Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Доц. Златогор Минчев: Големите играчи не искат България да е заселена с бежанци

– Във вашия институт правите модели за бъдещи киберзаплахи, хибридни атаки. Какво показват те? От какво сме застрашени най-много?

– Това изследвахме миналата седмица. Най-застрашени са електронната търговия, банките, добавените реалности.

– Какво е добавена реалност?

– Ами слагате си например очила, с които виждате триизмерно и дори от София може да разглеждате всякакви обекти по света, сякаш сте там в момента. Виртуални пътешествия в миналото, в бъдещето.

– Кое може да бъде манипулирано в лошия смисъл на думата?

– На практика всичко. Дори тези табели за информация, които се намират по спирките, електронните билбордове. Където има дигитална технология, тя може да бъде пробита и управлявана. Но най-рисково е електронното банкиране. Колко от вашите приятели, колеги имат антивирусна програма на телефоните си?

– Не съм чул някой да има.

– Големите данни могат да бъдат много полезни дори по такива проблеми като мигрантската криза. Когато мигрантите преминават през наша територия, те могат да бъдат чипирани (да им се поставят чипове, б.р.) и могат да бъдат следени къде се движат, накъде се насочват.

– Това е просто теория или може да стане бързо практика?

– Чипирането вече е реалност. Най-напред в технологично отношение са в Масачузетския технологичен институт. Там се правят сериозни изследвания как може да се управляват хората чрез промяна на поведението им, като се поставят микрочипове в периферната част на мозъка. Но само в лабораторна среда.

– Щом го има в лаборатория, значи и военните могат да го използват.

– Записвате разговора, иначе бих ви отговорил искрено (смее се). Но в действителност дори и в чистия маркетинг се използват технологии, които могат да ви накарат да променяте настроенията си, поведението, през видеосъдържание. Тези технологии са спорни, докато при чипирането резултатите са гарантирани. И това не е научна фантастика, а реалност. В една перспектива електронното устройство няма да бъде вашият мобилен телефон или таблет, а вие самият.

– Какво означава това – изхвърляме всички устройства и доброволно си поставяме чип в главата или някъде другаде и ставаме като роботи.

– Е, чак пък роботи. В една датска фирма доброволно служителите получават по един чип, макар и не толкова интелигентен и активен, както тези за който говорех, а представляващ нещо като картите, които носим на работа. Те дават достъп до определени зони и устройства на компанията. Например, ако искаш да принтираш нещо от служебното устройство, самото доближаване до машината ти дава достъп. Даже служителите, които си поставят такива чипове, имат бонуси. Но пак казвам – те са пасивни.

– Какво означава това?

– Те са като системите за сигурност в големите молове, хипермаркети. На изхода има електромагнитни устройства и като минете оттам със стоката, ако тя не е маркирана, излъчва сигнал и се задейства системата. По същия начин вашият чип е проектиран така, че можете да ходите само там, където ви е позволено. Във варианта, когато този чип е активен, е напълно възможно да ви хакнат, образно казано, и да влияят върху поведението ви.

– Къде е етичната граница?

– Тя е много тънка, защото ние създаваме подобни устройства за подобряване на нашето удобство, качество на живот, а не е ясно цялата тази информация, която корпорациите могат да придобият, в каква насока ще използват.

– От тук надушвам, че няма да е в наша полза. Ако ти падне чипът в неподходящи ръце, не се знае какво ще ти се случи, нали?

– Да така е. Но и сега още преди тези устройства да са навлезли в употреба, има достатъчно много други заплахи за личната сигурност. Например новите операционни системи на мобилните устройства и компютрите позволяват достъп до камерите и микрофоните. Те са нонстоп включени и по подразбиране се знае с кого говорите, за какво говорите, къде се намирате. Интересни са т.нар. „Enhanced Multimedia” мултимейдийните устройства, които освен видео и звук добавят електростимулация. И тогава работата става страшна, защото децата влизат вътре в играта.

– Можете ли да кажете колко опасни са тези виртуални реалности за децата, които навлизат в света?

– Това е много интересен въпрос. Имам наблюдение върху няколко поколения и е интересно как реагират на технологиите. Нека най-образно ги разделим на поколенията след Милениума и преди него – тези от 90-те години. Те имат корено различен подход към технологиите. Прави ми много приятно впечатление, че новото поколение много бързо и неформално се адаптира към новите джаджи, но не мога да кажа, че технологиите са заплаха за тях. Ако има някаква заплаха изобщо, то тя е индиректна. Докато поколението от 90-те години на ХХ век се държи много странно – плахо и неразбиращо.

– А ние възрастните от какво трябва да се страхуваме?

– Ние постоянно си търсим повод да се страхуваме. Скоро попаднах на една книга, в която има доста истини, но и доста спекулации – „Новият световен ред“ на Ралф Еперсън. Тя е публична. Ако човек погледне съдържанието, може да изпадне в ужас. Но ако човек се задълбочи, ще открие, че в голямата си част това е преразказ на стари събития с тълкувания. Говори се за тайни общества, които променят хода на събитията в света. Някои неща звучат стряскащо.

– Вашите модели показват ли разпад на Европейския съюз например?

– Едва ли. Но имаме модели от преди години, които показват, че е възможен проблем с бежански потоци. И той се случи.

– Ще се засилва ли този поток?

– Според мен сега е на ниво предупреждение. Внимавайте, защото ако не внимавате, може и да се засили. От това как ще се развие кризата след намесата на Русия и САЩ в Сирия зависи какъв ще е политическият отговор от страна на ЕС. Ако той е коректен към двете суперсили, бежанската вълна може рязко да намалее. Това е част от т.нар. хибридна война. Състезанието е за влияние и ресурс.

– Защо според вас украинският конфликт замря, макар нищо да не е решено.

– В Сирия се разгоря, за да утихне в Украйна. За големите играчи отвъд океана конфликтът е инструмент за въздействие. Но по-важен е въпросът какво стана в Китай.

– Имате предвид онзи странен инцидент с експлозията на химически товари. Добре, какво стана в Китай?

– Това знаят само китайците. Злите езици твърдят, че е гръмнало едно куфарче за демонстрация. Но този инцидент срина борсите за 20 минути.

– Доста зловеща експлозия беше.

– Да, и ще си остане загадка какво точно се е случило там. Въпросът обаче е каква е била целта на този взрив, а не какво го е предизвикало. Категорично не е било да се убият триста души. Живеем в напрегнати години. Интересни, но напрегнати.

– България безинтересна ли е за света?

– Не, ние сме много интересни, защото геостратегически сме много интересно място. Нас даже ни пазят като цяло от цялата тази динамика с миграцията. Не им трябваме заселени с бежанци от Близкия изток ,иначе щяха вече да ни заселят за секунди.

##########
Нашият гост:
Доц. д-р Златогор Минчев е роден в гр. Бургас. Завършил е средното си образование в ТСЕ “А. С. Попов”, София (специалност “Радио и телевизия”, 1997 г.), има бакалавърска степен по информатика и математика (ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, 2001 г.) и докторска степен по кибернетика и роботика (БАН, 2006 г.); Доцент по автоматика и управление (БАН, 2010 г.)
От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти с финансиране от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС (2010) и НАТО (2014).

##########

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.