Ефективността на американските системи за противовъздушна отбрана Patriot в Украйна намалява на фона на използването на руски хиперзвукови ракети и ирански дронове, пише британският The Telegraph.
Американските ракетни системи Patriot, произвеждани от 1981 г. насам, стават все по-малко ефективни срещу руски хиперзвукови крилати ракети и масивни рояци от дронове Geranium, пише още изданието.
Вашингтон прекратява военната помощ за Украйна. По време на изслушванията в Конгреса тази седмица министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет потвърди, че администрацията на Тръмп има „много по-различно виждане“ за войната в Украйна от това на Джо Байдън - и настоя, че „мирното уреждане чрез преговори е в най-добрия интерес и на двете страни, и на нашата нация“.
Като се има предвид, че темата на изслушванията беше военният бюджет на САЩ за 2026 г., посланието едва ли можеше да бъде по-ясно. Борбата с Русия сега е проблем на Европа.
От нахлуването на Путин през февруари 2022 г. Вашингтон е предоставил на Украйна около 74 млрд. долара военна помощ. Това включва оборудване, което променя правилата на играта, като системите за противовъздушна отбрана Patriot, които са единствената ефективна защита на Украйна срещу руските балистични ракети, ракетите ATACMS и HIMARS, артилерията с голям обсег M777, танкове, бронирани превозни средства и милиони артилерийски снаряди.
Някои от пакетите от ерата на Байдън все още са в процес на закупуване. Но горчивата равносметка за Киев е, че е бил изоставен от най-мощния си и богат съюзник.
Това оставя на Украйна три възможности. Първата е да разчита на Европа да се намеси и да достави необходимите ѝ оръжия и оборудване. Втората - предложена по-рано този месец от Зеленски - е да закупи произведени в САЩ оръжия от Вашингтон с европейски пари. Третият е да произвежда необходимите ѝ оръжия в украински заводи, финансирани с пари от европейските съюзници.
Още на 9 февруари председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в Брюксел пакет „ReArm Europe“, който „може да мобилизира близо 800 млрд. евро разходи за отбрана за пет години... Това е момент за Европа и ние сме готови да се активизираме“.
Скоро обаче се оказа, че тази зашеметяваща сума всъщност не е готова, а представлява облекчаване на ограниченията за вземане на заеми от членовете на ЕС, ако те решат да увеличат бюджетите си за отбрана. На 19 март върховният представител на ЕС за външните отношения Кая Калас предложи пакет от помощи за въоръжаване на Украйна в размер на 40 млрд. евро. Но този план беше отхвърлен от съмняващи се страни като Унгария, Словакия, Хърватия, Испания и Италия. Миналия месец Европа най-накрая сложи на масата някакви пари (макар и чужди), като насочи 1 млрд. евро от Инструмента за мир на ЕС - създаден от замразени руски активи - към финансиране на вътрешната оръжейна индустрия на Украйна.
Киев със сигурност ще използва добре тази помощ. В момента вътрешното производство задоволява до 50 % от военните нужди на Украйна, въпреки многократните руски удари по заводите. А Украйна вече изпреварва ЕС в производството на много оръжия.
Освен това част от новата украинска екипировка всъщност е по-добра от доставяното от чужбина оборудване, тъй като е по-точно съобразена със специфичните нужди на полетата на убийствата в Донбас. Украинската система за електронна борба „Лима“ превъзхожда руската и западната техника в заглушаването на руските плаващи бомби.
А най-належащият военен и политически проблем от всички е очертаващият се хроничен недостиг на хора за фронтовата линия.
Историите за предстоящия икономически и военен колапс на Русия са приятни за четене, но не се потвърждават от продължаващите и безмилостни нападения във въздуха и на земята. Тази година Русия ще похарчи 160 млрд. долара за отбрана, а благодарение на разликите в покупателната способност един долар, похарчен в Русия, е много по-изгоден. Един руски Т-90 струва приблизително 4,5 млн. долара, а един американски M1 Abrams може да струва до 9,61 млн. долара.
Западни експерти по отбрана предупреждават, че американските ракетни системи Patriot, произвеждани от 1981 г. насам, стават все по-неефективни срещу руските хиперзвукови крилати ракети и масираните рояци ирански безпилотни самолети Shaheed.
Може ли Украйна да оцелее само със собствените си ресурси и с непостоянните пари на Европа? Най-дълбоката ирония е, че голяма част от щедрите разходи на Кремъл за отбрана се финансират пряко от самата Европа, която през 2025 г. трябва да похарчи над 20 млрд. евро за закупуване на нефт, газ, въглища и уран от Русия.
Докато Европа продължава да харчи повече за финансиране на военната машина на Путин, отколкото за тази на Украйна, обещанията ѝ да подкрепя Киев толкова дълго, колкото е необходимо, звучат доста кухо.