Резултатът няма да е трайно ускоряване на растежа, поради липсата на реформи от страна на правителствата
ЕЦБ поддържа отрицателен лихвен процент по депозитите
Паричната политика на основните централни банки може да се характеризира като експанзивна през 2019 г. Създава се допълнителна ликвидност, която не води до трайно ускоряване на растежа, поради намалялото доверие между икономическите агенти, структурните проблеми и липсата на реформи от страна на правителствата. От друга страна тази допълнителна ликвидност дава възможност за инвестиции във финансови инструменти и нарастване на основни борсови индекси, като ситуацията за нови емисии на ценни книжа на борсите е много благоприятна поради ниската цена на финансиране.
Парична политика
Експанзивната парична политика на Европейската централна банка се запазва през 2019 г., като лихвеният процент по депозитното улеснение е допълнително понижен през септември до -0,5%. Така продължава поддържането на отрицателен лихвен процент по депозитите при нея, които надвишават изискуемите по минималните задължителни резерви. Еднодневните необезпечени депозити на междубанковия пазар в еврозоната са с отрицателни лихвени проценти, много близки до стойността от -0,5%, като процентът по депозитното улеснение продължава да играе ролята на де факто основен лихвен процент на паричната политика на ЕЦБ. В първото си изслушване пред Европейския парламент новоизбраният гуверньор на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че тази политика ще продължи, и акцентира върху значението на отрицателните лихвени проценти, рестартирането на програмата за изкупуване на активи, допълнителното облекчаване на изискванията за дългосрочните рефинансиращи операции и указанията за бъдещото състояние на паричната политика. Лагард анонсира провеждането на преглед и евентуални промени на стратегията на паричната политика на ЕЦБ, включително и на средносрочната є цел. Последният подобен преглед е през 2003 г., като динамичните промени във финансовата среда изискват подобно действие.
На 12 септември ЕЦБ реши да рестартира програмата си за изкупуване на активи с по 20 млрд. евро на месец, считано от 1 ноември. По този начин допълнително се увеличава ликвидността в системата, като очакванията са програмата да продължи до момента, когато ЕЦБ започне да увеличава основния лихвен процент на паричната си политика. Ценните книжа, закупени от ЕЦБ по линия на тази програма, са на стойност около 2,7 трилиона евро в края на декември, като около 80% от тях са финансови инструменти, емитирани от публичния сектор.
Есенните прогнози на Европейската комисия за инфлацията доказват, че Европейската централна банка не се приближава до основната цел на паричната си политика. Вместо инфлацията да е около 2%, тя е прогнозирана да остане 1,2% както през 2019 г. така и през 2020 г., като през 2021 г. се очаква да се ускори минимално до 1,3%. В среда на потиснат растеж и ниска инфлация не може да се очаква нормализиране на паричната политика и покачване на лихвените проценти. Повечето страни от еврозоната без проблем емитират държавен дълг при отрицателна доходност (признак за липса на инвестиционни алтернативи и неглижиране на риска на този тип финансови пазари), което намалява стимулите за структурни реформи. Това предполага икономическата среда да става все по-рискова и податлива на шокове.
Федералният резерв (ФЕД) стартира 2019 г. с интервал на лихвения процент по федералните фондове от 2,25% до 2,5%, който изпълнява ролята на основен лихвен процент на паричната политика. В комуникацията относно решенията за паричната политика се посочват две основни цели: постигане на максимална заетост и инфлация от 2%. На заседанието през март се посочва, че икономическата активност проявява тенденция към забавяне спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г., докато инфлацията започва да спада. Въпреки че не се променя основният лихвен процент, се появяват известни, макар и неявно заявени индикации това да се случи по-късно през годината. На пресконференцията в началото на май председателят на борда на управителите на ФЕД, Джером Пауъл, споделя, че дискутират срочността (матуритета) на портфейла от държавни ценни книжа на американското правителство, който централната банка управлява. Посочва се, че преди Глобалната криза се държат предимно краткосрочни ДЦК, но като реакция на кризата се купуват голям обем дългосрочни, за да се намалят дългосрочните лихвени проценти и се подпомогне икономическото възстановяване. Според Пауъл до края на 2019 г. трябва да се зададе стратегията каква да бъде срочността на портфейла от ДЦК за бъдеще. След заседанието през юни се заявява готовност за реакция по отношение на основния лихвен процент, ако инфлацията продължи да спада, като се появява подкрепа (макар и от само един глас) за намаляване на лихвения процент.
Такава реакция е предприета на заседанието през юли, когато се взема решение основният лихвен процент да бъде намален с 0,25 процентни пункта и интервалът по федералните фондове да бъде между 2% и 2,25%. По този начин очакванията през 2018 г., че може да се стигне до повишаване на лихвения процент не се оправдават, а се взема дори противоположно решение. Като основни причини са посочени забавянето на темпа на инфлация и рисковете за икономическата активност, причинени от външни фактори и несигурност.
