Труд
Автор:
Славяна Манолова
Едни топят килограми, други дебелеят
Стресът съпровожда целия ни живот и може да продължи от няколко часа до няколко месеца или даже години. Когато сме подложени на него дълго време, той се превръща в хроничен и води до изтощение на нервната система и депресия. Как стресът вреди на организма?
Въпреки че преди мигрената се е обяснявала със спазми на съдовете и мускулите на главата и шийния отдел на гръбначния стълб, нарушенията на кръвообращението и стресовите ситуации също са причина. Честите мигрени могат да бъдат реакция на продължителен психоемоционален стрес.
Продължителното чувство на тревожност, нервно разстройство, панически атаки водят до психогенна замаяност. Това състояние може да бъде свързано и с колебания в нивата на кръвната захар, които се появяват по време на стрес. Виенето на свят е възможно и в резултат на съдови спазми, ако областта на главата не получава достатъчно кръв и има нарушение на кръвообращението. В този случай състоянието може да бъде съпроводено с шум в ушите, гадене и дезориентация.
По време на стрес производството на хормона кортизол се увеличава, което води до повишаване на кръвната захар. Поради това количеството инсулин намалява, което в крайна сметка води до наддаване на тегло или диабет, а по-късно и до атеросклероза.
Тъй като мозъкът е фокусиран върху оцеляването в трудна ситуация, кръвният поток към стомашно-чревния тракт намалява. Мускулите на стомаха и червата се свиват по-малко и ензимите, необходими за храносмилането, се произвеждат в по-малки количества. Ако това състояние е продължително, то може да доведе до язва, гастрит, дискинезия на жлъчните пътища, синдром на раздразненото черво.
По време на сън тялото ни забавя реакциите си към външни стимули, всички системи се отпускат. Когато е нервно, тялото не може да се отпусне напълно, тъй като дори през нощта то продължава да остава в състояние на готовност да се справи с проблема. Поради намаляването на качеството на нощния сън не е възможно да се възстановят силите и почивката, така че тревожността се увеличава. Това води до още по-големи нарушения на съня и се образува порочен кръг.
Резките промени в настроението показват, че нервната ви система е пред срив.
Когато тялото изпитва стрес, в кръвта се отделя адреналин. Този хормон кара сърцето да бие по-бързо. Това се случва като реакция “бий се или бягай”. В древността е било необходимо да бягаме или да се борим, когато сме изправени пред опасност, и тялото ни продължава да реагира по този начин дори в ситуации, от които не можем да избягаме.
По време на силно стресираща ситуация адреналинът потиска чувството за глад. Най-често това е реакция на остър стрес, например смъртта на любим човек, уволнение или предстояща операция. Това се случва, защото тялото е фокусирано върху преодоляването на проблема, а други нужди временно отстъпват на заден план. Ако обаче стресът е продължителен, намаленият апетит може да доведе до изтощение, включително на нервната система.
Някои хора, напротив, чувстват повишен глад, когато са нервни. Обикновено това е реакция на продължителен стрес, като например дългосрочни проблеми на работното място или в семейството, които не могат да бъдат разрешени. Друг хормон е отговорен за това - кортизолът. Той се произвежда при умерени или ниски нива на тревожност и води до повишаване на апетита. В същото време често ви се приискват нездравословни храни: сладкиши, бързо хранене, висококалорични и мазни храни, както и кафе и енергийни напитки. Така тялото се опитва бързо да попълни запасите си от сили за по-нататъшна борба.
Проявява се като безразличие към всичко в живота. Обичайните източници на приятни емоции, като любима храна, хобита, общуване с близки, не предизвикват радост. Губи се интерес към живота, липсва вдъхновение и сила. Това състояние може да е реакция на източник на силен стрес или да се развива поради продължително емоционално прегаряне. При стресиращ начин на живот, липса на баланс между работа и почивка и високо ниво на отговорност, неврастения или депресия могат да се развият като реакция на продължителен стрес.
Хроничният стрес често води до развитието на това състояние. Травматично събитие причинява хиперактивност на надбъбречните жлези, хипофизната жлеза и хипоталамуса, което причинява депресия. Това състояние не се развива при всеки, а само ако има предразположеност и уязвимост на психиката. Например, ако в миналото е имало травматични събития.
При продължително нервно напрежение концентрацията на левкоцити в кръвта и далака намалява, което води до отслабване на имунната система. Високите нива на кортизол също предизвикват възпалителен процес, който разсейва организма от противодействие на вируси и микроби. Броят на антителата, необходими за защита, намалява. Ето защо хората, които са в състояние на продължителен стрес, често страдат от настинки.
Ако внезапно започне да ви сърби или кожата ви се зачерви, това може да е реакция на стрес. Когато нервната система е претоварена, към мозъка се изпращат сигнали от нервните окончания за дразнители, които всъщност не са там.
