Труд
Автор:
Димитрина Захаринова
Много хора работят в различни страни от ЕС през определена част от годината. Затова в рубриката на “Труд News” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.
I Човек на 70 години без пенсия
Човек е навършил 70 години и е с 80% трайно намалена работоспособност, но поради недостатъчен осигурителен стаж не може да му бъде отпусната пенсия. Той получава месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и сам внася здравните си вноски. Поставен е въпросът: Има ли правна възможност здравните вноски да са за сметка на държавния бюджет?
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на България.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е регламентирана правна възможност при определени условия здравните вноски да бъдат за сметка на държавния бюджет. Съгласно чл.40, ал.1, т.4 от закона, за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравните вноски са за сметка на държавния бюджет. Доколкото в случая човекът не получава пенсия за него не постъпват здравни вноски в бюджета на НЗОК.
В чл.40, ал.3 от ЗЗО са изброени други категории лица, чиито здравни вноски се плащат от държавния бюджет. В случая човекът получава месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. На основание чл.68 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на финансова подкрепа за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане и която е в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл.20 от ЗХУ. Според чл.69 от ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вина на увреждането. Съгласно чл.70, т.2 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност имат хората над 18-годишна възраст и със степен на трайно увреждане от 71 до 90 на сто.
В чл.40, ал.3, т.5 от ЗЗО са изброени лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Това са гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и ползващите социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон, финансирани от държавния бюджет.
В случая човекът получава месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, не попада в хипотезата на чл.40, ал.3, т.5 от ЗЗО и няма правно основание здравните вноски да бъдат платени от държавния бюджет.
Ако човекът няма доходи, върху които се дължат здравни вноски, то за него е приложима разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съгласно нея, лицата, за които не са дължими здравни вноски на друго основание, дължат здравни вноски за своя сметка върху доход не по-малък от половината от минималния осигурителния доход за самоосигуряващи се. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
II Работя в няколко държави от ЕС
Жена работи в Австрия по трудов договор като болногледач и придружител на болни и възрастни хора. Работодателят є внася осигуровки. Понякога работи и в Германия. Завършила е китайска медицина и желае да открие рехабилитационно студио в България. Поставен е въпросът: Трябва ли да внася осигуровки в България?
По отношение на граждани на държави от Европейския съюз (ЕС), които работят, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали те осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети на територията на съответните държави. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според законодателството на държавата членка, на чиято територия човекът полага
труда си.
В България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени съгласно чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица” - самоосигуряващите се, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6
от КСО.
Когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Тази институция определя приложимото спрямо него законодателство. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата, в която се дължат задължителни осигуровки съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. При определяне на дължимите осигуровки, всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка. Освен внасяне осигуровките, законодателството на компетентната държава може да предвижда задължения за регистрации, подаване
на информация за осигуреното лице и други.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - “Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност”, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
В случая, след като жената упражнява трудова дейност в Австрия и Германия и възнамерява да упражнявате такава и в България, трябва да уведоми институцията по пребиваване, която да определи приложимото за нея осигурително законодателство, което ще се прилага за цялата трудова дейност на територията на държавите членки.
Ако компетентната институция на държавата членка по пребиваване определи за жената приложимо българското законодателство, то осигуровки за нея се дължат в България, включително за дейностите и доходите от другите държави членки. Ако за жената бъде определено като приложимо осигурителното законодателство на друга държава (в случая Австрия или Германия), в България няма да дължи осигуровки.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.
