Делът на необслужваните кредити се понижава
Българската народна банка оповести информацията за състоянието на кредитните институции към края на 2019 г. Делът на необслужваните кредити продължава да се понижава, а печалбата се запазва на почти същото ниво, както през 2019 г. Банковата система запазва висока ликвидност и е добре капитализирана, което е важно и поради очакванията за рецесия в еврозоната. Тези очаквания се потвърждават от спада на индустриалното производство в Германия, Франция и Италия в края на годината, както и от забавянето на световната търговия поради епидемията в Китай, който е основен търговски партньор на страните от еврозоната.
В края на 2019 г. активите на банковата система достигат 114,2 млрд. лв., като нарастват с 8,6 млрд. лв. на годишна база (при растеж от 8,4 млрд. лв. в края на третото тримесечие). Темпът им на растеж от 8,2% е по-висок от този в края на 2018 г. в размер на 7,9%, като продължава да е един от факторите, които подкрепят развитието на икономиката.
Основните фактори, които влияят на развитието на банките през разглеждания период, продължават да са паричната политика, поведението на инфлацията и нарастващите рискове за значително забавяне на икономиките от еврозоната.
Поведението на Европейската централна банка продължава да бъде доминиращият фактор за развитието на банките. Високата степен на финансова интеграция на българската банкова система с тази в еврозоната поради валутния борд и присъствието на големи европейски банкови групи води до засилено влияние на политиката на ЕЦБ и върху местната система. Експанзивната парична политика на ЕЦБ се запазва, като лихвеният процент по депозитното улеснение беше допълнително понижен веднъж за 2019 г. - през септември до -0,5%, т. е. продължава поддържането на отрицателен лихвен процент по депозитите при нея, които надвишават изискуемите по минималните задължителни резерви (с известни изключения за свръхликвидността по текущите сметки в Евросистемата, които са в сила от 1 ноември).
В изслушване пред Европейския парламент гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че комбинацията от ниска инфлация и ниски лихвени проценти ограничава възможностите на ЕЦБ за допълнително разхлабване на паричната политика в ситуация на икономически спад. Тя подчерта, че предстоящият преглед на стратегията на паричната политика на ЕЦБ ще бъде двустранен процес и ръководството на банката е отворено за предложения на заинтересованите страни. Подобно послание звучи твърде общо и предстои да разберем в каква посока ще е промяната в стратегията.
Инфлацията в България се ускори през 2019 г. и достигна 3,1% с натрупване в края на годината, докато средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени е 2,5%. Така реалните лихвени проценти по депозитите са отрицателни, а по кредитите са все още положителни, но се понижават. Това обаче е възможно да увеличи склонността за поемане на риск поради търсенето на по-висока доходност. От своя страна, политиката на отрицателни лихви представлява на практика облагане с данък на кредитните институции, като де факто се повишава цената на привлечените средства. Тези фактори би трябвало да стимулират банките да са по-активни при отпускането на кредити, но не трябва да се пренебрегват и рисковете.
БНБ и банковата система реагират адекватно на подобни рискове с подсилване на буфери и подобряване на редица надзорни индикатори. От 1 октомври банките заделят антицикличен капиталов буфер, приложим за кредитни рискови експозиции, в размер на 0,5%. Собственият капитал в банковата система се увеличава с близо 540 млн. лв., което представлява 3,9% темп на растеж. Капиталовата адекватност е налична като информация към края на третото тримесечие и се подобрява с 1 процентен пункт, като достига 21%.
Отпуснатите кредити и аванси към края на 2019 г. са 94,4 млрд. лв., като нарастват с 5,4 млрд. лв. От големите банки, най-висок растеж на кредите на годишна база имат Юробанк, Райфайзенбанк и Експресбанк. Кредитите за нефинансови предприятия и домакинства се увеличават с 3,8 млрд. лв., за кредитни институции нарастването е 1,9 млрд. лв., за други финансови предприятия увеличението е 1,3 млрд. лв., а средствата на банките при централната банка намаляват с 1,9 млрд. лв.
Кредитите за домакинствата се повишават с близо 2,1 млрд. лв. и достигат 24,2 млрд. лв. Най-висок растеж на тези кредити на годишна база отбелязват Юробанк, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка. Жилищните ипотечни кредити нарастват с 1,6 млрд. лв. и достигат 12,5 млрд. лв. Нарастването на потребителските кредити е с 2,1 млрд. лв. и достигат 12,4 млрд. лв.
Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 1,7 млрд. лв. и достигат 36,6 млрд. лв. Най-висок относителен дял на кредитите за нефинансови предприятия от общите си кредити сред най-големите банки, имат Първа инвестиционна банка (52%), следвани от УниКредит Булбанк (40,4%) и Юробанк (40%). Кредитите за бизнеса са много важни за инвестиционния процес и дългосрочното развитие на страната.
Качеството на портфейлите продължава да се подобрява. Относителният дял на необслужваните кредити към общия размер отпуснати кредити и аванси се понижава от 7,6% на 6,5%, като абсолютният им размер намалява от 6,8 млрд. лв. на 6,1 млрд. лв. Просрочията над 180 дни намаляват значително като относителен дял от необслужваните кредити - от 61,6% на 56,9%, а като абсолютен размер спадът е от 4,2 млрд. лв. на 3,5 млрд. лв. Коефициентът на покритие на необслужвани кредити с провизии се запазва относително висок (59,1%) спрямо средните стойности за Европейския съюз въпреки спада спрямо предходното тримесечие. В благоприятна посока се развива стойността на непокритите с провизии необслужвани кредити, която намалява от 2,7 млрд. лв. на 2,5 млрд. лв.
Подобрението на кредитните портфейли може да се разглежда като подготовка на банковата система за участие в механизма за тясно сътрудничество с Банковия съюз, както и най-вече за по-неблагоприятно развитие на българската икономика през годината в резултат на влошените перспективи пред еврозоната. Предприетите мерки включват продажба на част от необслужваните кредити, като по този начин се въздейства позитивно и върху капиталовата адекватност.
Тенденцията за понижаване на лихвените равнища продължава, но кредитните институции съумяват да намаляват цената на привлечените си ресурси. Депозитите се увеличават с 8,4%, но разходите за лихви по тях намаляват с 9,3%. Банковите влогове остават най-предпочитаните форми на спестяване за домакинства и фирми поради ниските доходи, недостатъчната финансова култура и оценката за относително висок риск на финансовите пазари. Влоговете в банки са гарантирани до левовата равностойност на 100 хил. евро и са достатъчно ликвидни. Относителният дял на депозитите на домакинства в лева е 61,7% (59,9% в края на 2018 г.), а в евро - 30,9% (32,3% в края на 2018 г.), което показва висока степен на доверие в стабилността на националната валута към края на 2019 г.
Приходите от лихви по кредити и аванси намаляват с 0,6% (в таблицата са посочени общи приходи от лихви). Приходите от лихви по кредитите за кредитни институции се увеличават значително с 38%, което подсказва известна възходяща динамика в поведението за формиране на лихвени проценти за тези институции, въпреки че като нива остават относително ниски. Приходите от лихви по потребителски кредити се увеличават с 2,6%, а по ипотечни спадат с 1,7%. Независимо от увеличението на обема на кредитите за нефинансови предприятия, средната доходност спада, което води до намаление на приходите от лихви с 4,7%. Общите приходи от лихви достигат 3 млрд. лв., а разходите за лихви са 286 млн. лв.
Продължават да нарастват приходите от такси и комисионни (с 5,8%), което е резултат от по-големия обем трансакции, но и от промяната на тарифите. Конкуренцията от страна на финансови технологични компании се засилва, като те извършват част от банковите услуги (например разплащания), което се очаква постепенно да доведе до спад в цените на тези услуги.
Административните разходи в банковата система се понижават с 3,1% на годишна база. Печалбата се запазва на нива близки до тези през 2018 г. като е в размер на 1,68 млрд. лв. (спадът е едва 0,2%). Възвръщаемостта на активите е 1,47%, а възвръщаемостта на балансовия капитал е 11,63%, при съответно 1,59% и 12,11% към края на предходната година.
Най-висока възвръщаемост от отпуснатите кредити и аванси реализират Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Юробанк. Най-висока печалба към края на годината реализират УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Юробанк.
Благоприятното развитие на банковата система продължава. Банките разчитат основно на местен ресурс и увеличават депозитите си, като успяват да намалят лихвените разходи по тях. Приходите от лихви по кредити леко спадат, докато приходите от такси и комисионни нарастват. Нетният оперативен доход леко нараства, а печалбата се запазва почти непроменена спрямо 2018 г. Подобрява се капиталовата адекватност, което допълнително увеличава стабилността на системата.