Художникът проф. Иван Газдов: Хуморът е най-висока степен на човещина

Всяко нещо, създадено с вдъхновение към него, носи вече елемент на изкуство. Даже и една обувка

- Проф. Газдов, за читателите, които не знаят, че сте създател на световно признатия жанр “графикатура”, кажете какво представлява той?

- Това е моя художествена идея, която се появи едновременно с името си. Всъщност не знам дали е жанр, стил или е личен почерк, но е графично откритие така или иначе. Наименованието е смесено понятие подобно на трагикомедията. В манифеста, който написах през 90-те години, тази графика се определя като естетическа концентрация. Все едно целият маршрут на туриста да се намира под неговия крак. То е пътуване на място с дъх на радост, с фантастични елементи на изпълнение. Вдъхновение, което идва отнякъде. Графика сама за себе си. Нещо само естетическо, то не съществува като обществена или социална даденост.

- Имате много илюстрирани книги. Познато ли ви е нововъведението “електронна книга”? Там, странно защо, липсват илюстрации.

- Сега книгите, колкото и да са в обилни количества ( което е много добре), пак нямат илюстрации. То е предимно по материални причини. Не че някой е против илюстрацията. Тя е фантастично дело, но трябва да си и майстор, който да композира картинките, да ги обедини в исторически аспект, с дрехи, аксесоари, архитектура. Много приятна и хубава дейност.

- Вие упражнявате ли я все още?

- Последната книга, която току-що направих, е на майстора на хумора Михаил Вешим с негови събрани фейлетони. В тях има великолепна гмеж от герои, подобни на тези на Костурица. Избрах от тях да направя обобщаващи илюстрации с повече вицове вътре.

- Имате един прословут цикъл “Светът на еснафа” във вид на плакати. Разкажете за него.

- Този цикъл показах в изложба през 1978 г. на ул. “Раковски” 108 в малката заличка. Бяха първите плакати в България, правени с идеята за авторски плакат. Т.е. ти сам си даваш поръчката. Това определение съм го установил чрез моя труд “Авторски плакат”, с който защитих докторат. Авторският плакат превръща художника в истински артист, а не само в изпълнител на нечие желание. Без да е нарушение на идеята на плакатното изкуство, а негово допълнение. Сега това вече е популярно благодарение на моите усилия за утвърждаване на Школата на авторския плакат в Художествената академия. Преди 10-15 години първите дипломници, които започнаха да рисуват със собствени идеи, бяха единици. А сега е най-нормално сами да фантазират темите си, без да получават задания.

- А сега би ли се получил цикъл за днешния еснаф? Тази социална прослойка не изчезна ли?

- Явлението съществува, но в друга категория. Няма го само терминът. В онези години той беше много удобен. С него се означаваше разрешената за критика прослойка. Но вътрешната й същност е много по-сложно събитие в човешки план. И моите работи в областта на графиката бяха специализирани знаци.

- Защо казвате, че рекламата е “велико изкуство”?

- За да не кажа, че не е велико. Без никакво съмнение масово тя не е изкуство. Обаче не мога да бъда напълно категоричен и давам такъв пример. Какво е изкуството на Ренесанса, ако не реклама на християнството? Ние сме свикнали да гледаме по телевизията превръзки с крилца и пр. Но не е само това. Всяко нещо, съществуващо в областта на идеите, също има отношение към рекламата. Та затова казвам така за Ренесанса - с една кавичка, хайде да са две.

- Нима гледате телевизия?

- Гледам, когато кабелната връзка е добра, но тя често прекъсва и това ми дава възможност да си чета книги.

- Защо смятате, че интернет е пагубен за художника?

- Ами например можете да нарисувате картина като Ван Гог. Има компютърна програма с мазки, с която могат да го направят почти като него. Това пречи на възпитанието на един художник, опасно е за него. От тази гледна точка, не от друга.

- А вие ползвате ли интернет?

- Слава Богу не. Уебсайтовете не са физически обекти. Интернет не съществува физически. А аз рисувам на хартия.

- Забелязали сте навярно, че комуникацията при новите технопоколения се извършва предимно визуално - снимки, кадри, клипове и пр. Вместо да описват - изпращат снимки. Имате ли наблюдения?

