Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Художникът проф. Иван Газдов: Хуморът е най-висока степен на човещина

Всяко нещо, създадено с вдъхновение към него, носи вече елемент на изкуство. Даже и една обувка

– Проф. Газдов, за читателите, които не знаят, че сте създател на световно признатия жанр “графикатура”, кажете какво представлява той?

– Това е моя художествена идея, която се появи едновременно с името си. Всъщност не знам дали е жанр, стил или е личен почерк, но е графично откритие така или иначе. Наименованието е смесено понятие подобно на трагикомедията. В манифеста, който написах през 90-те години, тази графика се определя като естетическа концентрация. Все едно целият маршрут на туриста да се намира под неговия крак. То е пътуване на място с дъх на радост, с фантастични елементи на изпълнение. Вдъхновение, което идва отнякъде. Графика сама за себе си. Нещо само естетическо, то не съществува като обществена или социална даденост.

– Имате много илюстрирани книги. Познато ли ви е нововъведението “електронна книга”? Там, странно защо, липсват илюстрации.

– Сега книгите, колкото и да са в обилни количества ( което е много добре), пак нямат илюстрации. То е предимно по материални причини. Не че някой е против илюстрацията. Тя е фантастично дело, но трябва да си и майстор, който да композира картинките, да ги обедини в исторически аспект, с дрехи, аксесоари, архитектура. Много приятна и хубава дейност.

– Вие упражнявате ли я все още?

– Последната книга, която току-що направих, е на майстора на хумора Михаил Вешим с негови събрани фейлетони. В тях има великолепна гмеж от герои, подобни на тези на Костурица. Избрах от тях да направя обобщаващи илюстрации с повече вицове вътре.

– Имате един прословут цикъл “Светът на еснафа” във вид на плакати. Разкажете за него.

– Този цикъл показах в изложба през 1978 г. на ул. “Раковски” 108 в малката заличка. Бяха първите плакати в България, правени с идеята за авторски плакат. Т.е. ти сам си даваш поръчката. Това определение съм го установил чрез моя труд “Авторски плакат”, с който защитих докторат. Авторският плакат превръща художника в истински артист, а не само в изпълнител на нечие желание. Без да е нарушение на идеята на плакатното изкуство, а негово допълнение. Сега това вече е популярно благодарение на моите усилия за утвърждаване на Школата на авторския плакат в Художествената академия. Преди 10-15 години първите дипломници, които започнаха да рисуват със собствени идеи, бяха единици. А сега е най-нормално сами да фантазират темите си, без да получават задания.

– А сега би ли се получил цикъл за днешния еснаф? Тази социална прослойка не изчезна ли?

– Явлението съществува, но в друга категория. Няма го само терминът. В онези години той беше много удобен. С него се означаваше разрешената за критика прослойка. Но вътрешната й същност е много по-сложно събитие в човешки план. И моите работи в областта на графиката бяха специализирани знаци.

– Защо казвате, че рекламата е “велико изкуство”?

– За да не кажа, че не е велико. Без никакво съмнение масово тя не е изкуство. Обаче не мога да бъда напълно категоричен и давам такъв пример. Какво е изкуството на Ренесанса, ако не реклама на християнството? Ние сме свикнали да гледаме по телевизията превръзки с крилца и пр. Но не е само това. Всяко нещо, съществуващо в областта на идеите, също има отношение към рекламата. Та затова казвам така за Ренесанса – с една кавичка, хайде да са две.

– Нима гледате телевизия?

– Гледам, когато кабелната връзка е добра, но тя често прекъсва и това ми дава възможност да си чета книги.

– Защо смятате, че интернет е пагубен за художника?

– Ами например можете да нарисувате картина като Ван Гог. Има компютърна програма с мазки, с която могат да го направят почти като него. Това пречи на възпитанието на един художник, опасно е за него. От тази гледна точка, не от друга.

– А вие ползвате ли интернет?

– Слава Богу не. Уебсайтовете не са физически обекти. Интернет не съществува физически. А аз рисувам на хартия.

– Забелязали сте навярно, че комуникацията при новите технопоколения се извършва предимно визуално – снимки, кадри, клипове и пр. Вместо да описват – изпращат снимки. Имате ли наблюдения?

– Не само имам, но през февруари издадох един роман, свързан с изкуството и графикатурата. Казва се “Двама в Алабама” с подзаглавие “Ала-бала”. И вътре има един абзац за такъв вид общуване. С картички. Той подава картичка “Обичам те” , тя му дава “Аз също”. Той подава “Да се видим в 5 часа”, тя му отвръща “Целувка”. Това обаче е и полезно, защото лишава общуването от отрицателни емоции. Нали знаете, че когато човек вдигне тона, не му се следят думите и съдържанието, а тонът. Обиждат се от самия тон. Особено жените. Те така се обиждат от тона и нещата се усложняват до такава степен, че едва се оправяш… Докато с картичките няма риск.

– Хуморът променя ли се във времето?

– Това е деликатна тема… Между другото хумор в живописта не значи да се нарисува портрет на Парцалев. Хуморът се носи от изключително рядко срещани хора. Много по-лесно е да се нарисува ужасът, доказано е. Ето, всички филми сега съдържат екшън сцени, невероятно досадни. Ужаси в секунда. Но хуморът е друга категория, той не може да бъде показан така невротично. Категория, която можем да наречем най-високата степен на човещина. Ако някой ви разказва вицове, той не е хуморист. Той просто иска да ви разсмее, като артист. Така че много е деликатно с хумора!

– А дали е подвластен на някаква мода?

– Отчасти. Няма мода в еротичните вицове, вицовете за глупаци или както сега наричат героите – „жени блондинки”. Модата е в думата. По-рано нямаше „блондинки”, а „как’ Сийка” (виж Чудомир) . Сега ги наричат „ епидермални ” , преди – „повърхностни”… Но ако се погледне в по-задълбочен план, известно е, че граф Толстой ненавижда Шекспир заради хумора му. Той пише огромни тухли с гения си, но без капка хумор. Хуморът дразни, защото е индивидуален и е въпрос на особен талант.

– Въпрос на талант е и възприемането му.

– Естествено. Неслучайно някои нации имат малки хумористични форми. Руснаците имат частушки, германците и англичаните също имат малки концентрирани стихове, много важни за общуването. Вечерно време по кръчмите ги изпяват и хората падат от смях. И американците ги имат, но ние ги нямаме.

– А защо ги нямаме?

– Не знам, исторически е тръгнало така. Ние имаме вездесъщите вицове.

– То и вицове няма май много напоследък. Спад в производството…

– Като чета, виждам, че се повтарят – 9 от 10 вица са взети от едно време. Но от тази гледна точка „няма стари вицове, а има стари хора”. Както се казва, за всяко новородено всеки виц е нов… Факт.

– Какво представляват сегашните ви студенти?

– Впечатлен съм от тяхната симпатичност и наивност. Почти не са мръднали от ученическото си състояние, което ми допада много. Изкуството има вече натрупани школи, стилове, автори, критици. С всеки ден набъбва. Ето днес колко изложби се откриват само в България. А представете си в другите световни градове. Откриват се стотици хиляди изложби в един ден. И в 0,01% от тях да има някакво важно откритие, всичко това се наслагва, наслагва. И на един бъдещ творец сега съвсем не му е лесно. Изискват се огромни усилия и аз ги разбирам. Имайте предвид още, че в областта на изкуството нашето образование е опосредствано. Няма къде да се видят оригинал и на световните шедьоври, учим се по репродукции. Възхищавам се, като гледам в чуждите музеи в полукръг наредени по земята мънички дечица. Те няма да разберат кой е Рембранд, обаче гледат, поемат, дишат картината. Окото също трябва да се възпитава.

– В това отношение как възприемате уличните графити? А те изкуство ли са?

– Има интересни работи, които се числят към стила trompe l’oeil („измама на окото“). Примерно един калкан, който се слива с небето като представа. Е как да не е изкуство? То всяко нещо, създадено с отношение към него, носи вече елемент на изкуство. Даже и една обувка. Но… „Посмали манго”, както казваше баба ми, т.е. „Не се изхвърляй”.

– С какво светът ви се вижда по-добър и с какво по-лош?

– Отговарям само за света на изкуството. Той е по-добър, защото една мишка във формалин вече е призната за изкуство. А е по-лош, защото не съм аз този, който е сложил мишката във формалина.

– Въображаемото, въплътено в изкуство, не е ли съновна реалност, непонятна за множащото се семпло множество?

– Така е. И това е положително, защото доброто изкуство не понася тълпата.

Нашият гост:

Проф. Иван Газдов празнува 70-годишен юбилей. График, художник, карикатурист и писател дори, автор плакатист със световно признание и слава за неговата “Графикатура”, новаторска форма в изкуството. Мъж на годината на “Кеймбридж”, носител на 20 национални и 14 международни награди. Професор и бивш ректор на Националната художествена академия. Негови творби са представени в трудно изброими световни галерии и музеи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.