Когато победите на България в Европа вече са само спомени...

След поредния тежък мач на националния отбор на България има два пътя, които мъжкар като временният селекционер Георги Иванов - Гонзо сам очерта с различното си поведение в двата последни мача срещу Гибралтар и Грузия. След равенството с футболното джудже Гонзо каза изречението "Толкова можем и трябва да се примирим с действителността", а след снощната спечелена точка: "Момчетата показаха, че са мъже, че се бият за всяка педя земя, от това съм доволен". Двата пътя предполагат избор на цялостна стратегия за развитието на футбола от най-ниските нива, ДЮШ, спортните училища с профил футбол, през професионалния футбол, та до националите. Но да започнем отгоре - надолу като най-яркото проявление, лицето на България в този спорт пред света. Гонзо прояви стратегия, избирайки най-подходящия състав спрямо всеки съперник индивидуално. Хитро заложи в първия мач на по-непостоянните титуляри (защото в националния няма резерви) с мисъл да изковат така жадуваната победа срещу уж не толкова претенциозен съперник. Във втората среща отново подходи индивидуално спрямо очаквания домакински натиск на лидера в групата. Е, защитата и дори Николай Михайлов оправдаха доверието му. Но победите идват след атаки. Жестоката статистика на мача с Грузия в първото полувреме - 9 удара на съперника срещу само 1 за българите. Резултат 0:0. Футболът е игра на голове и без смелост и умения пред вратата на съперника точки няма. Дори и срещу джуджетата. Особено срещу тях. 

У нас верую 25 години е "Добре играхме, ама паднахме"... Докога пораженческият манталитет ще ни спъва като народ. А можем. И мъже имаме. Доказаха го и националите с различното си поведение в двата двубоя. Или е било просто шизофрения? И трябва ли да ни обединява все лошото. България остава без победа като гост в 22 мача поред след равенството с Грузия. За последно „трикольорите“ ликуваха в Любляна с 2:1 срещу Словения през септември 2018 година в първия си двубой от Лигата на нациите, когато селекционер още бе Петър Хубчев. Два гола тогава отбеляза Божидар Краев. Това е и най-дългата серия в историята на представителния ни тим без победа навън.

На днешната дата 13 юни, през 1996 година българският национален отбор постига първата (за съжаление все още единствена) победа във финалната фаза на европейско първенство. Четири дни след равенството с Испания, представителният ни тим надделява с 1:0 над Румъния след гол на Христо Стоичков. След пас на Красимир Балъков Камата поразява целта още в третата минута след мощен пробив, а след шут на Доринел Мунтяну топката среща напречната греда на вратата, пазена от Борислав Михайлов, тупва зад голлинията, но датският арбитър Петер Микелсен, ръководил мача в Нюкасъл, не реагира. След изиграването на вторите мачове в група В на Евро'1996 България и Франция оглавяват класирането с по 4 точки, следвани от Испания - с две, и Румъния, която отпада, след като остава без актив
Състав на оная България:
Борислав Михайлов (капитан), Радостин Кишишев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Ивайло Йорданов, Златко Янков, Емил Костадинов (32-Даниел Боримиров), Христо Стоичков, Любо Пенев (72-Наско Сираков), Красимив Балъков, Йордан Лечков (90-Бончо Генчев)

Сравнението със "Златното поколение" винаги е тежало. И за малките деца вече е ясно, че ние втори Стоичков никога няма да имаме. Но тези, които играят за честта на България, поне малко от малко трябва да покажат достойнство. Видя се, че могат. И в следващият мач пак ще са те. Други няма! И поне още 5 години няма да има. Нужен им е един психолог като Гонзо, малко късмет (като на ония, лудите от 1996 г.) и тотална реформа в нивата надолу. Недопустимо е да задължават аматьорските клубове да вкарват по един, двама или трима младежи. Тогава за какъв професионален национален отбор претендираш? Или така е удобно, защото аматьорите са по-манипулируеми на Конгрес?

Ако има кой да я направи тая реформа, и в националния отбор няма да треперим от футболни джуджета, ако няма, пак ще се примиряваме, че толкова можем с главата в пясъка и задниците отгоре...