Кое е най-важното при наследяване на Едноличен търговец

Много хора развиват свой бизнес като Еднолични търговци. При наследяване на дейността на едноличен търговец обаче има специфични данъчни изисквания. Затова в две поредни издания на рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как се ползва данъчен кредит от наследника, какви осигуровки плаща наследникът и кой подава декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Дейността на ЕТ “XX” е внос на части и тяхната последваща продажба. В качеството си на наследница на починалия є през февруари 2018 г. съпруг, съпругата е поела търговското му предприятие като в средата на март 2018 г. се е вписала като едноличен търговец с фирма “XY”, а пет дни по-късно е извършена и регистрация по Закона за ДДС. Във връзка с това са поставени следните въпроси:

1. В началото на месец март 2018 г. е получена стока с митнически декларации, в които са вписани данните на фирма ЕТ “XX”. Как следва да се ползва стоката от правоприемника с фирма ЕТ “XY”?

2. Кой от наследниците е задължен да подаде декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и какъв е срокът за подаване?

3. Тъй като вписаният нов едноличен търговец “XY” ще се осигурява в това си качество, то трябва ли да подаде уведомление за това обстоятелство и към коя институция?

Относно приложението на Закона за ДДС:

Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.

Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. Предприятието на ЕТ е съвкупност от права и задължения, и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик.

Тъй като предприятието на едноличния търговец е поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС. По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

В кои случаи има право на данъчен кредит по ДДС:

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ППЗДДС в случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:

1. преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;

2. не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;

3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона;

4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.

По силата на чл. 60, ал. 4, т. 3 от ППЗДДС в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е вносител, правото на приспадане по ал. 1 от същата разпоредба се упражнява, когато правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.

Какво се изисква за ползване на данъчен кредит:

В допълнение следва да се има предвид, че за да се упражни правото на приспадане по горния ред, е необходимо да се подаде опис по образец. Съгласно чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от ППЗДДС, правоприемникът по чл. 10 от закона съставя опис по образец – приложение № 7, на получените стоки и услуги по ал. 1. Описът се подава в териториалната дирекция на НАП по регистрация на правоприемника в 45-дневен срок, считано от датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър. Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по ал. 4, включен в описа по ал. 5, се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период (чл. 60, ал. 7 от ППЗДДС).

Основания за ползване на данъчен кредит:

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС. Това право е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Така установеният режим на приспадане цели да освободи изцяло данъчно задълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС.

Предвид изложеното и изхождайки от последователно възприетата от Съда на Европейския съюз позиция, че неутралността на данъка върху добавената стойност е основна характеристика на механизма на действие на данъка и осигуряването на тази неутралност е основен принцип на облагането с ДДС, приложението на който не следва да се препятства от формални съображения, ЕТ “XY” може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък по митническия документ за внос, при изпълнение на условията, разписани в цитираните разпоредби на чл. 60 от ППЗДДС, както и спазване на общите изисквания за упражняването му (по общите правила на чл. 69 от ЗДДС и при ограниченията на чл. 70 от същия закон).

Продължение в броя на “Труд” следващия четвъртък.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"