Преди да изтече крайният шестмесечен срок от Договора от Преспа, в Скопие се захванаха да махат всички знаци за принадлежност към елинската култура
Капаците на канализацията са най-публичното място в Скопие
В лятната августовска жега и на върха на отпускарския сезон в Северна Македония се захванаха да разчистват всички знаци, които приписват на държавата и на хората в нея принадлежност към античната елинска история и култура. При това го правят със същия ентусиазъм и системност, с които, например, по времето на премиера Никола Груевски строяха помпозните паметници от програмата „Скопие 2014“. И със същата съпротива, разбира се.
Но така се случва, когато чакаш „яйцето да опре до задника“. Въпросната операция, която произтича от Договора от Преспа от 17 юни миналата година между Скопие и Атина, трябваше да бъде осъществена в рамките на шест месеца от влизането на документа в сила. Срокът бе до 12 август, когато из столицата на Северна Македония се появиха първите работници в сини комбинезони с моторни флексове в ръка, с които започнаха да изстъргват от капаците на шахтите на предприятие „ВиК“ на Скопие емблемата, известна като „Звездата от Вергина“. Операцията с изстъргването на металната емблема със слънцето с шестнадесет лъча продължи и из страната на всички обществени сгради и институции на публични места. А какво по-публично място от капаците на шахтите на водопроводите, опънати из цяло Скопие.
Историята може да изглежда достатъчно комична и нелепа, за да породи и съответните шеги и вицове, но операцията си беше облечена с решение на правителството и с допълнителни обяснения, дадени от министъра на местното самоуправление Горан Милевски - знаците, които свързват днешна Северна Македония с античното гръцко културно и историческо наследство, трябва да бъдат премахнати. Колкото и невинно в някои случаи те да изглеждат, или колкото и трудно и скъпо в други- да струват. Хайде, смях, не смях, флексовете в Скопие ще свършат работа, но „гербовете“ на някои общини из страната също съдържат слънцето с шестнадесет лъча. Като Македонска Каменица в източната част, близо до границата с България, или в Могила, в централния дял на Северна Македония. Как да се сърдиш на местните общинари, че в античния занес в началото на раждането на Република Македония в началото на 90-те години на миналия век, когато и върху държавния флаг на суверенна и независима държава, току-що откъснала се от бившата и умираща СФРЮ, грееше „Звездата от Вергина“ с всичките си шестнадесет лъча. Щом в Скопие правят така, защо не и ние, на местно ниво…
„Звездата на Вергина“, или „Слънцето от Кутлеш“, бе законно приета от парламента, вписана бе в Конституцията на страната и може би защото вдъхваше антично самочувствие на македонците, в първите години на новата си държава те гордо развяваха националния флаг с нея по повод и без повод. Независимо от политическата си и етническа определеност, „бащите“ на новороденото държавно формирование се ласкаеха от идеята, че Република Македония не идва на празно място, че нейното начало се крие дълбоко в античната история, неосъзнато вярвайки, че могат да лекуват комплексите си чрез митовете за Александър и величието на неговата империя. Пък и тогава, в първите дни на новата независима държава, науката си каза думата чрез някои академици и професори, които предложиха тъкмо слънцето с шестнадесет лъча да стане основата на националния флаг на новата държава. Да, знаеха, че този символ бе открит пред 1977 г. край Кутлеш, на територията на Северна Гърция, ласкаеха се от твърдението на гръцкия археолог, който я намери, че това е символ на царския двор на Филип Македонски, бащата на Александър. И го взеха, и го сложиха на държавното знаме, като настояваха за приемственост в историята на съвременна Република Македония от времената на великите завоевания на Александър Македонски.
