

Понякога, когато звезда се движи с голяма скорост в космоса или изхвърля материал срещу околното пространство, тя може да генерира ударна вълна. Това бурно взаимодействие е често срещано при звезди, които преминават през гъсти области или при експлозии на свръхнови. Но космосът винаги има нещо ново да разкаже. Международен екип от астрономи, използвайки телескопа Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, току-що откри феномена около мъртва звезда, което напълно опровергава досегашните познания за звездните вълни, пише El Pais. 

Новото проучване, публикувано в понеделник в списанието Nature Astronomy, представя RXJ0528+2838, бяло джудже, разположено на 730 светлинни години от Земята. То се намира в последния етап от живота си, но не е само, тъй като е част от двойна система и орбитира около друга звезда, подобна на Слънцето. В системи като тази, спътниковата звезда обикновено отстъпва част от своето вещество, което се натрупва в аккреционен диск, който действа като вид двигател, който задвижва потоци от газ и прах. RXJ0528+2838 няма такава структура, което прави нейната ударна вълна или лък шок изненадващо откритие.

Международен екип от учени откри перфектно очертана лъкова вълна. Нещо подобно на следата, която корабът създава, докато се движи по вода, само че тази се разгръща през милиони километри празно пространство. Симоне Скаринги, професор в университета в Дърам (Великобритания) и водещ съавтор на изследването, казва пред EL PAÍS, че откритието е било случайно, защото експертите са търсили „признаци на нови обвивки“, които са преходни звездни експлозии.

„Въпреки че мислим, че знаем всичко за мъртвите звезди, те все още крият мистерии. В този случай има източник на енергия, който не можем да обясним“, признава той. Подобно на огромни вълни, разбиващи се в брега, но без вятър, кораби или каквото и да е друго, което да ги генерира. С други думи, всички известни причини, които биха могли да ги произведат, отсъстват. Екипът откри звездата преди четири години, използвайки телескопа Исак Нютон в Испания. Скаринги припомня, че първите изображения са били с много ниско качество и доста размазани.

Учените използваха инструмента MUSE,

разположен в сухите равнини на обсерваторията Паранал в пустинята Атакама, който им позволи да картографират структурата с големи детайли благодарение на неговата мощност и 3D визия. Тази стъпка беше от решаващо значение за потвърждаване, че тя наистина произхожда от тази двоична система, а не от несвързана мъглявина или междузвезден облак.

Произходът на получената вълна от бялото джудже не е известен със сигурност. Формата и размерът на дъговата вълна предполагат съществуването на допълнителен, скрит източник на енергия. Настоящата теория е, че това небесно тяло притежава силно магнитно поле, улика, потвърдена от данните от MUSE.

Ако този механизъм бъде потвърден, той би могъл да действа за дълги периоди и да повлияе на еволюцията на много други магнитни двойни системи, отваряйки нов прозорец към разбирането как тези компактни звезди живеят и се променят. Според този експерт, има някакъв източник на енергия, който би могъл да бъде „много често срещан във Вселената, защото този обект е близо до Земята“.