Данъчен консулт на "Труд news": Облагане при онлайн продажби на мед и фермерски храни

Много земеделски производители продават продукцията си чрез обяви в социални мрежи или онлайн платформи. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и отчитане на оборота в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за корекция на грешка на касов апарат.

I Онлайн продажби на храни

Производители на мед продават добитата продукция по различен начин, но все по-често ползват варианти на дистанционни продажби. Обявяват продажбата на продукти в различни онлайн платформи като “фейсбук”, olx и други интернет сайтове. Поставени са въпросите:

1. Регистрираните земеделски стопани подлежат ли на някаква специална регистрация, за да извършват дистанционни продажби?

2. Има ли разлика при данъчното третиране на продажбите, за които е използван личен фейсбук профил, обява в интернет сайт или личен интернет магазин?

3. Какви счетоводни документи следва да се издават за тези продажби и да се предоставят на клиентите, при условие че продавачът е физическо лице - регистриран земеделски стопанин без регистрация по ДДС и водещ отчетност по реда на чл.29 от ЗДДФЛ, който се ползва от възможността да не издава фискален бон?

Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност се намалява с разходи за дейността - 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

Определение на понятието “непреработен продукт от селско стопанство” се съдържа в т.21 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, а именно: това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. При условие че се извършва продажба на пчелни продукти в резултат на преработка, ще се приложи чл.29, ал.1, т.2, буква “а” от ЗДДФЛ и облагаемият доход за дейността на физическите лица за производство на преработени продукти от селско стопанство ще се определи като придобитият доход се намали с 40% на сто нормативни разходи.

Физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин за доходите, които реализира от продажбата на непреработени или преработени селскостопански продукти ще прилага цитираните норми за облагане на същите, без оглед на начина, мястото и използваните средства за реализация на продуктите.

Придобитите доходи от горепосоченото лице от продажби чрез обяви във фейсбук профил или други интернет сайтове или чрез електронни магазини имат данъчно третиране по реда на чл.29 от ЗДДФЛ.
За дистанционни продажби чрез обяви в социалните мрежи или интернет сайтове и др., извършвани от горепосочените лица, не е необходима допълнителна регистрация или подаване на информация.
Физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на Търговския закон и не са избрали да се облагат като еднолични търговци, следва да документират доходите си по реда на чл.9 от ЗДДФЛ. Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, (в каквато хипотеза са повечето физически лица - земеделски стопани), издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност по чл.10, ал.1, т.3 от същия закон, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч.). Данъчният закон няма изискване за наименованието на този документ, т. е. това може да бъде фактура, разписка или друг документ, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.3 от ЗСч.
Когато платец на доходите е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага ЗСч., в документа, посочен по-горе физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл.6, ал.1, т.3 от същия закон.

Обръщам внимание, че липсата на задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) е единствено за продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни (чл.4, т.2 от Наредба №Н-18).

Извън тази хипотеза следва да бъдат спазвани изискванията за регистриране и отчитане на продажбите на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство съгласно Наредба №Н-18, както и изискванията на чл.52м от същата наредба за лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

II Коригиране на грешка на касов апарат

Поради късно донесени за осчетоводяване отчети от електронен касов апарат с фискална памет, намиращ се в козметично студио “X” е установено, че преди година има операторска грешка при издаването на касов бон. На касовата бележка е с регистрирана сума от 14 000 лв., вместо 140 лв. Поставен е въпросът: Как да бъде коригирана грешката по начин, по който ще бъде спазено законодателството на България?

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18 на Министерство на финансите от 2006 г.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8.

Редът и начинът за извършване на корекция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента (сторно операция), са регламентирани в чл.31 от Наредба Н-18. В ал.1 от цитираната правна норма се указва, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от фискално устройство или ИАСУТД.

По силата на чл.31, ал.4 от Наредба №Н-18, сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.

В случая дружеството не е спазило срока за отразяване на сторно операция поради операторска грешка. Допуснатата операторска грешка е открита след 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката, поради което не е допустимо коригирането є да се документира чрез фискалното устройство. Сгрешената към момента на допускане на грешката сума ще остане отразена във фискалното устройство. Коригирането на тази грешка обаче следва да намери отражение в отчетността на лицата въз основа на документацията, съставена от лицето по чл. 3 (например протокол).

С оглед пълнота на изложението, следва да се има предвид, че считано от 1 януари 2021 г., лицата по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 не могат да извършват сторно операции със сторно касови бележки от кочан.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.