Данъчен консулт на "Труд news": Данъци за фирма, осигурила медицински грижи за персонала

Много фирми предоставят на служителите си като допълнителна придобивка медицински грижи под някаква форма. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Фирмата “X” е решила да предостави допълнителни средства за социално-битови потребности на служителите си - осигуряване на “медицинска асистенция” (денонощно съдействие на пациенти за медицински прегледи, хоспитализация, спешни състояния и др.). За целта ще бъде сключен договор с фирма “Y”, която извършва “медицинска асистенция”. Поставени са въпросите:

1. Социалната придобивка попада ли в обхвата на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)? 

2. Представлява ли придобивката социален разход в натура?

По прилагането на ЗКПО:

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетия персонал са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на социалните придобивки.

В чл.294 от КТ са регламентирани социалните придобивки, които работодателят може да осигурява на работниците и служителите. Естеството на социалните придобивки е едновременно изключително разнообразно и строго конкретно във всеки отделен случай. Затова законодателят ги е формулирал общо, като принцип, а не ги е изброявал изчерпателно. Не само изрично посочените форми на социално-битово и културно обслужване в КТ (като организирано хранене, търговско и битово обслужване, транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и т. н.), а и други придобивки за наетите лица могат да се третират като социален разход.

Ако разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, то обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за тяхното данъчно третиране.
Когато разходите са предоставени в натура, те подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. Разпоредбата на чл.208 във връзка с чл.204, ал.1, т.2, буква “а” от ЗКПО, предвижда освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи на разходите на работодателите до 60 лв. месечно за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот”. Съгласно §1, т.54 от ДР на ЗКПО “доброволно здравно осигуряване” е това по смисъла на §1, т.13 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана от лицензирана институция, която извършва доброволно здравно застраховане. Видно от разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗЗО доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ).

В конкретния случай не може да се приложи предвидената в чл.208 от ЗКПО възможност за освобождаване от облагане, тъй като договорът, който ще се сключи от работодателя за медицинска асистенция, не попада в определението за доброволно здравно осигуряване. Данъчната основа на данъка върху разходите се определя съгласно чл.212 от ЗКПО. Тези социални разходи, обложени с данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на основание чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ и съответно не се облагат с данък по реда на същия закон.

Когато не са предоставени в натура, спрямо тях се прилага чл.205 от ЗКПО, според който социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат по реда на ЗДДФЛ.

Ако е нарушено изискването за общодостъпност, разходите по сключения договор за медицинска асистенция не попадат в определението за социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. Те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ. На основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ те са облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.

По осигурителното законодателство:

Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения от трудова дейност.

На основание чл.6, ал.12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени съответно по реда на чл.6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.

Следва да се има предвид, че дължимостта на осигуровките върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единствено изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО. За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битови потребности следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ. Сумите трябва да са индивидуализирани и достъпни до всички служители.

Разпоредбите на КСО за елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ. На основание чл.2, ал.1 от наредбата, осигуровки се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура.

За целите на осигурителното законодателство от особено значение е социалните разходи да са индивидуализирани.

В чл.2, ал.2 от същата наредба са изброени случаите, в които не се внасят осигуровки върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, а именно: за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Ако средствата за извършване на медицинска асистенция, са предоставени за сметка на социалните разходи (по реда на чл.293 и чл.294 от КТ), те не попадат сред изрично посочените в чл.2, ал.2 от наредбата, а попадат в обхвата на чл.2, ал.1 от наредбата, поради което върху тях се внасят осигуровки на основание чл.6, ал.12 от КСО.

В хипотезата, в която горепосочените средства не са за сметка на социалните разходи и доколкото същите не попадат в разпоредбата на чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ, която изчерпателно определя елементите на възнаграждението, върху които не се дължат осигуровки, върху тези суми следва да се внасят осигуровки на основание чл.6, ал.2 и ал.3 от КСО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.