Труд
Автор:
Труд онлайн
НАСА откри леден слой, който увеличава вероятността от живот на спътника на Сатурн, Титан, съобщава El Pais. В продължение на почти две десетилетия основното място за търсене на живот извън Земята беше един наистина чужд свят: Титан, най-голямата луна на Сатурн. Под дебелата му оранжева атмосфера — сравнима с тази на Земята — и езерата и моретата от метан, изглеждаше, че се крие глобален океан от течна вода, погребан под километри лед. Сега ново проучване, водено от учени от НАСА, ни кара да преосмислим тази представа: Титан не приютява подповърхностен океан, а по-скоро огромен слой от топъл, частично разтопен лед. Противно на това, което човек би си помислил, шансовете за съществуване на живот в тази среда „се умножават“.
„Най-голямото значение на това откритие е съществуването на много различни среди в извънземните светове в сравнение с това, което мислехме преди няколко години“, обясни пред вестника Флавио Петрика, изследовател от НАСА и водещ автор на проучването.
Заключението произтича от щателно преразглеждане на данните от сондата „Касини“, която е обикаляла Сатурн и е прелетяла покрай Титан многократно между 2004 и 2017 г. Гравитационните измервания от този роботизиран космически кораб бяха интерпретирани като неоспоримо доказателство за наличието на океан под ледената повърхност. Спътникът реагираше прекомерно на огромната гравитационна сила на Сатурн, деформирайки се като сфера с течен слой вътре. Но не всички измервания, заснети от космическия апарат, можеха да бъдат верни едновременно. „Това е първият път, когато успяхме да съгласуваме всички данни с точен модел на вътрешността на Титан“, обобщава Петрика.
Ключът към новото проучване се крие в изследването на времето, необходимо на Титан, за да реагира на гравитационното притегляне на Сатурн. Ако съществуваше глобален океан, деформацията на спътника би била почти мигновена, подобно на приливите и отливите, които следват преминаването на Луната през океаните на Земята. Въпреки това, чрез прилагането на нови техники за обработка на радиоданните на „Касини“, екипът е открил забавяне.
Резултатите рисуват картина на вътрешната структура на Титан, коренно различна от това, което се е предполагало. Океанът всъщност е „хидросфера“ с дълбочина около 550 километра (340 мили), съставена предимно от лед под високо налягане и съдържаща безброй джобове с течна вода, чиято вътрешност може да достигне температура от 20 градуса по Целзий. Въпреки че тези джобове не се свързват, за да образуват глобален океан, общото количество течна вода в тези резервоари може да бъде сравнимо с това на целия Атлантически океан, според изследователи от НАСА.
На повърхността на Титан има реки, езера и морета от течен метан и етан. Атмосферата му се характеризира с облаци, дъжд, сезони и сложни химични процеси, напомнящи ранната Земя. Касини разкри въглеводородни дюни, полярни морета и богата органична химия, способна да произвежда молекули, които биха могли да бъдат предшественици на живота, и дори везикули, които биха могли да бъдат първата стъпка към образуването на живи клетки, според последните проучвания на самата НАСА.
В продължение на години предполагаемият подповърхностен океан от солена вода допълваше тази картина: свят с енергия, химия и течна вода – трите класически съставки на обитаемостта. Новото проучване не елиминира водата от картината, но я преразпределя. Вместо непрекъснат океан, то предлага безброй изолирани ниши, подобни на екосистемите, които процъфтяват в морския лед на полярните региони на Земята.