Инвестициите намаляват, добавената стойност в индустрията също, Китай и еврозоната изпитват проблеми, което увеличава рисковете за растежа на американската икономика. На заседанието през септември се предприема ново намаление на основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като се изтъкват проблемите пред корпоративните инвестиции и износа. Джером Пауъл обръща внимание и на известни проблеми за ликвидността на паричния пазар, които са свързани с плащания на данъци и покупки на ДЦК от страна на частния сектор, като ФЕД реагира с предоставяне на допълнителна краткосрочна ликвидност.
През октомври основният лихвен процент е намален с нови 0,25 процентни пункта, като интервалът на ставката по федералните фондове вече е от 1,5% до 1,75%. Отново се потвърждава готовността за покупки на краткосрочни ДЦК и предоставяне на допълнителна ликвидност при наличие на проблеми на паричния пазар, като се очаква този процес да продължи до средата на 2020 г. През декември не се променя основният лихвен процент, но се подчертава необходимостта от предоставяне на допълнителна ликвидност на паричния пазар, като Джером Пауъл посочва, че това не означава възобновяване на количествените улеснения, а вниманието е насочено към краткосрочното кредитиране и ликвидни нужди, предизвикани и от регулаторни промени. Това създава впечатление за известна нестабилност и е необходимо да се следи развитието на този процес.
Финансови пазари
Финансовите пазари в САЩ се характеризират с повишение на основните индекси, което се подкрепя от експанзивната политика на ФЕД и операциите за предоставяне на допълнителна ликвидност. Информацията за икономическото развитие не се взема под достатъчно внимание, особено отнасящата се за проблемите в индустриалното производство, бизнес инвестициите и износа. Това създава риск за отклоняване на цената от равнището, което съответства на фундаменталните фактори, т. е. за “раздуване на балони”. Понижаването на лихвените проценти намалява цената на поемане на риск, а икономиката на САЩ има положителен растеж повече от десетилетие, което отново създава илюзията за “край на икономическия цикъл” - ситуацията наподобява тази преди Глобалната криза.
Индексът Daw Jones (DJIA), който осреднява цените на акциите на 30-те най-развити индустриални компании в САЩ, отбеляза абсолютен рекорд (за периода до края на 2019 г.) на 27 декември 2019 г. в размер на 28 645 пункта, докато растежът му спрямо началото на годината е приблизително 22%. За сравнение, максимумът му преди Глобалната криза е около 13 900 пункта през септември 2007 г., за да спадне до около 6600 през януари 2009 г. Тези големи колебания могат да служат като предупреждение срещу предоверяването към растежа на пазарите и да напомнят за рисковете. Две от компаниите, които участват в индекса дори имат пазарна капитализация над 1 трилион долара - Епъл (1,3 трлн. дол.) и Майкрософт (1,2 трлн. дол.).
Сходно е развитието на останалите основни индекси от акции. NASDAQ, който обхваща високотехнологични компании, завърши 2018 г. при ниво от 6635 пункта, а 2019 г. - 8972 пункта, т. е. нараства с 35%. S&P 500 завърши 2018 г. при ниво от 2506 пункта, а 2019 г. - 3230 пункта, т. е. регистрира растеж от 29%. Освен това и двата индекса отбелязаха абсолютен рекорд за периода до края на 2019 г. през последните дни на декември. Основният фактор за това беше програмата на ФЕД за краткосрочно финансиране чрез репо операции, чийто общ размер е около 500 млрд. долара.
Основните европейски индекси също са подкрепени от експанзивната политика на ЕЦБ, поради което отбелязват значително нарастване. Например, Euro Stoxx 50, който включва 50 компании от 11 страни от Еврозоната, приключва 2019 г. с растеж от 25% на годишна база. Същият е растежът и на индекса DAX, който обхваща 30 водещи германски компании. Индексът CAC 40 включва 40-те най-големи компании, които се търгуват на борсата в Париж. Той приключва 2019 г. на ниво от 4730 пункта, като нараства с 26%.
По-слабо е представянето на борсовите индекси за акции в Лондон. Индексът FTSE 100, който включва 100-те компании с най-висока капитализация там, приключва 2019 г. с нарастване от 9%. По-слабият растеж и големите колебания на индекса през годината се дължат основно на несигурността относно Брекзит.
Устойчивостта на тези темпове на растеж обаче е под въпрос предвид високата вероятност от наличието на “балони” поради прекомерното продължително разхлабване на паричната политика на ФЕД и ЕЦБ.