Здравословен тен или страдание за кожата? Няколко мита за кожата през лятото, развенчани от дерматолог

Съществува ли понятието „здравословен тен“ или то по-скоро служи за успокоение на любителите на шоколадовия загар? Коя е полезната „доза слънце“ и изобщо съществува ли такава? Това са едни от най-актуалните въпроси в разгара на лятото. В следващите няколко реда може да намерите отговорите и съветите на един дерматолог по темата.

Летният сезон обикновено се свързва с плажни емоции, ваканционно настроение и много слънчеви лъчи, което в комбинация с високите температури и променливата влажност неминуемо се отразява негативно на кожата ни. Казано простичко – това, което пациентите наричат здравословен тен, ние – дерматолозите, наричаме страдание на кожата. Малцина знаят, че слънчевата светлина е съставена от няколко типа радиация, а именно: инфрачервена, видима и ултравиолетова, като ултравиолетовият спектър се дели на UVA, UVB, UVC лъчи, които се различават по дължина на вълната. Благодарение на UV-A вълните, кожата бързo потъмнява и въпреки, че те разполагат с малко енергия, могат да причинят сериозни увреждания на кожата, прониквайки в дълбоките слоеве. UV-B лъчите са по-мощни и вредите, които причиняват на клетките на кожата, са свързани с изменения в клетъчното ДНК. Тези лъчи са виновниците за сериозните изгаряния и въпреки, че се поглъщат от озоновия слой, могат да бъдат много опасни, особено за хора със светла кожа. Сериозните щети от слънцето обикновено стават видими в дългосрочен план, защото кожата има способността да „помни‘‘. Според редица изследвания, именно слънчевите лъчи са главните виновници за по-грубата, суха и повяхнала кожа в края на летния сезон, за обострянето на някои заболявания като акне и розацея, както и за появата на пигментни петна, зачервявания и фини бръчки, или изобщо с цената на така заветния тен получаваме отпусната и лишена от свежест кожа, както и ускорено „фотостареене“.

Колко слънце ни е нужно за правилен синтез на витамин Д в кожата? Всички знаем, че витамин Д е мастно-разтворим витамин, който е важен за редица функции в организма, а синтезът му е пряко свързан с УВ-лъчите на слънцето. Е, истината е, че при хора с фототип 2 и 3 по скалата на Фицпатрик, каквато е европеидната раса, са нужни едва между 10 и 30 минути излагане на слънце дневно и то при УВ индекс между 3 и 5 и не повече от 10 мин при УВ индекс между 6 и 7. Какво съветват специалистите? Категорично да се избягват часовете на т.нар „силно слънце“ между 12:00 и 17:00 ч. и да не се пропуска редовната употреба на слънцезащитна козметика с висок фактор, която категорично не „блокира“ синтеза на витамин Д. Нанасянето на продукти с защита е добре да става на всеки 2 часа на плажа и непосредствено след всяко влизане в морето или басейн.

Превенцията е най-добрият лек за кожата. Твърдение, което чуваме често и въпреки това продължава да е все така актуално. Здравата кожата е хидратираната кожа. Особено през горещите месеци, когато по-високата влажност и разликата в температурата на открито и закрито допринасят за нарушения тургор на кожата, хиалуроновата киселина е нашият най-добър приятел. Не трябва да забравяме редовно да нанасяме хидратиращи продукти два пъти дневно, както и да пием достатъчно вода.

И тъй като кожата на всеки човек е отражение на неговата здравна и лайфстайл култура, правилната формула за млада и здрава кожа далеч не се изчерпва с избягването на слънцето и употребата на определени продукти.

Тютюнопушенето например е свързано с редица сърдечносъдови и онкологични заболявания, но вредите от него се отразяват сериозно и върху кожата ни. То води до отделяне на значително ниво токсини, които причиняват преждевременно стареене на кожата, поради разрушаване на колaгеновите и еластични нишки в нея. Резултатът е загуба на еластичност и появата на фини бръчки особено в областта на устните. Вредните субстанции, които се съдържат в цигарения дим, причиняват по-трудно зарастване на раните и по-чести възпалителни процеси в кожата. Според последните проучвания обаче, при така наречените бездимни изделия, като тези за нагряване и вейп продуктите, при които не протича процес на горене, се наблюдават много по-ниски концентрации на вредни субстанции в сравнение със стандартните цигари. Данните сочат, че при тях вредите върху здравето и различни рискови биомаркери, респективно и върху кожата, са по-малки и представляват алтернатива за пълнолетните пушачи, които по една или друга причина биха продължили да пушат. Но все пак пълното въздържание винаги е за предпочитане.

Диетичните грешки от друга страна и недостатъчното набавяне на антиоксиданти, които се борят със свободните радикали и оксидативния стрес, както и липсата на достатъчно и качествен сън, водят до повишени нива на кортизол, известен като хормон на стреса, който пък е катализатор на възпалителни процеси в кожата.

Здравето на кожата ни зависи от нас самите и ежедневните избори, които правим. Какво ядем, колко спим и какви са нашите вредни и полезни навици. Да остаряваш красиво отдавна не е оксиморон, стига да спазваме съветите на специалистите и да се грижим за себе си, било то и в най-агресивния за кожата сезон.

Нашият автор:

Илиана Георгиева е лекар по дераматология с богат опит в областта на клиничната и естетичната дерматология. Професионалните ѝ интереси засягат инжекционните процедури и лазерното подмладяване на кожата. В момента работи в естетична клиника Dr. Denkova Dermatology. Занимава се с диагностика и лечение на различни заболявания на кожата. Притежава официална диплома по дерматоскопия от Италия, както и сертификати за работа с енергийно-базирани устройства, също от Италия, поставяне на дермални филъри и ботокс.

Илиана Георгиева е член на Български лекарски съюз и член на Европейска Асоциация по дерматология и венерология – EADV. Има участия в многобройни национални и световни конгреси и семинари в областта на кожните болести.

Висшето си образование завършва в Медицински университет – София. Специализира една година в кожна клиника на УМБАЛ „Александровска“, след което продължава своето професионално израстване в Клиника по дерматология и венерология към Военномедицинска академия – София. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт от Факултета по обществено здраве към МУ – София.