Времената за милиардерите си остават добри

Богатите все още имат приятели

Предприемачите с талант имат по-добри позиции да спечелят богатство, отколкото преди години

В наши дни не всичко на милиардерите по света е както им се иска. Те все още са богати и властни, но са по-малко почитани за изключителни постижения и са под натиск да плащат повече данъци.

Елизабет Уорън, кандидатът за президент на САЩ, планира данък върху богатството, за да намали богатствата на тези като Бил Гейтс с десетки милиарди за няколко десетилетия. “Започвам малко да пресмятам това, което оставям”, пошегува се наскоро Гейтс. Джеръми Корбин, лидерът на лейбъристите във Великобритания, започна своята предизборна кампания с обещанието да накара милиардерите да плащат много повече данъци.

Милиардерите обаче все още имат приятели. Швейцарската банка UBS наскоро скочи в тяхна защита, като заяви, че клиентите на отдела є за частно банкиране заслужават богатството си. “Умното поемане на риск, бизнес фокусът и решителността” на богатите предприемачи им дават възможност “да трансформират цели индустрии, да създават голям брой добре платени работни места и да обединят света, за да се намери лек за болести като маларията”, посочва банката.

Дори ако махнем наследниците на големи богатствата и олигарсите, които са заграбили богатството си, остават много предприемачи, които са започнали бизнеса си от нулата сред тези, които Уорън нарича “ултрамилионери”.

В действителност световната милиардерска суперлига е по-меритократична, отколкото през последните десетилетия. Както установи едно проучване на списъка на Forbes за най-богатите милиардери в САЩ, те “не са израснали с такива привилегии, каквито са имали тези от предните десетилетия”.

Преди да славославим или демонизираме елитните предприемачи, трябва да помислим как се разгръщат личните им таланти.

Първо, ефектът на суперзвездата. Глобализацията и технологиите, които позволяват на компаниите като Google и Facebook да обгръщат пазарите, помагат на най-успешните предприемачи да печелят по-бързо и в по-голям мащаб. Успешните основатели могат да създават предприятия суперзвезди, както някои холивудски звезди в Китай.

Второ, ефектът на сигурността. Една от причините бедните да остават бедни е, че те не могат да планират дългосрочно. Абхиджит Банерджи, Естер Дюфло и Майкъл Кремър спечелиха тазгодишната Нобелова награда за икономика, като показаха, наред с други неща, че “настоящето поглъща голяма част от вниманието на бедните хора, така че те са склонни да забавят инвестиционните решения”.

Трето, инсайдърският ефект. Хората не се превръщат в милиардери без силното чувство за финансова възможност и стремежа да вземат поредица от добри решения. Но след като веднъж достигнат властова позиция, тяхното поведение се подсилва от мрежа от съветници и брокери.

Милиардерите не държат парите си на депозит. UBS и други подобни частни банки боравят с тях. Заможните имат вътрешен достъп, като например възможността да инвестират в непублични бизнеси или първични публични предлагания на бързорастящи компании. Богатството не поражда автоматично богатство, но пребиваването в елитни финансови кръгове със завидни ресурси помага.

Четвърто, данъчният ефект. Много страни облагат доходите с по-висок данък от капитала, защото това е по-просто и освен това искат да насърчат предприемачите. Но в резултат на това богатите плащат по-малко като дял от своето богатство, отколкото хората със средни доходи.

Богатството също така е мобилно. Някои милиардери са регистрирани в юрисдикции като Монако или (в случая на сър Ричард Брансън) на Британските Вирджински острови. Дори тези, които имат данъчно седалище у дома, имат възможност чрез доверителни и офшорни структури да защитят част от богатството си от облагане.

Похвално е, че повечето съвременни супер богаташи са изградили сами собственото си състояние, но те също имат късмета да живеят в необичайно благоприятен момент в икономическата история. Гейтс го признава, като отделя десетки милиарди за филантропия, както и като подтиква другите да правят това. Те е редно също да го признаят, вместо да се ядосват твърде много на плана на Уорън за данък върху богатството.

Публикувано от Джон Гапър, Financial Times

Този уебсайт използва "бисквитки"