За чиновниците може, а за майките и инвалидите - не може

Депутатите игнорират демографската политика

МС може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година

С подаването на оставка на редовното правителство на 11 декември имаше две възможности. Първата бе да се гласува вече депозирания в парламента поправен проектозакон за държавния бюджет за 2026 г. и втората бе да изготви и внесе в Народното събрание (НС) нов проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., 

Чест прави на кабинета в оставка, че на 15 декември, или в първия работен ден след гласуването на оставката в предходната седмица в петък, разгледа на заседание на МС и внесе в НС т. нар. удължителен законопроект за бюджета, с което спази разпоредбите на чл.87 на Закона за публичните финанси. Това до известна степен успокои работещите в бюджетната сфера, а и тези, които получават минимална работна заплата (МРЗ), като за тях е предвидено повишение на минималната работна заплата. Тя от 1 януари 2026 г. става 620.20 евро. По този начин с този закон се предлага специфична правна рамка, която, от една страна, да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания. С този закон се осигурява прилагането на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на бюджета за 2026 г.

В удължителният закон се предвиждаше „замразяване“ на всички бюджетни заплати на нивата от тази година без МРЗ. Преди второто четене на проекта по предложение на ПП-ДБ бе депозиран текст, с който все пак се направи индексация на доходите в бюджетната сфера с натрупаната за 2025 г. инфлация. Съгласно представената справка от НСИ в края на месец ноември 2025 г. годишната инфлация е 5.2%. Очаква се тя да се задържи около това ниво и в края на месец декември. Този ръст на доходите от 5,2% се отнася за държавните и общинските служители, а също за учители, полицаи, военни, магистрати и други работещи, които са издръжка от държавния бюджет.

Остава открит въпросът как за държавните и общински чиновници се намери решение за индексация, а за инвалидите, които получават социални добавки, за майките, на които се обеща повишаване на парите за втората година на майчинство, а и за други уязвими групи няма допълнителен ресурс? Депутатите игнорират демографската политика на практика.

Предвиден е гъвкав подход по отношение на капиталовите разходи, които при необходимост могат да се разходват като други разходи или трансфери и е възможно да се предприемат за сметка на наличности от предходната година. Посочено е, че средства от Сребърния фонд не може да се разходват, но може да се прибегне до разходване на други средства от фискалния резерв.

Т. нар. удължителен закон за бюджета е справедлив не само от гледна точка на правителството в оставка, а и за работещите в бюджетната сфера. Пред настоящия състав на МС е поставена дилемата, че все още действащото НС би приело проектобюджет, който е напълно възможно да е в противоречие с бюджетната политика на следващия състав на МС и с бъдещото парламентарно мнозинство. Предвидено е в т. нар. удължителен закон за бюджета вече МС може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. С други думи няма да е възможно се взема нов дълг за нови разходи, а единствено да се „превърта“ старият дълг, с който да се покриват текущите разходи. Това е регулярна бюджетна практика в условията на политическа нестабилност.

Налице са и редица предимства от внасянето на т. нар. удължителен закон за бюджета, като: сравнително по-прецизно планиране, тъй като се знаят приходите и разходите от предходната година, както и актуалните данни за инфлацията; в известна степен се преодолява излишното увеличаване на разходите, тъй като се работи с 1/12 от бюджета за предходната и по този начин се отлагат ненужни разходи; изразходват се по-малко средства, като временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина, а също е налице възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на редовния бюджет за 2026., в резултат на по-дълги преговори с опозицията.

Удължителният бюджет има и някои недостатъци, част от които бяха изтъкнати от представителите на КНСБ. Те се свеждат до забавяне на прилагането на социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, с което създава допълнително социално напрежение. Представителите на КНСБ настояваха за завършване на процедурата по приемането на редовен бюджет, а не - удължителен закон. В т. нар. удължителен закон за бюджета бе добре да има изричен текст, с който по ясен и категоричен начин да се регламентира, че тези социални добавки и помощи за отглеждане на деца и др. ще бъдат изплатени със закъснение, но от дата 01.01.2026 г., след като се приеме редовният Бюджет 2026. Вероятно политическата нестабилност ще ерозира общата среда и това ще се отрази на нивото на инвестициите и ще е негативен сигнал към инвеститорите, както и за кредитните агенции. В началото на следващата година се очакваше повишаване на кредитния рейтинг на България, което най-вероятно ще бъде отложено след приемането на редовния бюджет. Налице е вероятност за по-малко външно финансиране, в т. ч. и европейските средства, както и забавяне на обществените поръчки, а също и ще се забави и започването на нови инвестиционни проекти. Ще се отложи с няколко месеца нормалното финансиране на общините, респективно и нормалното им функциониране и развитие. Със сигурност ще се засили несигурността в средите на бизнеса. То ще е в резултат от неизвестността от очакваните промени през пролетта на 2026 г. в нормативната уредба в областта на бюджета, а е възможно и в данъчната и осигурителната система. Очаквам представителите на бизнеса да редуцират инвестициите си или да ги отложат за 2027 г.

В Закона за публичните финанси (ЗПФ) е предвидено, че е налице разпоредба, според която т. нар. удължителен закон не може да се прилага повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано НС. Регламентирано е също, че в случаите, когато държавният бюджет не е приет в тримесечния срок, НС по предложение на МС определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. С тези разпоредби се урежда как се процедира в случай, че в следващото новоизбрано НС не се стигне до консенсус между политическите сили за сформиране на ново парламентарно мнозинство и не бъде избрано ново редовно правителство.

При положение, че се наложи провеждането на нови втори по ред избори през лятото на 2026 г. следва да се спазват визираните разпоредби на чл.87 на ЗПФ. Надявам се да не се стига до провеждане на повторни избори през следващата година. Добре е, превантивно да стане достояние на българската общественост как ще се разходват публичните финанси и в този случай, а това е предвидено в нормативната ни уредба. Важно обстоятелство в т. нар. удължителен закон за бюджета е, че всички стойности в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс 1.95583 лв. за 1 евро и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване, предвидени в Закона за въвеждане на еврото. С тази разпоредба отпадат доводите на синдикатите и на някои политически сили, че годината на въвеждане на еврото у нас, задължително трябва да започне с т. нар. редовен Закон за бюджета за 2026 г. Наистина е за предпочитане България да влезе в еврозоната с редовно правителство и с редовен бюджет, но в крайна сметка се намери позитивно решение и в тази извънредна ситуация.