Венцислав Мутафчийски - Шефът на щаба

След ден отсъствие шефът на Националния оперативен щаб (НОЩ) за борба с коронавируса генерал професор Венцислав Мутафчийски се появи отново на брифинг - но в непознат за телевизионната публика вид - цивилен. И още нещо особено имаше - този път той се появи на екрана не просто по служба, а защото беше пожелан, повикан и помолен даже от хиляди зрители. По-точно казано, не се появи, а беше доведен от премиера Борисов.

Военен хирург с мисии в Ирак и Афганистан води в София борбата с коронавируса. И България, определяна често като най-бедната страна в ЕС и с провалена система на здравеопазване, се справя доста добре - писа швейцарският вестник “Le Temps”.

Тази похвала дойде от чужбина тъкмо, когато ген. Мутафчийски в родината си търпеше втората част от процедурата “От Осанна до разпни го”. Беше обидил българите, останали по домовете си по негово настояване, като ги беше нарекъл язвително “диванна армия” - не бе преглътнал критиките им във Фейсбук и това, че бидейки в санитарен “домашен арест”, те атакуват всяка дума, която е казал. Съчувствайки му, Борисов много образно описа критиците: “Някои тулупи спят до обед и пишат постове, и задават въпроси нахалниците!”. Именно заради тези нахалници премиерът решил да разреди ежедневните брифинги на Мутафчийски - вместо всяка сутрин, два пъти на всеки 7 дни. Това решение не се хареса на почитателите на щабния командир. По време на еднодневното му отсъствие от телевизорите те възнегодуваха силно - някои дори скочиха срещу Борисов и го обвиниха - че “спасителят на нацията от вируса” е “употребен и изхвърлен”, и даже “убит”. Наложи се премиерът да ги увери, че двамата с Мутафчийски са “приятели от 20 години”, че Мутафчийски и на него дължи кариерата си и че са толкова близки, че Борисов даже му позволил - на него на никой друг - да му направи "едни прегледи" от по-особен вид.

Драматичната крива на рейтинга е обяснима. Славата на Спасител връхлетя така светкавично Мутафчийски, че нямаше начин да не го и нарани. Както пишат швейцарските журналисти, “този военен лекар с обръсната глава бе почти неизвестен, преди да бъде назначен за ръководител на експерти и политици, призвани да спрат КОВИД-19”. Обаче сниман и показван от сутрин до вечер как съобщава, на запис и на живо, страшни новини, той стана не просто “рейтингов генерал” - стана вестител на живота и смъртта.

Впрочем, сравнението на добилият популярност щабен шеф с библейския Спасител не е твърде уместно по три причини поне: първата е, че Мутафчийски не обещава задгробен живот, втората е, че не е дълготърпелив като Христос, когато го бичуват и третата е, че не носи блага вест, а напротив - известява за нещастие, задаващо се с “невиждана ярост”, за умрели, за морги и чували, за забранени радости по празниците.

Но пък, според швейцарското авторитетно издание, благодарение на лекаря-генерал става “чудото в България”: Най-бедната държава, “която е и жертва на масово изселване на лекари и сестри в по-богати страни” успява да заеме почетното 4-то място по смъртност на глава от населението - със своите около 1600 болни и двайсетина смъртни случая, тя се нарежда след Словакия, Литва и Малта, които се справят най-добре.

На критиките Мутафчийски реагира остро, но на похвалите - скромно. “Българското чудо” той обяснява с “невероятен шанс”: преди новият грип да пристигне в България, училищата са вече затворени, а в болниците са въведени мерки. Може би това не е “шанс”, а “стратегия” - но ако беше изтъкнал това, генералът трябваше да обясни и кой е главният стратег - самият той, или друг генерал, който е шеф на правителството (и съответно на здравния министър, който издава заповеди за карантиниране). А то и с просто око се вижда. Докато Мутафчийски обяснява, че вирусът минава и през маските, излиза заповед, която ги прави задължителни за гражданите. Докато той намира масовите тестове за излишни, тяхното прилагане у нас се стартира. Докато сменя плочата и се кара на минувачите по улиците, че не носят маските си на носа, Борисов им позволява изобщо да ги свалят. А когато Мутафчийски обявява, че наближава гибелният пик на пандемията, мерките против нея вместо да се стегнат, се разхлабват от властта.

Става ли рейтинговият генерал Мутафчийски за държавен глава? Кой друг висок пост му приляга? И за това се спори горещо у нас - и в интернет, и в медиите, и на маса. И даже “спори се” е слабо казано - политикани и за гушата се хващат. Естествено и тези кавги ще се окажат безсмислени - особено, ако е истина, че светът след пандемията ще бъде друг.

 

Спорът с премиера

На извънреден брифинг по случай отмяната на ежедневните брифинги за борбата с КОВИД-19 началникът на щаба ген. Мутафчийски направи показателно признание: “От две седмици разговаряме с премиера да бъде променен начинът на оповестяване. Според много от хората той е непродуктивен и насажда страх, въпреки че информацията винаги е била обективно поднасяна. Молбата за промяна беше лично моя. Това е всеизвестен факт. Ние имаме много интересна комуникация с премиера, защото тя се развива наистина като спор. Той обаче взима най-правилните решения, според мен”.

 

За него

Само на него давам да ме преглежда

Какво напрежение? От двайсет и кусур години ми е приятел. Ние сме го издигали да стигне до този пост. По десет пъти на ден си говорим. Как може да сме скарани! Аз съм премиер, той - началник на ВМА. Аз само на него давам да ме преглежда.

Бойко Борисов, министър-председател

 

Борисов го употреби

Борсов употреби генерал Мутафчийски да му свърши черната работа. Само по себе си това не е изненада. Бягството от отговорност е негов любим подход от първия му ден в политиката - посредством употребата на министри, коалиционни партньори, съпартийци, патерици в други партии. Всеки, който се е доближил до него, е бил изгорен в името на едноличното му оцеляване. Това правило няма изключения дори и в тежки за България и народа моменти.

Корнелия Нинова, лидер на БСП

 

Насочихме омразата си към него

А мен ако питате, генералът се обиди. Мерките му дадоха резултат - умрелите у нас са много малко, болниците се подготвиха и т. н. Но наместо да му благодарим - насочихме към него омразите и фрустрациите си. Това е като известния парадокс на Хитлер. Какво би станало, ако можехте да се върнете във времето и да убиете бъдещия диктатор като бебе? Нямаше да има война и холокост, никой дори нямаше да знае за тези неща. Но пък тогава вие щяхте да сте просто един убиец на бебе. Е, нещо такова стана и с Мутафчийски, убиец на неслучило се бедствие.

Проф. Ивайло Дичев, културолог

Публикувано от Анна Заркова

Този уебсайт използва "бисквитки"