Толкова любов съм получавала в Македония – хората там ни обожаваха
Попфолк певците имаме заслуга на Балканите да живеем по-сплотено
Тъжно е, че в България не е модерно да се гордееш, че си българин
Атрактивната певица и дизайнер Есил Дюран стана популярна с хитовете си в попфолк жанра. Тя обаче се изявява не по-малко успешно и в поп и джаз музиката, което доказа и с участието си във форматите „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“, в които беше сред фаворитите. Тайната на отличното владеене на всички музикални стилове е в дългогодишната й школовка. Тя е завършила поп и джаз пеене в Музикалната Академия, в класа на легендарната Ирина Чмихова. Няколко години Есил е работила в шоупрограми на увеселителни кораби в Скандинавия, където изпълнява евъргрийни, джаз и поп хитове. Решението й да се върне в България се оказва печелившо, защото още с първите си песни тя прави впечатление и прави стремителна кариера в поп фолка. Заслуга за голяма част от хитовете на красивата певица има любимият й мъж – композиторът Борис Павлов-Бобо. Двамата имат един син – Харис, който вече е на 17 години. Есил е била член на журито в известните тв-формати - „Мюзик Айдъл“ и „България търси талант“. Още със старта на модната й линия, стилната изпълнителка спечели отличието „Златна игла“ за най-добър дебют.
- Есил, преди броени дни имаше рожден ден. Как го отпразнува и кои бяха най-хубавите и оригинални пожелания, които получи?
- Като родена в пика на лятото, съм свикнала със скромните рождени дни още от едно време, когато никога нямаше свободни съученици да празнуват с мен, защото всички бяха по села, или курорти. Също така, винаги ми е по-комфортно да съм в по-тесен семеен кръг. Прекарахме си чудесно. Получих много хубави и оригинални пожелания за рождения ми ден! Етиен Леви винаги е галантен и с чувство за хумор. Той ми отправи много приятно и забавно еврейско пожелание: „Пожелавам ти такова изобилие, че въобще да не се усетиш, че и аз се храня от твоето изобилие!“ (Смее се.)Толкова е сладко - да е толкова голямо изобилието при теб, че и другите да се хранят от него, без да усетиш… Иван Тенев също ми изпрати много сладък, по-философски поздрав: „Не забравяй, че нашият живот не е един огромен живот, а всеки ден е един отделен живот и ако днес не си успял в дадено нещо, утре имаш много шансове да го направиш“. Тоест – не се оставяй, утре опитай пак, защото не всичко е приключило и предначертано. Много ми хареса това. Благодаря на всички, които ме поздравиха за моя празник.
- А с какъв подарък те изненада мъжът до теб – композиторът Борис Павлов-Бобо?
- О, той всъщност не е романтичен по отношение на подаръците и страшно много се притеснява, че каквото и да ми избере, няма да отговаря на моите критерии. Бобо ми е казвал, че му е трудно да ме изненада с нещо друго, може да го направи единствено и само с музика и през годините ми е подарявал най-хубавите песни. Сега ме сюрпризира с хубав бутиков парфюм и този път уцели десетката, защото знае че обожавам аромати, както и нова песен. Освен това, той ми подготвя и един ремикс от фрагменти от всички мои песни, които не мога да изпълнявам целите на участия, а хората са жадни да ги чуят. Борис е лесен за обичане, както казах в едно тв-предаване. След това той даже леко се засегна и поиска да му обясня какво точно имам предвид.
- Ти как се обоснова?
- Казах му, че за мен това е един от най-върховните комплименти за човека до теб - да ти дава възможност да го обичаш. Борис ми дава тази възможност – той е диалогичен, честен, търпелив и умее да прави и връща жестове, също така да обгрижва нежно. Не е от типа, който претендира, че е мъжкар и бабаит, а е фин и благороден човек. По време на участието ми в „Като две капки вода“, той се убеди, че има работа със сериозен маратонец – видя ме в голяма битка и след това дори ми каза, че ме е заобичал с една идея повече! (Смее се.)
- Каква е твоята рецепта да изглеждаш перфектно и на 53?
- Това не е работа за един ден, а е дълъг процес. Нещата се променят, когато човек започне да се обича, защото иначе не може да накара и другите да се развълнуват от личността му и да го заобичат. Научих се да казвам: „Много съм готина и се развивам в добра посока“, защото човек не трябва никога да мисли за себе си лошо. В работата ми като дизайнер се срещам с жени с перфектна фигура, които обаче не се считат за достойни за хубави тоалети! Това ми прави впечатление, че голяма част от жените трябва да работят със себе си – да знаеш, че заслужаваш тази хубава рокля, тази къща, този лукс в спалнята си, или този любящ мъж! В увереността се крие част от красотата на една жена. Аз не крия, че си правя процедури, които поддържат кожата свежа, грижа се добре за себе си, ходя редовно на прегледи и тренирам усилено почти всеки ден.
