“Италианска следа” в неотразимите руски ракети “Искандер-М”

Наложените санкции от ЕС не са спрели цистерните със смола към Русия

Фирма от Бреша доставя без проблеми на Москва важен компонент за опасното оръжие

Най-смъртоносната заплаха за Украйна отвъд фронтовата линия - руската ракета “Искандер-М” с балистична бойна глава, с обхват на действие 500 километра, скорост от 800 м в секунда и способна да извършва непредсказуеми маневри, които затрудняват дори прихващането є от американските “Пейтриът”, е произведена с неоценимата помощ на Италия - констатира в просторно разследване най-авторитетният всекидневник на Апенините в. “Кориере дела сера”.

“Ракетните системи на Москва са еволюирали до такава степен, че украинската противовъздушна отбрана е успяла да прихване само 6% от тридесетте балистични ракети, изстреляни през септември, като останалите са поразили целите си, а през август те са били двойно повече, през юли - почти тройно повече” - подчертава авторът на дописката Федерико Рубини. Най-опасното и неотразимо от тези оръжия според него е ракетата “Искандер-М”, с която в края на август била поразена дори централата на Европейския съюз в сърцето на Киев. И изследвайки компонентите на това неотразимо оръжие украинското разузнаване стига до заключението, че за конструирането му има особено голяма заслуга Италия, при това в противоречие с всички санкции на ЕС.

Просто защото без италианската помощ би било немислимо конструирането на двигателя на свръх мощната и опасна ракета на твърдо гориво, който е затворен в устойчив на високи температури корпус от въглеродни влакна, от тях е направен и задният конус, нагряващ се от 3000 до 4000 градуса при достигане на нейната убийствена свръхзвукова скорост. Освен че е много по-здрав и по-лек от която и да било метална сплав, този материал имал и два пъти по-голяма устойчивост на високи температури от стоманата и абсорбирал радарните вълни, като по този начин увеличавал способността на ракетата да остане скрита, за да не може да бъде засечена и свалена. Така че без въглеродния си “кожух” ракетата “Искандер-М” не би могла да съществува, а той бил “съшит” с материал, с който според украинското разузнаване Москва не разполага и разчита основно на доставките му от Италия - лепило за въглеродни влакна от сложни основни химикали, известни като епоксидни смоли.

Проверката в митническите документи на Италия наистина показва, че те се произвеждат и изнасят в особено големи количества за Русия от фирма, работеща край намиращия се източно от Милано град Бреша. Нарича се “Sir Industriale” и най-важните є клиенти са руските компании “Uralprotekt LLC”, “NPP Yazpk” и “Prime Top LLC”, до една свързани с конструктурското бюро на “Искандер-М” - “Kolomna Engineering Bureau”/KBM/. Интересното е, че много от сделките на италианската химическа компания са извършвани чрез посредник, пак от ЕС, който е купувал ценното лепило и го е реекспортирал в Русия - полската компания “Kamex Magazyn”. Интервюиран от Федерико Рубини, президентът на “Sir Industriale” - Марко Бенчини, обяснва, че наистина изнася за Русия епоксидни смоли, но без да попада под санкциите на ЕС. Защото неговите материали били в твърдо състояние и с гражданско предназначение като например покритие на консервени кутии за риба с цел предпазване от корозия. Докато за “импрегнирането” на въглеродните влакна за “кожуха” на “Искандер-М” били нужни течни епоксидни смоли, с ниско молекулно тегло, каквито фирмата от Бреша не експортирала.

Да, но ровейки се пак в митническите документи, журналистът от “Кориере дела сера” установява, че твърдението на Бенчини не отговаря на истината - през 2024 г. от “Sir Industriale” срещу заплатени кой знае как близо 7 милиона евро за Русия били потеглили 232 тона епоксидни смоли в течно състояние, наричано по принцип “първично състояние”, за да не бие на очи...