Нашата планета има океан от около 3,8 милиарда години, но нови изследвания показват, че той не винаги е бил син.
Далеч от крайбрежните райони, днес морето е синьо, защото водата абсорбира по-дългите вълни на слънчевата светлина към червения край на спектъра.
Това позволява на по-късите, по-сини вълни да проникват по-дълбоко, разсейвайки се и отразявайки се обратно в очите ни. Преди няколко милиарда години синята вода може да е била маскирана от други цветове, пише BBC Science focus.
Тогава в океана са се развивали най-ранните форми на живот, включително едноклетъчни цианобактерии. Те са играли ключова роля в превръщането на света в обитаем, като са усвоявали енергията от слънчевата светлина чрез фотосинтеза и са я превръщали в първия свободно достъпен кислород на Земята.
Изследователи от Япония наскоро създадоха компютърен модел, който показва, че първият кислород, освободен от цианобактериите, се е комбинирал с желязо, разтворено във водата, произвеждайки окислена форма на желязо, която е превърнала повърхността на океана в зелена.

Нещо повече, ранните цианобактерии може би са еволюирали,
за да процъфтяват в зелено оцветени води.
В същото проучване учените създадоха генетично модифицирани цианобактерии с форма на фотосинтетичен пигмент, който усвоява зелена светлина, наречен фикоеритробилин.
За разлика от това днес повечето растения използват хлорофилни пигменти, за да усвояват червена и синя светлина.
В лабораторни условия тези инженерни цианобактерии са процъфтявали в резервоари със зелена вода. Екипът е забелязал подобно явление и в природата.
Водите около японския остров Иво Джима са естествено богати на окислено желязо и са с ясно изразена зелена окраска. Цианобактериите, които растат по крайбрежието тук, имат по-високи нива на пигмента, който усвоява зелената светлина.
Проучването предполага, че екзобиолозите, които търсят признаци на живот на други планети, трябва да обръщат внимание не само на синята течна вода, но и на по-зелените нюанси, които могат да подскажат за най-ранните признаци на живот.