Труд
Автор:
Румен Михайлов
Свикват в четвъртък в Брюксел “ограничена среща на върха”
Макрон бесен на Мерц за загърбването на френския изтребител VI-то поколение
Премиерката на Италия Джорджа Мелони и канцлерът на Германия Фридрих Мерц свикват рано сутринта в четвъртък в
Брюксел “ограничена среща на върха”
Според водещи в Западна Европа медии, целта на двамата лидери е да дадат тон на насроченото за следобеда на същия ден в замъка “Алден Бизен” заседание на Европейски съвет. Инициативата им веднага бе подкрепена от белгийския премиер и домакин на форума Барт де Вевер, интерес са проявили Нидерландия, Полша, скандинавските и балтийските страни. Джорджа Мелони нарече въпросните държави “приятели на конкурентоспособността”, а идеята за събирането им в един “отбор” се роди при посещението на Мерц през януари в Рим.
Както писа “Труд News” тогава, Мелони и Мерц сметнаха за уместно, за да се заобиколи сегашната тромава инерция в работата на Европейския съвет, да бъдат поканени преди сбирката му на 12 февруари лидерите на определена група държави и те да експериментират нов, по-ефикасен, опростен и ускорен подход за вземане на решения от най-важната съюзна политическа институция, ако е необходимо дори с някакво мнозинство, а не с единодушие. И
намерението на оформящата се група, наречена “доброволци за икономическо възстановяване”
е да включи идеята си в дневния ред на Европейския Съвет, като той я одобри, за да придобие в бъдеще по-голяма тежест пред Европейската комисия и Европейския парламент. Иначе казано, занапред да имат думата за развитието на Съюза мнозинството държавни и правителствени ръководители от 27-те, а не чиновниците в ЕК или многоликите депутати в ЕП.
В Берлин, но особено в Рим, идеята за създаване между двете столици на нова ос за възраждане на Европейския съюз, която да измести заформената преди време френско-германска ос, се отхвърля, макар тя малко или много вече да е реализирана. Вместо за някакво тясно двустранно обвързване, съвсем дипломатично Германия и Италия предпочитат да говорят за желание да играят заедно ролята на “тласък”, на “импулс”, на “ракети носители” за реализирането на определени приоритети в дейността на ЕС, даващи му възможност за нов старт.
И като модели за постигането на тази цел Мелони и Мерц сочат италианско-германския договор от миналата есен за сътрудничество в автомобилостроенето, споразумението между двамата лидери в Рим от 23 януари за скоростно сближаване в редица индустриални сектори, общия документ за поставяне на ударението върху постоянното повишаване на конкурентноспособността на икономиките на двете страни.
За явно разочарования от сегашните бавни темпове на работа на Европейската комисия прагматичен премиерски дует Мелони - Мерц, това са трите елемента, въз основа на които Брюксел би трябвало да изготви амбициозна програма за качествен скок в промишлеността и селското стопанство, за борба с деиндустриализацията и за намаляване на скъпо струващата бюрокрация. Тоест да набележи спешно мерки, чрез които ЕС не само да може скоро да мери ръст с двата световни стопански колоса Китай и САЩ, но и да оцелее.
Но къде остава Франция
смятана поне досега заедно с Германия за стълб и мотор на ЕС? Късно вечерта в понеделник президентът Еманюел Макрон обяви, че той също ще участва в “ограничената среща на върха” рано сутринта в четвъртък.
Според редица политически анализатори неговото присъствие там обаче едва ли ще бъде от полза за инициативата на Мелони и Мерц поради появилите се напоследък куп противоречия между Париж от една страна, и Рим и Берлин от друга. Например Франция се противопоставя твърдо на подкрепения от Германия и Италия договор “Меркосур” за тясно стопанско сътрудничество между ЕС и няколко латиноамерикански страни. Елисейският дворец настоява също така за приемане в Съюза на принципа “Купувай само европейско”, докато дворецът “Киджи” в Рим и канцлерството в Берлин предпочитат по-рестриктивно тълкуване на термина, например чрез концентриране на задължението за “купуване на европейско” върху предимно стратегически сектори или чрез определянето на квоти.
Основната идея на Мерц и Мелони е да направят Европа силна чрез икономическа независимост, но без да се прекалява, без да се провокират реакции на раздразнение от страна на Съединените щати, на които френският президент напоследък сякаш се противопоставя все по-открито. Но върхът на сегашния сблъсък на титаните в ЕС е злъчното писмо на Макрон до Мерц от завчера, с което президентът едва ли не поиска от канцлера сметка задето се бил отказал от испанско-френско-германския проект за сврх модерен изтребител VI-то поколение и се бил присламчил към британско-италианско-японския консорциум, който вече работи усилено по въпроса. Както посочиха редица германски и италиански вестници,
тонът на посланието не само, че не е градивен и партньорски
но по същество то не е и уместно. Поради две причини - първата, основната, е, че френско-германския проект бил отдавна мъртъв поради прекалени претенции за водеща роля на парижкия колос на военното самолетоостроене “Dassault” към берлинския му партньор “Airbus” и испанския “Indra”. А другата причина е, че е още рано Мерц и Германия да бъдат обвинявани в нелоялност или отказ от вече заявено сътрудничество, по простата причина, че Берлин трябва да се произнесе окончателно по въпроса с кого ще строи бойното небесно чудо едва в края на февруари.
Ако се вярва на дипломатически източници от Брюксел, най-вероятно в четвъртък съпротивата на Макрон по договора “Меркосур” и по проблема “Купувай само европейско”, ще бъде преодоляна. Той може да се съгласи донякъде и с предлаганата от бившия шеф на Централната европейска банка Марио Драги
формула за “федеративен прагматизъм”
която не поставя под въпрос държавния суверинитет на 27-те. А точно този суверинитет изглежда не желае френският държавен глава - радетел на “твърдия федерализъм”, който обаче е неприемлив за Берлин и Рим. Но това, с което Макрон не може да се примири, е отлюспването на Париж от проекта за изтребителя на бъдещето.
Просто защото иде реч за разхвърлянето на много пари - покрай самолета през следващите няколко години би трябвало да бъдат похарчени стотици милиарди евро на европейските данъкоплатци. Разбира се, винаги са възможни компромиси, но по всичко личи, че Рим и Берлин нямат намерение да отстъпват много в Брюксел на Париж и на него не му остава нищо друго, освен да ги догонва. Може и да заработи срещу ЕС, но е малко вероятно, тъй като подобен ход би подкопал устоите на самата Франция.