- В шоуто „Като две капки вода“, ти влезе перфектно в образа на Лили Иванова. Как се почувства, когато самата Лили ти се обади да те поздрави и има ли неща, на които си се учила от нея?
- Единствената музика, която ме е развълнувала истински, още когато бях на 3-4 години, бяха песните на Лили Иванова. Оттогава исках да бъда Лили Иванова. (Смее се.) На нея дължа първото ми усещане за музиката, въпреки че през годините са се появявали и други изпълнители, които харесвам, но тя остана константа. Когато на сцената на „Капките“ изпях прекрасната й песен „За тебе бях“, на композитора Красимир Гюлмезов - няма такава тръпка! Вълнението ми след това беше не по-малко - да ти се обади самата Лили Иванова, за да те поздрави, докато още си на улицата и ти да загубиш ума и дума, но да не можеш да реагираш супер емоционално, заради вниманието на хората около теб... Единственият човек, на когото не знаех какво да кажа, това беше Лили - тя е жива легенда и говорейки с легенда, бях толкова респектирана и възхищаваща се, че ми е трудно да опиша вълнението си! Тя ми каза, че съм била прекрасна на сцената на „Капките“и че й харесва енергията ми и начина, по който мисля и движа кариерата си. Лили е „вечното момиче“ и пример за всички - трябва да се гордеем с такива артисти, а не да им търсим кусурите. Благодаря й много за този огромен жест - направи ме истински щастлива, това е най-високата оценка за мен.
- Ти записа прекрасната балада „Аз те мисля, родино“, която преди години е изпълнявала и Лили Иванова, но не е била издавана от нея. Какво те грабна в тази песен и тя в България, или в чужбина се възприема по-добре от сънародниците ни?
- Заради ковид-пандемията все още почти не съм пътувала в чужбина, но ми пишат много хора, които живеят зад граница и те сякаш усещат тази песен много по-силно. Случайно чух тази песен в изпълнение на Лили Иванова през 2018 г. и страшно ме развълнува и ме върна 30 години назад, събуди в мен онази носталгия, която почувствах тогава. Реших да си я подаря за юбилея на пети юли 2019 г., защото точно тогава се навършваха тридесет години от „Голямата екскурзия“ през 89-та, когато и моето семейство тръгна с два камиона с покъщнина за Турция... Песента беше голяма емоция за мен – жест към великолепния композитор Янко Миладинов, а Павел Матев е написал прекрасния й текст. Тези красиви песни не трябва да стоят по чекмеджетата, ние певците трябва да ги пеем и да им даваме нов живот. За съжаление обаче, такива песни в България не хващат, смятат се за социалистически и им слагат етикет „естрада“ - тук сякаш не е модерно да пееш патриотични песни и да се гордееш, че си българин, което е тъжно. Докъде сме си докарали живота - да не си обичаш Родината! Защото хората са разочаровани от държава, както се вижда и през последната седмица – в България трудно се живее и лесно се умира…
- А вълнува ли те темата за обтегнатите ни отношения с Македония и протестите там?
- Аз съм от хората, които са хванали времето, когато македонците ни обожаваха и дори в един период аз и други колеги имахме повече участия в Македония, а залите и дискотеките там бяха препълнени, направо нямаше свободно място – човек до човека. Толкова любов съм получавала там и в годините имам сериозна фен маса македонци. Сега гледам новините и виждам, че като се спомене българин и хората вече реагират негативно - какво направиха политиците?! Ние очакваме от тях да са достатъчно дипломатични и да има уважение между нашите страни, а те непрекъснато търсят конфликта, а не добрия тон, което естествено води до омраза. Когато говореше музиката беше различно. Мога да кажа, че попфолк певците имаме сериозна заслуга за това на Балканите да живеем по-сплотено – ние изграждаме едни мостове от ноти. Когато се весели, душата не знае кой е българин, кой македонец, кой грък... Политиците трябва да се замислят в какво превръщат животите ни – да не говорим за войната в Украйна, като спечелиш парче земя повече - какво ще го правиш и струва ли си цената?
- А учудва ли те това, че у нас има известни изпълнители, които са против това в родния ефир да звучи по-голям процент българска музика?
