Тайната се крие в инстинкта: Ето защо кучетата ни правят по-общителни

Тийнейджърите, които растат с кучета, са по-общителни и приятни за общуване от тийнейджърите от семейства без кучета, пише Newsweek.

Кучетата са част от човешкото общество от над 20 000 години. Въпреки че първоначално са служели на хората като ловни спътници, не след дълго те са станали част от домакинството.

Въпреки че домашните кучета не допринасят за набавянето на храна, от години има все повече доказателства, че те намаляват тревожността и подобряват социалните умения.

Неотдавнашно проучване, публикувано в iScience, ръководено от Кикусуи Такефуми от университета Азабу в Япония, обяснява какво може да се случва. То показва, че микробите в червата на собствениците на кучета се различават значително от тези на хора, които нямат кучета, и че това е поне отчасти причина за поведенческите разлики.

Мозъкът не съществува изолирано. Микробите, разположени другаде, особено в червата, произвеждат химикали, които влияят на мозъчната функция. Тези микроби са силно повлияни от диетата, но също и от фактори като стрес, замърсители и упражнения.

Кикусуи Такефуми е работил предимно с юноши. Причината е била, че пубертетът е ключова фаза от развитието на мозъка, по време на която социалните взаимодействия често имат трайни психологически последици.

Ако микробите от кучета биха могли да намалят тревожността на подрастващите и да подобрят социалните им умения, това би имало дългосрочни ползи.

Така той и колегите му провели психологически анализ на 96 тийнейджъри, които притежавали кучета, и 247 тийнейджъри, които не. Както се очаквало, собствениците на кучета имали по-малко социални проблеми.

По-конкретно, те проявяват по-малко агресия, по-малко делинквентно поведение, по-рядко превишават границите и са по-малко социално отдръпнати.

След това Кикусуи Такефуми и колегите му събрали проби от слюнка от участниците и установили, че няколко варианта на бактериите Streptococcus и Prevotella 7 са значително по-често срещани в проби от собственици на кучета.

Те също така установили, че участниците с редки случаи на тези важни микробни варианти са склонни да проявяват по-делинквентно поведение.

Това откритие предполага, че микробите, предавани в човешките черва чрез кучета, биха могли да имат здравословен ефект върху мозъка на техните стопани.

Идеалната следваща стъпка за Кикусуи Такефуми би била да въведе кучешки микроби в телата на тийнейджъри, които нямат кучета. Тъй като това обаче е етично проблематично, той вместо това работи с мишки.

Той култивира микробни проби от двете групи тийнейджъри в лабораторията и ги даде на 24 мишки.