ЕК планира да набере около 320 милиарда евро
Ще има временно увеличение на бюджета на блока
Нямаме нужда от нова голяма програма за кредитиране
Делото е сторено. Италианската “коронаоблигация” вече е история, както и предложението на Испания за безсрочна облигация като фискален стабилизатор.
Лидерите на ЕС може и да не постигнаха окончателно съгласие, но набелязаха посоката: ще има временно увеличение на бюджета на блока, вероятно от порядъка на 1,2 до 2 на сто от брутния му вътрешен продукт. Тези пари няма да бъдат изплатени в брой, а ще дойдат под формата на гаранции.
Според един доклад, Европейската комисия планира да набере около 320 милиарда евро на финансовите пазари за период от две или три години, като част от средствата ще се изразходват за грантове. Останалото ще отиде във фонд, от който ще се отпускат кредити за инвестиции. Както безвъзмездните средства, така и кредитите ще бъдат насочени към регионите, най-тежко засегнати от Covid-19.
Това е само в най-общи линии. Подробностите ще бъдат разработени през идните седмици, като именно те ще имат по-голямо значение от цифрите в заглавията. Единствено финансово невежите биха сложили гаранции, грантове и кредити в един кюп. Онова, което ще определи икономическото въздействие за най-засегнатите държави-членки, ще е преразпределението на безвъзмездните средства - тоест на частта, която те самите не са финансирали като свой принос в схемата.
Трудно ми е да проумея необходимостта от нова голяма програма за кредитиране. Европейската централна банка и държавите-членки вече предприеха сериозни стъпки, за да защитят бизнеса и потребителите от кредитна криза. Чудя се също дали старият трик на ЕС да превръща малките суми в големи посредством ливъридж ще сработи отново. И наистина ли да вярваме, че частният сектор разполага с достатъчно ресурс и рисков апетит, та да генерира лъвския дял от 2 трилиона евро в момент като този?
Алтернативно решение бе предложено от шестима икономисти, твърдящи, че най-добрият начин ЕС да подкрепи икономиката, е не като дава заеми на бизнеса, а като създаде европейски фонд за капиталови инвестиции, който да взема дялови участия в малки и средни компании, нетъргувани на борсата. Голямото предимство на този подход е, че би заздравил фирмените баланси. Също, той би ни извадил от разгорещения дебат за кредити срещу безвъзмездни средства, защото капиталовите инвестиции не са нито едното, нито другото.
За жалост, дяловите участия са чужди на ЕС и неговите институции. Те се занимават с кредити. Но капиталът е по-подходящ инструмент за борба със задаващата се криза на корпоративната задлъжнялост. Ако компаниите започнат да просрочват по гаранциите от своите правителства или по заемите от ЕС, серията неизпълнения по корпоративния дълг може да прерасне в заразна криза на суверенния дълг.
Ето защо не ме изненадват коментарите, че американските инвестиционни банки започват да се изтеглят от Европа. Несигурните перспективи пред еврозоната положително допринасят за това.
Голяма част от самодоволното спокойствие в Европа се дължи на предположението, че ЕЦБ в крайна сметка ще оправи всичко. Аз не споделям този консенсус. ЕЦБ ще предостави неограничена подкрепа на държавите-членки по време на кризата, а може да продължи да подкрепя емитирането на суверенен дълг и за в бъдеще.
Но тя е изправена пред законови ограничения. Най-трудното от тях е капиталовият ключ, който й позволява да купува активи само пропорционално на вноските на държавите-членки в капитала на ЕЦБ. Твърде вероятното завръщане на Германия към фискални излишъци след кризата ще наложи твърд лимит на способността на ЕЦБ да реши проблема с платежоспособността на Италия чрез изкупуване на държавен дълг.
И така, къде остава ползата от фонда за възстановяване? Той ще има само незначително фискално въздействие. Съмнявам се дали фирмите от ЕС се нуждаят от трилиони кредити и ми е трудно да проумея какво ще постигне един фонд, създаден по този начин, освен да привлече внимание.