- Може би много хора имат болки още от социализма и като кажеш задължителен процент и те реагират– да, ама това не е социализъм! Това е важна тема, защото без подкрепа към българската музика, артистите какво да правят - да продават краставици на пазара ли? Какъв е смисълът да пускаш песен, която никой няма да чуе! Аз обожавам и чужда музика и понякога изпълнявам такава, но трябва да уважаваме собствената си музика и артисти и да им даваме подкрепа. Когато съм поканена на премиера на театрална постановка, или концерт – аз отивам, защото уважавам труда на артистите. Сега имам и покана за Цирк Балкански и ще отида! Когато изпълняваш една песен, ти отпечатваш собствената си душа в нея и ако тя не се пуска, все едно ти казват: „Не ти искам душата!“, ти си я отпечатал в нея, а те дори не я искат и не я пускат! За съжаление, ние не възпитахме публика, която да слуша хубава българска музика - имаме грехове за това, вкл. и аз, но вярвам, че този закон може да даде силен тласък на хубавата българска музика и естествения подбор ще си свърши работа, защото ние имаме да наваксваме.
- Освен като певица, ти вече имаш много успехи и като дизайнер, а миналата година беше избрана за „Модна икона“. Защо толкова често се губи естетиката и във видеоклиповете си някои твои колежки приличат повече на стрийптизьорки, отколкото на певици?
- Това е една тенденция, която прихванахме от чужбина. Ние все искаме да сме като другите и се опошлиха нещата, защото повечето хора започнаха да слушат музиката с очите си. За да слушаш истинска музика се изисква поне малко подготовка - да имаш естетически вкус и музикална култура, за да усетиш какво е искал да каже композиторът, докато за да гледаш гол задник и да точиш лиги не се изисква никаква подготовка… Дори самото действие с точенето на лиги обезсмисля мелодията и песента като песен - за какво ти е да се стараеш да правиш мелодия, след като имаш пет милиона гледания, само защото си се разголил. Една прави пет, или десет милиона с дупе и гола гръд, а ти искаш да направиш стойностни текст и музика, но не се разголваш така и имаш само 500 хил. гледания и дори не получаваш уважение за усилията си. Така започваш и ти да се поддаваш на тази мода. Това е малко като парите в бизнеса –един прави страхотни неща с честен труд, но има печалба само от 500 лв., а друг прави 50 000 лв., макар че никой не знае през колко трупа е минал – това много демотивира хората. Вече всичко опира до морал, възпитание и култура.
- Фънки призна, че си спечелила уважението му, още когато е разбрал, че си преминала през трудната школа на работата в Скандинавия. Тежка ли беше наистина тази школа за теб?
- Изключително тежка, но вълнуваща. Аз заминах там още в началото на 90-те, когато в България музикантите бяхме последна дупка на кавала и всичко се разпадна. Тогава още бях студентка в Консерваторията и точно се появиха мутрите, а музиката започна да се променя - абсурд беше да ме накараш да пея „Радка пиратка“! Имах друга школовка и ценности и не си се представях да се въргалям по миризливи кръчми. Първото ми пътуване в Скандинавия завърши с тежка катастрофа, но това не ме отказа, защото бях решена да разбера какво е да работиш в европейска среда. Там се научих на основата, която всеки певец трябва да знае - евъргрийни и джаз стандарти, също и на сериозна дисциплина. След тази школа, в първите ми години в „Пайнер“ аз отивах 2 часа преди началото на снимките, а другите хора пък идваха два часа след обявения час, така че често си чаках по цели дни, просто тук има друго понятие за точност, докато аз и до ден днешен се чувствам виновна, когато закъснявам.
- А на какви уроци се учиш от вашия син Харис и той избрал ли е вече посоката, в която иска да се развива?
- Децата ни учат всеки божи ден – накрая разбираме, че са ни научили да живеем по друг начин, да сме по-приемащи и любящи. Харис се увлича по компютърни игри, но също така много обича да ходи на класически концерти и е гледал повече театрални постановки от мен. Уважава артистите и изкуството, но не се е насочил към тази професия, може би защото е бил свидетел на моите разочарования в работата. Сега проявява голям интерес към политиката – следи с нас всяко събитие и винаги взима отношение. Понякога си мисля, че той би бил добър политик – от тези, които се надявам да помнят „Приказка за стълбата“ на Смирненски, която според мен трябва да се сложи навсякъде из салоните на Народното събрание и да дебне депутатите от всеки ъгъл.