- Не само имам, но през февруари издадох един роман, свързан с изкуството и графикатурата. Казва се “Двама в Алабама” с подзаглавие “Ала-бала”. И вътре има един абзац за такъв вид общуване. С картички. Той подава картичка “Обичам те” , тя му дава “Аз също”. Той подава “Да се видим в 5 часа”, тя му отвръща “Целувка”. Това обаче е и полезно, защото лишава общуването от отрицателни емоции. Нали знаете, че когато човек вдигне тона, не му се следят думите и съдържанието, а тонът. Обиждат се от самия тон. Особено жените. Те така се обиждат от тона и нещата се усложняват до такава степен, че едва се оправяш... Докато с картичките няма риск.

- Хуморът променя ли се във времето?

- Това е деликатна тема... Между другото хумор в живописта не значи да се нарисува портрет на Парцалев. Хуморът се носи от изключително рядко срещани хора. Много по-лесно е да се нарисува ужасът, доказано е. Ето, всички филми сега съдържат екшън сцени, невероятно досадни. Ужаси в секунда. Но хуморът е друга категория, той не може да бъде показан така невротично. Категория, която можем да наречем най-високата степен на човещина. Ако някой ви разказва вицове, той не е хуморист. Той просто иска да ви разсмее, като артист. Така че много е деликатно с хумора!

- А дали е подвластен на някаква мода?

- Отчасти. Няма мода в еротичните вицове, вицовете за глупаци или както сега наричат героите - „жени блондинки”. Модата е в думата. По-рано нямаше „блондинки”, а „как' Сийка” (виж Чудомир) . Сега ги наричат „ епидермални ” , преди - „повърхностни”… Но ако се погледне в по-задълбочен план, известно е, че граф Толстой ненавижда Шекспир заради хумора му. Той пише огромни тухли с гения си, но без капка хумор. Хуморът дразни, защото е индивидуален и е въпрос на особен талант.

- Въпрос на талант е и възприемането му.

- Естествено. Неслучайно някои нации имат малки хумористични форми. Руснаците имат частушки, германците и англичаните също имат малки концентрирани стихове, много важни за общуването. Вечерно време по кръчмите ги изпяват и хората падат от смях. И американците ги имат, но ние ги нямаме.

- А защо ги нямаме?

- Не знам, исторически е тръгнало така. Ние имаме вездесъщите вицове.

- То и вицове няма май много напоследък. Спад в производството…

- Като чета, виждам, че се повтарят - 9 от 10 вица са взети от едно време. Но от тази гледна точка „няма стари вицове, а има стари хора”. Както се казва, за всяко новородено всеки виц е нов… Факт.

- Какво представляват сегашните ви студенти?

- Впечатлен съм от тяхната симпатичност и наивност. Почти не са мръднали от ученическото си състояние, което ми допада много. Изкуството има вече натрупани школи, стилове, автори, критици. С всеки ден набъбва. Ето днес колко изложби се откриват само в България. А представете си в другите световни градове. Откриват се стотици хиляди изложби в един ден. И в 0,01% от тях да има някакво важно откритие, всичко това се наслагва, наслагва. И на един бъдещ творец сега съвсем не му е лесно. Изискват се огромни усилия и аз ги разбирам. Имайте предвид още, че в областта на изкуството нашето образование е опосредствано. Няма къде да се видят оригинал и на световните шедьоври, учим се по репродукции. Възхищавам се, като гледам в чуждите музеи в полукръг наредени по земята мънички дечица. Те няма да разберат кой е Рембранд, обаче гледат, поемат, дишат картината. Окото също трябва да се възпитава.

- В това отношение как възприемате уличните графити? А те изкуство ли са?

- Има интересни работи, които се числят към стила trompe l'oeil („измама на окото“). Примерно един калкан, който се слива с небето като представа. Е как да не е изкуство? То всяко нещо, създадено с отношение към него, носи вече елемент на изкуство. Даже и една обувка. Но... „Посмали манго”, както казваше баба ми, т.е. „Не се изхвърляй”.

- С какво светът ви се вижда по-добър и с какво по-лош?

- Отговарям само за света на изкуството. Той е по-добър, защото една мишка във формалин вече е призната за изкуство. А е по-лош, защото не съм аз този, който е сложил мишката във формалина.

- Въображаемото, въплътено в изкуство, не е ли съновна реалност, непонятна за множащото се семпло множество?

- Така е. И това е положително, защото доброто изкуство не понася тълпата.

Нашият гост:

Проф. Иван Газдов празнува 70-годишен юбилей. График, художник, карикатурист и писател дори, автор плакатист със световно признание и слава за неговата “Графикатура”, новаторска форма в изкуството. Мъж на годината на “Кеймбридж”, носител на 20 национални и 14 международни награди. Професор и бивш ректор на Националната художествена академия. Негови творби са представени в трудно изброими световни галерии и музеи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта