Местан има шанса да превърне партията в пример за подражание по отношение на правенето на политика

Целта - да елиминираме движението, разтуптява нечии сърца, но не носи политически резултати

За ДПС се пише и говори лесно. Образът на партията е обрасъл в митологеми, а анализите най-често са сбор от клишета. Поради това обикновено загубите на ДПС са интерпретират като победи за демокрацията, и обратно. Ако симпатизираш на партията - ДПС е гарант за демокрацията. Ако не симпатизираш - ДПС е архизлото на българската политика. Резултатите от местните избори и тенденциите, които стоят зад тях обаче, ни принуждават да проведем трудния разговор за ДПС. Разговор без клишета и митове. Разговор извън навика, който може и да не се хареса на мнозина.

Нека започнем с цифрите. Много анализатори побързаха да прочетат резултатите от изборите като крах за ДПС и успех за онези политически формации, които поставят като своя основна политическа цел “изчегъртването на ДПС” от властта.

Цифрите обаче показват друго. ДПС не само че не се срина на тези избори, но и постигна най-силния си резултат в своята 25-годишна история. Не като абсолютен брой гласове, а като политическо влияние. В сравнение с предишни местни избори на тези ДПС има най-голям брой общински кметове - 33 (с един повече от БСП). На тези избори ДПС постигна и най-големия си резултат по отношение на броя на общинските съветници (761 без онези, които са избрани в листи, където ДПС участва в коалиция, почти колкото БСП и три пъти повече от РБ).

Това са и изборите, в които ДПС имат най-много кметове на кметства - 864 (с около 100 по-малко от ГЕРБ и два пъти повече от БСП). ДПС загуби кметските избори в Исперих и Кубрат, но запази доминацията в съответните общински съвети. В тези общини ДПС не загуби заради наличието на политическа партийна алтернатива, а загуби от себе си.

И трябва да признаем, че Местан е прав. Сухите цифри ясно показват, че върховната политическа цел по елиминирането на ДПС от властта може и да грабва въображението и да разтуптява сърцата, но не носи никакви политически резултати. И тук трябва да направим първия труден извод - провалът на анти-ДПС каузата е една от малкото добри новини за българската демокрация. Смисленият демократичен процес се основава върху позитивно дефинирани политически цели. Да намираш върховен политически смисъл в това да изолираш някого от властта показва не само политически комплекси, но и абсолютно неразбиране на принципите на демократичната политическа култура.

Негативната кауза може и да събира емоционални електорални гласове, но не може да произведе рационален и ефективен дебат за бъдещето. А успешната демократична политика се основава именно на подобен тип дебат. Какво от това, че ще изчегърташ ДПС от управлението, като не можеш самият ти да предложиш по-добро и ефективно управление.

На това място опираме до проблема с политическата митология. През годините образът на партията се превърна в символ на политическо зло и оправдание за всички несполуки на българския политически път. Основните щрихи на черно-бялата картина на българския политически процес са следните:

1. Избирателите на ДПС са зависими и гласуват под строй. Другите не са.

2. Вотът за ДПС е купен, контролиран и корпоративен. За другите не е.

3. ДПС подчиняват властта на обръчи от свои фирми. Останалите не.

Извън всякакво съмнение е, че през годините ДПС има вина за редица деформации на българския политически процес. Начинът на функциониране на партията далеч не отговаря на най-добрите демократични стандарти. “Депесеизацията” на управлението се превърна в пример за политически ефективно упражняване на властта.

Но тук е мястото за втория труден извод - тези политически практики са характерни за повечето участници в политическия процес и това е лоша новина за българската демокрация. “Лошото ДПС” е смокиновият лист, зад който българският политически елит крие своята нелицеприятна страна. Далеч съм от мисълта да оправдавам ДПС с аргумента “Всички са маскари”, но тук става въпрос за политическо лицемерие. Именно това лицемерие е една от основните причини за все по-ниското доверие в политическата ни прослойка.

Местната власт е заложник на корпоративните интереси далеч не само в общините, в които управлява ДПС. По ирония на съдбата авторът, описал как Бай Ганьо прави избори, се превърна в символ на местния вот, за това че ликът му е на банкнотата от 100 лева. И Алеко беше основният аргумент в огромен брой общини, в които ДПС няма никакъв интерес.

Резултатите в секциите в “Столипиново” ни дават допълнителен аргумент да търсим трудния разговор за ДПС. Там партията на Местан е далеч не само зад ГЕРБ, но и зад РБ и ПФ, като само преди година на парламентарните избори картината е тотално различна, а доминацията на ДПС е повече от очевидна. На какво се дължи това - дали на повишената политическа софистицираност на столипиновския избирател, или на “депесеизирането” на останалите партии в практиките им на мотивиране на електората? Бих заложил на второто.

В трудния разговор за ДПС основна роля ще изиграе и поведението на Лютви Местан. Пред председателя на партията има две много трудни предизвикателства. Първото е свързано с промяна в кадровата политика, която да наложи нови лица за сметка на вече дискредитираните. Това е много труден и рисков процес, но ако той не се случи, заявките за поставянето на политиката на морални и принципни основи ще остане само пожелание.

Второто предизвикателство се отнася до формулирането на политическите цели пред партията. Пред Местан стои следният избор - да превърне ДПС в предпочитан партньор за управление или да се посвети на борбата срещу политическите опоненти. Втората възможност е изкушаваща, защото втвърдява електората и гарантира сигурно политическо бъдеще на елита на партията. Пресконференцията от четвъртък сякаш идва да покажа, че на този етап Местан е избрал именно тази алтернатива. Атаката срещу РБ е най-вече атака срещу партията на Касим Дал и Корман Исмаилов и тя е предназначена предимно за своята традиционна публика. Естествено, че ДПС ще се опита да се саморазкаже като по-добрия партньор за ГЕРБ, но с подобни атаки Местан по-скоро осмисля съществуването на РБ, без да печели дългосрочни политически дивиденти.

Превръщането на ДПС в предпочитан политически партньор в управлението би гарантирало стратегическата му роля в дългосрочен план. Постигането на тази цел минава през промяна на публичния образ и задължително “отваряне” на партията към една по-широка публика. От ДПС са показали, че са силни, защото могат да се капсулират, но за да покажат, че са полезни, ще се наложи да променят доста от навиците си и стила на поведение.

На този етап Местан дава заявка за различен тип лидерство и за промяна в облика на своята партия. И ако Доган превърна ДПС в пример за подражание за останалите партии по отношение на ефективността за реализирането на власт, Местан има шанса да го превърне в пример за подражание по отношение на правенето на политика.