Много фирми добиват виртуалната валута биткойн. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане при добиването на виртуални пари и обмяната им в традиционни валути, както и може ли да се ползва данъчен кредит по ДДС за необходимото оборудване.
Дружество „X” възнамерява да придобива дигитална валута bitcoin чрез добиване (копаене) и да я обменя в традиционни валути. На по-късен етап дружеството ще извършва и друга дейност, т. е. то е данъчно задължено лице по ЗДДС. Криптовалутата (bitcoin) ще се „добива” в България от управителя на дружеството, като ще бъде обменяна в полза на дружеството. Обмяната ще става на борси за криптовалута като Кракен, Битпанда, Койнбейс и пр. Поставени са следните въпроси:
1. Има ли пряка връзка между доставената услуга (извършената изчислителна работа) и получена насрещна престация под формата на виртуална валута? Възмездна ли е доставката?
2. „Добиването” на bitcoin облагаема доставка ли е на основание чл.12, ал.1 от ЗДДС?
3. Обмяната на придобитата чрез „копаене” дигитална валута попада ли в обхвата на чл.46 от ЗДДС за освободени доставки?
4. Ако услугите по обработка на данни не попадат в обхвата на освободени доставки по смисъла на ЗДДС, а обмяната на дигиталната валута попада в обхвата на чл.46 от ЗДДС (освободени доставки), следва ли, че дружеството няма право на данъчен кредит за придобитите активи и текущи разходи?
По първи и втори въпрос:
Създаването на биткойн се осъществява от компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Процесът на придобиване на биткойн чрез изчислителна работа се нарича „добиване”. Доколкото „добивните” дейности на биткойн може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т.13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93 Tolsma, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна, само ако между доставчика и получателя има правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя.
В случая не става ясно дали е налице правоотношение между доставчик и получател за „добивните” дейности на биткойн и дали за извършената изчислителна работа ще се дължи насрещна престация.
Ако съществува пряка връзка между доставената услуга - извършена изчислителна работа, и получената насрещна престация под формата на платежни единици биткойн в рамките на правоотношение между доставчик и получател, „добивните” дейности на биткойн биха могли да се определят като доставка на услуга. Доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта „Освободени доставки” от ЗДДС и би била налице облагаема доставка, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
В този случай мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната предвид чл.21, ал.2 от ЗДДС, тъй като българското дружество получател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от закона.
При условие, че няма пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните” дейности на биткойн са извън обхвата на ДДС.
По трети въпрос:
Виртуалната валута биткойн не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т. нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка, сделките с виртуална валута биткойн следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка дали е налице освободена доставка.
Съгласно практиката на Съда, понятията, употребени при посочване на случаите на освобождаване по член 13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различията в прилагането на режима на ДДС в държавите членки и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуга, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС.
За продажбите на bitcoin следва да се приложи разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и др. подобни договорни инструменти. Тъй като биткойн материализира право на определена парична сума, тя попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми интрументи”. В този смисъл е произнасянето на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл.398 от Директива 2006/112/ЕО. При обсъждане на данъчното третиране на доставките, свързани с bitcoin на своята 101-а сесия от 20 октомври 2014 г., Комитетът единодушно е изразил становище, че за целите на ДДС bitcoin се разглежда като освободена доставка по чл.15(1)(г) от Директива 2006/112/ЕО, като това освобождаване трябва да се прилага за услуги, свързани с уреждането на сделки в bitcoin, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на bitcoin, предоставени от онлайн платформи за обмен.
В този смисъл е Решение на СЕС по дело С-264/14. Според тълкуването на съда член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн” и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна.
По четвърти въпрос:
Според регламентираните в чл.69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато ги използва за извършване на облагаеми доставки. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето стоки и услуги и използването им за извършваните от същото лице доставки, за които начислява данък (облагаеми доставки).
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с чл.70, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Тъй като „X” ЕООД ще извършва освободени доставки (по чл.46 от ЗДДС) право на приспадане на данъчен кредит не е налице на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС.