Една история за Христо Иванов-Бойкикев, Огнян Донев и Карл Маркс
Номиналният лидер на „Да, България“ Христо Иванов не обича да говори за собствения си род и фамилия Бойкикев. Произлизащ от семейство на ортодоксални комунисти, провалилият се и като политик провален бивш правосъден министър и адвокат с отнети права по всичко изглежда не се е отказал от идеите на идеолозите на комунистическите идеи.
Макар от политическото ГМО на олигархията „Да, България“ да имаха намерение да осъществяват лустрация от „второ поколение“, оказва се, че покрай осигуряването на финансиране за отминалата предизборна кампания на Христо Иванов и на задкулисните му инженери се е наложило да прибегнат до идеите на Карл Маркс и прословутата му формула за капитала - „пари-стоки - пари прим“. Такава се оказва историята на едни 5000 лв., които се „превъртат“ между катастрофиралата хибридна коалиция, един поръчков сайт, собственост на подсъдим олигарх и собствената му съпруга. И макар сумата да е незначително малка, нейното движение по формулата на Бащата на комунизма Карл Маркс разкрива многопластова зависимост, за пореден път сваля маските на лицемерието и дава видимо обяснение защо няма правосъдие за недосегаеми, а справедливостта - все така липсваща.
На 23 март 2017 г., три дни преди датата на изборите, „Да, България“ получава дарение за предизборната кампания в размер на 5000 лв., сочи справка от регистъра на Сметната палата. Макар да няма приложена декларация за произхода на средствата, става ясно, че дарението е осъществено от Росица Димчева Донева. Оказва се, че това е съпругата на подсъдимия за неплащането на над 63 млн. лв. данъци - олигархът Огнян Донев.
Собственикът на „Софарма“ е финансов благодетел на сайта бухалка „Клуб Зет“, чиято редакционна политика в последните четири-пет месеца е изцяло подчинена на промотирането на хибридния проект „Да, България“ и най-вече на лансирането на основната цел - ликвидиране на независимостта на прокуратурата с цел нейното овладяване от зависими магистрати по подобие на Софийския градски съд и Върховния касационен съд.
От създаването си през март 2014 г. сайтът и едноименното списание „Клуб Зет“ са сред основните източници на атаки срещу държавното обвинение, пратило на съд издателя им - Огнян Донев. Факт, който обяснява, защо изданията на Донев са трибуна за непрекъснатите интриги, продуцирани във Висшия съдебен съвет от неговия член Калин Калпакчиев, който се явява проводник на интересите на политизираната и олигархично зависима върхушка на Съюза на съдиите в България. И докато отношението към прокуратурата е повече от тенденциозно, сайтът и списанието бухалки вече три години служат като своеобразна ПР агенция за изграждане на позитивен имидж на друг противник на българската, прокуратура - провалящия се във всяка публична работа Христо Иванов и т.нар. негова съдебна реформа, чиято цел е осигуряване на индулгенция за подсъдими и обвиняеми олигарси. Проблемите на Донев с правосъдието обясняват и непрестанната загриженост на „Клуб Зет“ за имиджа на двама председатели на съдилища, които предстои да се произнасят по делото срещу олигарха за укриването на над 63 млн. лв. данъци - Калоян Топалов на Софийския градски съд и Лозан Панов на Върховния касационен съд,
Само ден след като съпругата на Огнян Донев дарява 5000 лв. на „Да, България“, Институтът за развитие на публичната среда, чийто основател е провалилата се като водач на две кандидатдепутатски листи Антоанета Цонева, публикува информация за средствата, които партиите са платили за медийно отразяване в рамките на кампанията. От справката е видно, че „Да, България“ е платила на „Клуб Зет“ 5000 лв., т.е. точно толкова, колкото е размерът на дарението на Росица Димчева Донева.
Прилагането на формулата на Маркс за капитала - „пари-партия-пари прим“ - е закономерно продължение на това, което в. „Труд“ вече разкри непосредствено след изборите, а именно, че мениджъри от компании от олигархичния кръг „Капитал“ на обвиняемия Иво Прокопиев се оказаха най-големите финансови благодетели на провалилото се политическо ГМО „Да, България“.
В крайна сметка се оказа, че от печалния опит на Христо Иванов-Бойкикев и компания да се провалят като кандидати за народното доверие имаше сериозна полза - окончателно се потвърди това, което отдавна се знае - кои са кукловодите на непрестанната кампания срещу държавното обвинение: олигарсите, потърпевши от нейната работа, които дори дарените 5000 лв. за инженерствания проект „Да, България“ си ги вземат обратно. После хората им били виновни, защото не искали да гласуват за политическото им ГМО.