Foreign Policy: Как Босна може да разруши Европа

Завръщането на сръбския национализъм може да предизвика нова война 

Не е лесно да бъдеш европейски лидер. Вашингтон, който традиционно е най-важният съюзник на Европа, обръща гръб на НАТО и развива по-тесни връзки с руския президент Владимир Путин. Освен това Съединените щати наложиха мащабни мита върху почти целия европейски внос, което застрашава икономическия растеж на континента. Междувременно руските сили напредват бавно, но стабилно в Украйна, заплашвайки нейния суверенитет. Последното нещо, от което се нуждае Европа, е нова криза, пише Foreign Policy.

И все пак една такава криза назрява точно в средата на континента. Под ръководството на Милорад Додик Република Сръбска - съвкупност от контролирани от Сърбия територии - се опитва да се отдели от Босна и Херцеговина. Той създава паралелни държавни институции и разпалва етническо напрежение, като твърди, че Република Сръбска трябва да се откъсне от Босна, за да защити сръбския народ. Той изгони босненските служители от почти половината от земите на своя регион. За да сложи край на тези действия, босненският държавен съд забрани на Додик да заема длъжността и го осъди на затвор. Оттогава обаче Додик е направил посещения в Израел, Русия и Сърбия. У дома той е охраняван от местната полиция.

Ако Република Сръбска наистина се откъсне, Европа може да си навлече неприятности. От 1992 г. до 1995 г. в Босна се води война между бошняци, хървати и сърби, като последните две групи са подкрепяни от съседните Хърватия и Сърбия. Сраженията бяха жестоки: хиляди хора загинаха, а сръбските лидери и служители извършиха геноцид в Сребреница. Конфликтът приключи едва след намесата на НАТО и коалиция от външни страни, която помогна за създаването на сегашната босненска държава. Ако Босна и Херцеговина се разпадне, мнозина се опасяват, че насилието ще се върне.

За да предотвратят потенциална катастрофа, европейските и американските лидери ще трябва да отделят повече ресурси за страната. Те ще трябва да изпратят повече миротворци, които да подкрепят босненските власти в борбата им срещу отцепването. Използвайки извънредната надзорна власт, която Западът запази в Босна след края на войната, те ще трябва да помогнат за реформирането на босненската конституция, така че централното правителство на страната да не бъде толкова ограничено, колкото е сега. Те ще трябва да укрепят националните институции на Босна, така че служителите на Република Сръбска (или на която и да е друга единица) да не могат просто да се противопоставят на централното правителство.

Подобно на много други държави с етнически размирици, Босна и Херцеговина се управлява от специализирана рамка за споделяне на властта, създадена с Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на войната в страната. Съгласно условията на това споразумение двата основни субекта в Босна - доминираната от бошняци и хървати Федерация Босна и Херцеговина и доминираната от сърби Република Сръбска - могат да налагат вето върху промените в националната политика. Представителството е съсредоточено върху тези три основни етнически групи. Дори и при тези договорености правителството на страната трябва да се подчинява на Службата на върховния представител - управляван от Запада орган, който може да променя законите на Босна.

Тази рамка предлага функционално неограничена власт на политическите лидери в рамките на техните етнически групи, както и власт да възпрепятстват висшето правителство. Никой не се е възползвал от това по-добре от Додик. През последните две десетилетия Додик, заемайки различни ръководни постове, работи за систематичното разрушаване на босненските държавни институции. Той и неговите служители например многократно са налагали вето на усилията на босненското правителство да се интегрира в НАТО и Европейския съюз. Може би още по-важно е, че Додик работи за изваждането на своите територии от съдебните, митническите и охранителните институции на централното правителство.

През по-голямата част от този период Додик избягваше да носи отговорност за действията си. Западните официални лица го намираха за разочароващ, но предпочитаха да го успокояват, вместо да му се противопоставят. Въпреки това през последните няколко години той се сблъска със съпротива.

Додик обаче отказва да приеме решението на съда. Вместо да подаде оставка и да се предаде, той ескалира усилията си. Той накара парламента на Република Сръбска да забрани на босненския държавен съд, босненската прокуратура, Висшия съдебен и прокурорски съвет и босненската полиция да работят на територията на страната. Законът дори криминализира присъствието на босненски държавни институции на територията на Република Сръбска, като предвижда строги наказания за местни служители, които сътрудничат на служители на централната власт. Едновременно с това Додик въведе регистър на чуждестранните агенти, който проследява и насочва вниманието към гражданското общество.

Всички тези сепаратистки закони са незаконни и бяха отменени от Конституционния съд на Босна. Но босненските държавни институции наистина частично се оттеглиха от територията на Република Сръбска. 

Босненската държава ще се опита да се защити, независимо от това колко тежко е положението. Но това, което отличава тази криза от предишните, е тлеещото сред босненските политически лидери, а донякъде и сред международните, разбиране, че сегашното политическо ръководство на Република Сръбска не може да остане начело. 

Унгарският заместник-министър на външните работи Левент Магяр също посети Република Сръбска, за да подкрепи преврата на Додик. Унгария вижда в Додик съюзник в усилията си да създаде коалиция от нелиберални лидери в Европа, а той споделя техните проруски позиции. 

Междувременно Съединените щати трябва да разширят съществуващата си рамка от санкции. Западните държави трябва да разширят и физическото си присъствие в страната. От края на войната Босна и Херцеговина е домакин на значителна европейска мироопазваща мисия. Участващите в нея държави трябва да изпратят още повече войници; така те ще могат да подкрепят босненската държавна полиция при ареста на Додик. Миротворците могат да се разположат и на границата на Босна със Сърбия, за да попречат на Вучич да се намеси.

В по-дългосрочен план Западът ще трябва да реформира политическата система на Босна. Действията на Додик са ключов тест за европейските лидери.

В същото време Европа и САЩ трябва да помогнат на Босна да развие по-силен капацитет в областта на отбраната и сигурността. 

Съединените щати и Европа трябва да обърнат специално внимание на област Бръчко. Това парче територия разделя двете половини на Република Сръбска и в момента не е част от нито една от тях. Според международното право обаче западните сили могат да присъединят Бръчко към Република Сръбска или към федерацията, ако един от двата субекта не спазва Дейтънското споразумение. Първата не го прави и затова Западът трябва да постави Бръчко във федерацията. Това ще затрудни значително всеки опит за отделяне.