Здравни вноски за емигрант, който се връща в България

Много българи отиват да живеят в чужбина, но след няколко години се връщат в България. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви документи трябва да представят в приходната агенция и как се възстановяват здравноосигурителните права.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Български гражданин живеете в Канада от 20 години. През ноември се връща да живее в България. Поставени са следните въпроси:

1. Има ли значение дали лице има само българско гражданство или е с двойно гражданство - българско и гражданство на друга държава-членка от ЕС?

2. Какви документи от канадските власти трябва да бъдат представени пред НАП за формиране на здравноосигурителния статус?

3. Как се прилагат чл. 40а, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?

4. След като се върне в България и започне да внася задължителни здравни вноски, ако през 2020 г. реши да живее в Германия, подлежи ли на задължително здравно осигуряване в България и може ли да ползва здравни услуги в Германия?

По първи въпрос:

Лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят в България.

За постоянно живеещи в България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година. Лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи в страната повече от 183 дни през календарната година, са в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, тези лица не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК.

По отношение на лица с двойно гражданство - българско и гражданство на друга държава-членка от ЕС, следва да имате предвид:

След присъединяването на България към ЕС се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. От 1 януари 2007 г. в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл.33, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗЗО).

За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.

Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 се прилагат във всички страни от ЕС. Те се прилагат към граждани на държава-членка (в т.ч. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки.

Принципът за „определяне на приложимото законодателство” предвижда, че лицата са подчинени на законодателството на само една държава–членка. И това е страната, на чиято територия полагат труда си.

Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:

- определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигуровки и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;

- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурителното законодателство на друга държава-членка, за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравни вноски в НЗОК.

Ако лицата не са подлежали на здравно осигуряване по законодателството на друга държава-членка, те попадат в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и дължат здравни вноски, определени по реда на закона.

По втори въпрос:

В чл.40а от ЗЗО е предоставена възможност за освобождаване на българските граждани, които пребивават продължително в чужбина, от задължително здравно осигуряване при определени условия. Българските граждани, които са длъжни да се осигуряват и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не плащат здравни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.

При завръщането в страната условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл.40а на ЗЗО е лицето да подаде заявление за завръщане в страната в компетентната ТД на НАП и да представи доказателствени документи за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Такива документи могат да бъдат:

- копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;

- удостоверение от съответната областна дирекция на полицията;

- документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет

преводач;

- други.

Изброяването е примерно, като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката, относно доказателствената стойност на тези документи, се извършва от органът по приходите.

След 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл.40а от ЗЗО не се прилага за лица, за които се прилага законодателството на друга държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Швейцария, тъй като в тези случаи лицата са освободени от задължение за внасяне на здравни вноски в НЗОК по силата на чл.33, ал.2 от ЗЗО.

По трети въпрос:

Възстановяването на здравноосигурителните права на лицата, за които са изпълнени условията на чл.40а от ЗЗО, при завръщането им в страната се извършва по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, а именно:

1. След изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано (чл.40а, ал.2 от ЗЗО).

2. След еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл.40а, ал.3 от ЗЗО). За 2019 г. сумата е 537,60 лв. (12 х 44,80 лв. = 537,60 лв.)

Заплащането на сумата от 12 здравни вноски не погасява стари задължения за невнесени здравни вноски за сметка на лицето, както и задължения за текущо внасяне на вноските.

Трябва да се има предвид, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигуровки за своя сметка, се прекъсват, ако лицата не са внесли повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

По четвърти въпрос:

В случай, че след завръщането му в България гражданин реши да живее в Германия следва да има предвид описаното в отговора на първи въпрос по отношение на прилагането на регламентите за координация на системите за социална сигурност на страните от ЕС.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"