Пенсионери може да дължат здравни вноски

Много пенсионери продължават да работят - на заплата или развиват собствен бизнес. Други пък упражняват свободна професия. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това трябва ли пенсионерите, които са и еднолични търговци или съдружници в дружество с ограничена отговорност да плащат здравни вноски.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Пенсионер е собственик на фирми - ЕТ и ЕООД. Въпросът е трябва ли да внася здравни осигуровки в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер и получава пенсия от Държавното обществено осигуряване.

Защо здравните вноски са задължителни?

Правото на обществено осигуряване е неразривно свързано със задължителния характер на осигуряването. Задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (Конституцията), която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията и е част от системата на общественото осигуряване в България. То се състои в правото на лицата да бъдат включени в създадена от държавата осигурителна система, а именно това е системата на здравното осигуряване. Тя гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на паричните средства – осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават медицинска помощ. Средствата от здравни вноски участват във формирането на общия ресурс на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се финансират всички плащания на НЗОК.

Кои плащат здравни вноски?

Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване. Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване, са изброени в чл. 5 от ЗЗО. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.

В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл. 33 от закона. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на България.

Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.

Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване на основание:

- чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за държавното обществено осигуряване, като на основание чл. 4, ал. 6 от същия кодекс лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание; и

- чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - за здравно осигуряване, при условие, че са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК, съгласно чл. 33 от същия закон.

Как се определят здравните вноски и кога се плащат?

Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Осигуряват се върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и годишно върху доходите от дейността и доходи без трудови правоотношения, съгласно справката по данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Видно е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е обща и по този ред внасят задължителни здравни вноски всички лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, включително и пенсионерите (независимо от вида на получаваната от тях пенсия - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствена пенсия и др.), които упражняват такава дейност.

Следва да се има предвид, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО не е предвидена. В случая става дума за приложение на нормите на здравното осигуряване, уредени в специален нормативен акт - ЗЗО.

Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО законодателят е определил, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО е вменено изричното задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона да внасят здравни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. Сборът от пенсията/пенсиите, без добавките към тях, и осигурителния доход от дейността като самоосигуряващо се лице не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.

Каква е съдебната практика?

В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г. (обн. ДВ. бр. 53 от 4 юли 2017 г.) във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Конституционните съдии заключават, че пенсионираните представители на свободните професии, които продължават да работят, така както и всички други работещи пенсионери, са запазили своята трудоспособност. Затова според тях в защита на обществения интерес е справедливо да бъдат обвързани с плащане на вноски за здравно осигуряване на основата на получавания от тях допълнителен доход от трудова дейност. Лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, се нуждаят от медицинска помощ пожизнено. Нещо повече – за работещите пенсионери рискът от възникване на здравен проблем е относително по-висок отколкото за неработещите, посочват от КС.

Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"