Росен Йорданов, политически психолог, пред „Труд news“: Свалянето на охраната на Борисов и Пеевски е подаване на пръст към истеричната петроханска опозиция

Министрите са чиновници с лица, зад които стоят други лица 

Скоро ще започнат да излизат много странни факти около изборите 

Новата власт се развихри - за няма и седмица внесе закон за овладяване на цените, за съдебна реформа, свали охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Що за хора са министрите и депутатите, които стоят зад всичко това, търсим отговор от политическия психолог Росен Йорданов. Той не очаква някакви сериозни или драматични решения от хора, които дълбоко са се вкоренили в административния апарат и в бюрокрацията. Има и е зле прикрит бабаитлък на хора, които са изпаднали в нарцистичен възторг след постигането на изборна победа.

- Да започнем с горещите новини от вчера, господин Йорданов - смяната на шефа на ДАНС Деню Денев със Станчо Станев, който бе определен за заместник-председател на ДАНС със срок от пет години. И второ - свалянето на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски? 
- Няколко пъти съм казвал, че очаквам много персонални промени. Радев това правеше, той подменени всъщност целият състав на всички служби, докато имаше тази пряка и безконтролна възможност и сега не виждам причина да не продължава да го прави. А за свалянето на охраната на Борисов и Пеевски мисля, че това е по-скоро пропаганден ход. Това е някакъв вид подаване на пръст към истеричната петроханска опозиция, която да бъде подготвена и позатоплена за евентуална подкрепа на предложенията, които ще се правят във Висшия съдебен съвет. Но не мисля, че това особено интересува гражданите в България.

- Да видим какви са първите ви коментари за правителството, съставено от, да ги наречем, стари пушки и новобранци, господин Йорданов? 
- Моите впечатления са, че ако има някакъв образ това е, че тези хора са по-скоро, хайде да не използвам силна дума като апаратчици, но по-скоро чиновници с чиновнически опит. Някои от хората са с адекватен на съответното министерство и сектор опит, други без професионален път не са много съответни на даденото министерство. Което на мен ни говори, че, трудно може да очакваме някаква драматична промяна като политика, като разбиране, като философия за съответния сектор. Просто не очаквам от хора, които дълбоко са се вкоренили в административния апарат, в бюрокрацията, да търсят някакви сериозни или драматични решения. Това, което виждаме от първите действия, са по бригадирски да овладяват цени със закони. За мен това в 21-и век в България, изцяло интегрирана в Европа, е много странен подход, меко казано. Защото цени с регулации не се променят. Променят се със съвсем други фактори и политики в едно нормално капиталистическо общество, не в социалистическо.

- Сега какво да очакваме?
- Аз не познавам идеите на тези хора. Това беше една набързо сформирана група, която трябваше да хване историческия момент, добре подготвен от други партии, които имаха други цели, които не им се сбъднаха. Всичко беше в името на това да се вземе властта. Не искам да бъда хейтър, модерно казано, това е човек, който изначално предпоставя негативи. Споделям моите аргументи от гледна точка на тези фактори - набързо сформирана група, липса на организация, не е ясно кой за какво отговаря. Нямаме партия, нямаме ясна партийна структура, нямаме визия. Ако видим програмата - там има много противоречиви неща. Уж изглеждат ясно, но малко като на Асен Василев - десни мерки с леви похвати, такива подобни каламбури.

- Обаче си направиха тяхно си народно събрание. Как ще го коментирате това? 
- Ами това е зле прикрит бабаитлък на хора, които са изпаднали в нарцистичен възторг след постигането на изборна победа. Наша отличителна черта е националният ни конформизъм. Много лесно хората се присламчват към някой, който набира скорост и е героя на деня, но и много бързо го разлюбват. Това е изключително ниска класа и със сигурност не задава онзи тон, който очакват в крайна сметка, тези, които ги избутаха на повърхността. Защото в предните народни събрания политическата ни система се беше затлачила от еднодневки, от всякакви ексцентрици в политиката и нивото падна драматично. И едно от очакването беше за някаква нормализация и очакванията на тези, които са гласували за формациите, които оглавява господин Радев. Аз лично не смятам, че това ще се случи. Това е поредният опит на обществото да каже - писна ни от избори, дайте да му дадем на тоя, дето досега не се е упражнявал, макар че е странно да не се е упражнявал, той 9 години се упражнява. Но няма значение, да му дадем властта и да видим какво ще стане. Това е хазартно изхарчено доверие, но показва, че има хора в набързо сформираната група на господин Радев, които очевидно не могат да скрият своя нарцистичен възторг и опиянение. Слави Василев трябва да е щастлив, защото най-после си намери работа.

- И вече заговориха за партии с отпадала необходимост...
- Това е същата лексика, който използваше и Бойко Рашков за „бившите хора“, както наричаше опозицията, когато бе вътрешен министър. Това издава сърцевината на тези хора, тя е дълбоко свързана с нашето комунистическо минало. Това са зле прикрити манталитети на хора, които показват техният генеративен произход, от какво тесто са омесени? Защото опаковката е хубаво нещо, господин Радев постоянно разчита на опаковката. Но сега ще видим сърцевината, защото в крайна сметка цялата власт е в тях.

- Виждате ли някаква разлика между премиера и партиен лидер Румен Радев и президента Радев? 
- Мисля, че дори господин Радев се учуди на ефекта от появяването си на политичната сцена. Дори и те не очакваха такъв резултат. Но ако правя прогнози поне за поведението, което се следва, не съм грешал. Разчитам на това, което човек е правил. Това, което господин Радев е правил, казано безпристрастно, е да израсне в една строго йерархизирана комунистическа среда. Аз съм бил в казармата по онова време, в което той е бил кадет във военното училище. Възпитанието, традициите е ценностите там няма да коментирам. Според мен още пият водки и слушат частушки, така че това е едното. Второ, той е бил главнокомандващ. Отново е свикнал да издава заповеди. Присъствието му като командир на военно-въздушните сили не си спомням да е довело до някакви сериозни реформи и някакъв напредък в тази сфера, напротив. Той беше по-скоро от хората, които уж в началото много искаха да се правят реформи, после даде заден ход. Доста непоследователна политика, но не той е инициатор на тези неща.

- А като президент? 
- Там единственото, което правеше, е да разгражда, не да съгражда. Заканата с която дойде е, че ще разгражда. Така че от тази гледна точка не мога да очаквам нещо различно от премиера Радев, отколкото от командващия ВВС Радев или от върховния главнокомандващ Радев. Мога да очаквам едно единствено нещо - държане на дистанция, запазване на този монархичен авторитет, който се опитва да си изгради през тези години. Само че този път освен върху клетата опозиция, ще сее огън и жупел и върху някои от своите хора. И най-важното, какво ще му се диктува в слушалката.

- Кой му диктува, според вас? 
- Няма как да се отърсим от това впечатление като знаем как се издигна на политическия небосклон господин Радев и кой го лансира. Тези неща са от значение. Виждаме кои са менторите около него - хора, които аз лично си спомням от РУМНО, стари генерали, приватизатори като баща и син Василеви и разни други представители на кръгове и кръгчета от бившата номенклатура - от Държавна сигурност или от някои от другите служби, или от самата номенклатура. Някои са прихванали повече от образованието си на Запад, други пък са си запазили тънката червена нишка на родовата памет. Това са хората около господин Радев.

- Е, има и други....
- Разбира се, има и много достойни хора, имам приятели, които влязоха в парламента, с които сме работили заедно с МВР. Но това е един доста нехомогенен състав, в който няма как да не възникнат напрежения поради простата причина, че тази група е сформирана набързо, тя не е имала време дори да се разговорят за идеите и ценностите, които се предлагат. Затова са поставени хора, някои от тях твърдят, че са добри експерти в сферите си, други са неизвестни. Ето, примерно, чух от моя добър познат господин Манолов на КТ „Подкрепа“, че дамата, която оглавява енергийното министерство, била чиновник, който познава проблемите. Сигурно е така, вярвам му, той е работил с нея. От друга страна пък госпожата, която оглавява здравното министерство, е напълно неизвестен чиновник, който не знам къде е ходил напред-назад. Познавам все пак хора, които са в частния бизнес в здравеопазването, те ми казаха, че не я познават, което е много странно, защото това са хора, които 25-30 години се занимават с това.
Странни избори на министри са това, което означава едно единствено нещо - че те са поставени като фасада на самото министерство.
 
- И ако теглим чертата какво излиза, господин Йорданов?
- Че общият знаменател е този - чиновници, които са някакви лица, зад които стоят други лица. Така ми изглежда. Господин Радев ми изглежда по същия начин. Един мъж на средна възраст, който е добре сложен, говори без много изразности и без много емоции, обаче нищо повече от действията му не виждаме. Господин Гълъб Донев и той има кариера в друго поприще, но като цяло го приемат за човек, който е експерт в социалната сфера. Беше и министър-председател, възпитан човек, не мога да кажа нищо лошо за него като публичен образ. Странното е, че той е вицепремиер, който отговоря за финансите. Не ми е известно той с какви финанси се е занимавал. Но негови заместници са бившите служебни министри Велкова и Петкова, които са поставени в тая роля да вадят кестените от огъня. За Демерджиев мога да кажа само едно. Очевидно е, че той с някои изказвания по „Петрохан“ абсолютно нищо не разкри. Освен това смея да твърдя, че никак не е долюбван от служителите в МВР, имам преки наблюдения, чувстват го като външен човек, като натрапник.

- Георги Кандев обаче ще остане главен секретар? 
- Кандев е много добър мой познат, колега, с който сме работили заедно преди 25 години. Той със сигурност си разбира от работата, но със сигурност повлия на резултатите от изборите, обявявайки простичката истина за „Петрохан“, че няма външни намеси на никого, че не са убити от външни хора и че всичко е така, но след изборите, което той знаеше преди изборите. Понеже съм ангажиран с екип от прокуратурата да направим експертиза по „Петрохан“ знам, че Кандев знаеше много по-рано, тъй като аз се познавам много добре с неговите колеги, които са близки от главната дирекция на полицията. Просто знам, че той знаеше. Той не каза нищо друго през това време, фокусът му беше съвсем различен. И всъщност ефектът се получи, защото вместо тази партия, която очевидно е подкрепила и е давала хранителна среда на тези хора и вероятно са планирали някакви неща, които аз ще изясня по-нататък в експертизата, получи прилив от 68 хиляди гласа, вместо да получи щета и то сериозна. Това е истински парадокс. И въобще тези избори са парадоксални. Парадоксална беше разликата, парадоксален беше и този порив. Много парадоксални неща се случиха. И мисля, че в недалечно бъдеще, сигурно ще почнат да излизат някои много странни факти около провеждането и подготовката на тези избори.

- Те ще ги прикрият, имат цялата власт...
- Факт е. Но понякога потулването не е толкова лесно. Сега в момента ситуацията такава, че всички са широко отворени уста в поза усмивка, всички са с нагласата, че им предстои светло бъдеще. Но пак казвам - има твърде много фактори, които определят една по-скоро конфликтна групова динамика. В момента те са във фазата на спонтанната сплотеност и конформизъм, защото са победили. Това е естествен етап от развитието на всяка група, но след това ще дойдат противоречията, ще почнат упреците на премиера към този или към онзи, ще дойдат смените и може да очакваме сериозна подмяна на държавния апарат.

- „Прогресивна България“ представиха идеите си за съдебна реформа. Какво ви е мнението за това? 
- Ако това е фокусът на предложенията за съдебна реформа, мога да кажа, че това е не е абсолютно никаква реформа. Това по-скоро са правила, които целят да изглежда като сериозна промяна. Тези правила са несъществени. Те няма да променят като цяло облика на тази система. Не бива да забравяме, че в нея вече са създадени традиции и има организационна култура, която ще се съпротивлява истински каквито и хора да дойдат. А новите хора пак ще започнат да правят същите неща, защото в един момент, когато техните политически покровители отпаднат, те ще влязат в кръгове отбрана, както всички останали. Аз бих приел за съдебна реформа да се направят много ясни критерии как човек расте кариерно в тези среди. Когато направиха съдебната система независима, те не прецениха, че това са хора, които в крайна сметка могат да си създадат една цитадела и вътре да се възпроизвеждат както си решат те и тази независимост, всъщност, да се превърне в една абсолютна автономия, която няма нищо общо с държавните интереси. Когато един, независимо дали е съдия или прокурор, взима решения, от които има тежки последствия, нещата да се отразяват по някакъв начин в досието му. Защото това означава, че този човек, въпреки автономията да взима решения, той е взел поредица от грешни решения, които в крайна сметка са довели до други решения, които са ощетили цялата държава. Това разбирам аз под реформа.
А това как и кой не трябвало да заема някакъв пост - тръгне ли се с „кой не трябва“, а не с „кой трябва“ има нещо дълбоко съмнително и повърхностно в цялата работа.

- Как ще се постигне мнозинството от 160 гласа за ВСС? 
- Това е голямата дилема и бих казал, цунг-цванг за „Прогресивна България“ с кого ще могат да се спазарят. От една страна те много добре усещат, че ако почнат да се пазарят с ПП или с ДБ, те ще им извият така ръцете и ще се окаже, че не ПБ правят реформата, а ППДБ. От друга страна, ако търсят ГЕРБ, това ще бъде пък абсолютен крах за цялата предизборна риторика, с която ни заливаха - никога с ГЕРБ и т. н. Те най-вероятно си дават сметка, че ще им бъде изключително трудно и тежко.

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.