Така и стана. До февруари 1994 г., когато Гърция наложи едностранно ембарго от юг с всичките произтичащи последици за новата неукрепнала държавност на Република Македония от това. Не искам да се връщам към онези дни, когато вече започвах работа като кореспондент в Скопие на Българското национално радио. Едно от обвиненията от страна на Атина към Скопие, мотивиращи блокадата, бе тъкмо използването на емблемите от античното елинско наследство /както и до днес твърдят в Гърция/ като държавни символи на северния съсед. Тогава, по това време бяха протестните митинги в Солун и в Атина, събиращи милион участници. Разбира се, че и политиката на някои партии в Гърция изигра важна роля за създаване на чувство на непоносимост към новата държава, откъснала се съвсем наскоро от бивша Титова Югославия. Но блокадата от юг, откъдето Скопие получаваше горивата за своите автомобили, и не само това, съвпаднала с международното ембарго на границата на Македония със Сърбия. Това създаде обстановка, в която новата държава трябваше да положи огромни усилия, за да преодолее вътрешните си поделби и да запази преди всичко своята нова държавност. Ако тогава не беше помощта, която идваше от България, май се забравя…
Международната общност се опита да намери решение на гръцката блокада. След разговори и компромиси от страна на Скопие през септември 1995 г. се подписа Споразумение, според което Република Македония поемаше задължението да свали „Звездата на Вергина“ от националния си флаг. Така и стана. Парламентът в Скопие гласува промяна на Конституцията на страната, с която промени държавното знаме и свали от него шестнадесеттте лъча от Кутлеш, за да сложи на същото място стилиризиран вариант с осем лъча.
Да повторя - това се случи през септември 1995 г., когато бе подписано двустранното Споразумение между Атина и Скопие.На 17 юни 2018 г. в Новици на брега на Голямото Преспанско езеро се роди Договорът между двете държави, дело на премиерите Ципрас и Заев, в който отново македонските политици поеха задължението да удовлетворят претенцията на своите гръцки колеги и да заличат Слънцето от Кутлеш от всички обществени сгради и институции и от публичните места. Между двата документа са минали години- колко?- сметнете сами. Вярно, голяма част от този период минаха под режима на Никола Груевски, където проблемът с „изчистването“ на символа от античните времена бе оставен на заден план, нещо повече, започна изпълнението на прословутия многомилионен проект „Скопие 2014“. Идеологията за генетичната връзка на древните македонци с днешните граждани на Република Македония се превърна едва ли не в официална държавна доктрина и политика. Това, естествено, дразнеше съседите от юг, известни със своята изострена чувствителност към всеки и всичко, който поставя под съмнение техния монопол над античното наследство на Гърция. Но от юни миналата година до 12 август тази година, когато започна масовата кампания за чистене на античния символ навсякъде, където можеше да бъде забелязан, мина достатъчно време, в което властите в Скопие да намерят подходящ начин и технология, за да си свършат работата съгласно Договора от Преспа. Не да чакат последния момент, пък и с тия флексове…
Горе-долу така стоят нещата и с поставянето на обяснителните табелки на паметниците от проекта „Скопие 2014“. За това се говори още от миналата година- че няма да ги бутат, както направиха с монумента на Андон Кьосето, ще си останат, но на тях ще пише, че са издигнати в чест на Александър и Филип Македонски, които са част от елинското антично историческо наследство и от световната култура и история. Нещо такова. Е, сложиха ги, на следващата, както писаха някои местни сайтове в Скопие сутрин били счупени, но пак бързо били поставени нови на тяхно място. И повтарям- както писаха някой местни сайтове- табелките, предназначени за туристите, които обикалят около паметниците, са поставени на място, далече от туристическия поток. Не съм го измислил аз.
Получих в събота вечер Е мейл от приятел, известен политик в Скопие, който ми препращаше публикация от македонски сайт, препечатал мой текст от същия ден от блога на новините на БНТ по темата за Слънцето от Кутлеш и разиграните флексове, които я чистят. Текстът бе така поднесен, че да бъда обвинен в подигравка с проблема, особено за думите ми, че в Скопие, както винаги, действат половинчато- хем формално изпълняват задълженията си, хем не искат да показват резултата. Толкова години работих в Скопие, толкова текстове написах за Македония, толкова приказки съм изприказвал на тази тема, винаги воден от следния принцип- винаги критичността и иронията ми, ако ги има, да бъдат с една тоналност по-ниско от тези, които местните медии и колеги-журналисти поднасят на своите читатели, зрители и слушатели. Проблемите си са техни, да си ги критикуват и решават както си знаят. Моята длъжност е да ги разяснявам колкото може по-коректно и спокойно. На ако някой наистина е видял ирония в някой от текстовете ми, значи, оттатък границата гърми силен и безспирен смях, който аз съм предал далече по-приглушено.
Какво да ги правиш, и от един символ, който не е техен, правят комедия.