Труд
Автор:
Труд онлайн
Суперхрана може да се нарече всеки природен продукт, съдържащ голямо количество полезни хранителни вещества – витамини и минерали – които са лесно усвоими от организма. „Суперхрана“ обаче не е научно признат термин, поради което няма точни критерии. Независимо от това, някои храни, като боровинки, сьомга, къдраво зеле и акай, са много по-ценни от хранителна гледна точка в сравнение с други.
Консумацията на храни, богати на хранителни вещества, със сигурност е отлична идея, но ключът към здравословното хранене е да се приемат разнообразни питателни храни в точните количества. Различни видове суперхрани на drugstore.bg могат да бъдат полезни за вашето здраве.
Популярни суперхрани
Боровинките често оглавяват списъците със суперхрани, тъй като са богати на витамини, разтворими фибри и фитохимикали (химични съединения, произведени от растения, които оказват положително влияние върху човешкото здраве).
Същите хранителни вещества се съдържат и в много други видове горски плодове, включително ягоди и червени боровинки. Изследване, публикувано в International Journal of Molecular Sciences през 2015 г., разкрива, че редовната консумация на горски плодове може значително да намали нивата на възпаление в тялото.
Кейлът с право е наричан суперхрана, тъй като е сред най-богатите на полезни вещества храни, но същото важи и за повечето тъмнозелени зеленчуци – манголд, зелено зеле, спанак и броколи.
Всички тези тъмнозелени зеленчуци са богати на витамини А, С и К, както и на фибри, калций и други минерали. Документ от 2016 г., публикуван в списанието Food and Function, показва, че редовната консумация на спанак може да понижи риска от развитие на няколко здравословни състояния, включително затлъстяване, диабет тип 2 и няколко вида рак.
Сладките картофи и жълтите тиквички са в списъка със суперхрани по същите причини, поради които и тъмнозелените зеленчуци. И двата продукта са отлични източници на фибри, витамин А и много други минерали.
Фасулът и пълнозърнестите храни също са смятани за суперхрани. Бобът е източник на нискомаслен протеин и неразтворими и разтворими фибри, които понижават холестерола и осигуряват продължително усещане за ситост, както и на много витамини и микроелементи. Пълнозърнестите храни – наречени така, защото, за разлика от рафинираните зърна, те не са лишени от богатите на хранителни вещества трици – са полезни, колкото фасула, въпреки че не съдържат същото количество протеин.
Ядките и семената са отличен източник на минерали и здравословни мазнини. Въпреки че често са включвани в списъците със суперхрани, недостатъкът им е, че имат високо съдържание на калории. Например една шепа ядки може да съдържа над 100 калории.
Сьомгата, сардините, скумрията и някои други мазни риби са богати на омега-3 мастни киселини, за които се смята, че намаляват риска от сърдечни заболявания и инсулт. Ползите от консумация на риба надвишават риска от увреждане на здравето в резултат на живака, съдържащ се в нея. Въпреки това, за да се предотвратят потенциални здравни проблеми, е препоръчително да се избягва консумацията на риба, която се намира високо в хранителната верига. Някои риби, като акули, риба меч, кралска скумрия, съдържат по-големи количества живак, отколкото по-дребните риби – сардини и аншоа.
Всеки списък със суперхрани със сигурност съдържа поне един екзотичен плод. Това може да е акай бери, нони (индийска черница), драконов плод, рамбутан или нар. Тези плодове определено са полезни, но не са налични данни, които да доказват, че са по-здравословни от други, по-малко екзотични плодове, като боровинките.
Някои от изброените плодове са особено богати на определени хранителни вещества. Нарът, например, съдържа елагитанини (елагова киселина) и други антиоксиданти, които може да имат противоракови свойства. Но малините също съдържат полезната за здравето елагова киселина.
Защо и кога трябва да се внимава с консумацията на суперхрани?
Учените твърдят, че терминът „суперхрана“ е до голяма степен маркетингов инструмент, без корени в академичните изследвания. Все пак производителите разчитат до голяма степен на маркетингови трикове и лобисти, за да оформят представата на обществото за техните продукти.
Друга обща критики към използването на термина е, че докато самата храна може да е здравословна, преработката често не е. Например, когато зеленият чай е прясно сварен, той е богат на антиоксиданти. Продаваният в търговските обекти бутилиран чай обаче често съдържа обилно количество захар.
Много видове сокове, изцедени от акай, нони и нар, също могат да включват големи количества добавена захар, което не ги прави толкова здравословни, колкото повечето хора смятат. По същия начин, пълнозърнестите храни често се обработват, така че да са по-вкусни, но това не ги прави по-здравословни. Например инстантните пълнозърнести овесени ядки бързо повишават нивата на кръвната захар, насърчавайки инсулиновата резистентност, затлъстяването и диабета.
Тъй като терминът „суперхрана“ не е научен и не може да се определи количествено, той може да подведе потребителите, като ги подтикне да консумират един вид храна пред друг. „Когато етикетираме тези храни като „супер“ и „здравословни“, хората си мислят, че могат да ги консумират в неограничени количества.“, коментира Деспина Хайд, диетолог с програма за управление на теглото в Медицинския център Langone на Нюйоркския университет. „Но трябва да внимавате с количеството, защото прекаляването със здравословната храна може също да доведе до напълняване.“
Изследванията показват, че идеалната диета не е задължително да включва само продукти, определяни за суперхрани, а голямо разнообразие от плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и здравословни животински продукти.
Източник: https://www.livescience.com/34693-superfoods.html
