- Министърът на финансите Владислав Горанов каза, че добавката

за прослужено време към заплатата трябва да отпадне и в частния сектор с аргумента, че тя е анахронизъм и няма нищо общо с качеството на труда. Съгласен ли сте с мнението му, г-н Нейков?

- Винаги съм бил подозрителен, когато министър на финансите започва да се произнася по социални въпроси или по въпроси, свързани с труда. Ненапразно древният философ е казал “Не вярвам на данайците даже когато носят дарове”. Абсолютно некоректна е позицията, че плащането за по-вискоквалифициран труд е анахронизъм. Обратното - това е бъдещето. Хората могат да бъдат истински мотивирани, когато виждат реалната оценка на своя труд. Колкото по-опитен и квалифициран е работникът, толкова по-висока е и стойността на труда, съответно толкова по-висока трябва да е и заплатата му. Затова смятам, че е грешна тезата, че добавката за стаж е отживелица. Проблемът е в това, че не сме създали модерен инструмент за формиране на работната заплата, с който да отчитаме капацитета и квалификацията на работника. Именно защото не сме го създали, използваме добавката за стаж. Какво постигнахме, като премахнахме тази класа за държавните служители? Намалихме ли разходите за цената на техния труд? Не. Отчетът на Бюджет 2015 показа, че те продължават да растат. Постигнахме ли по-висока квалификация на държавните служители? Не. Цялото общество твърди, че е недоволно от техните услуги. Единственото, което направихме, беше, че се създаде напрежение. Подобно нещо ще се случи и сега. Нито ще икономисаме пари, нито ще мотивираме хората.

- Значи отново изплува старият проблем, че липсва държавна политика по доходите.

- Точно така. Такава политика не се вижда и в Бюджет 2016. Нито новата минимална заплата е определена на базата на сериозни разчети и аргументи, нито имаме система за мотивация на хората да повишават квалификацията си. Липсва и система, която да мотивира работодателите да разчитат все повече на възрастните работници, които заемат все по-голям дял от българския пазар на труда.

- Увеличаването на минималната заплата на 420 лв. няма ли да изравни заплащането на квалифицираните и нискоквалифицираните работници? От БАН обявиха, че чистачките ще вземат почти колкото младите учени. Нормално ли е това?

- Разбира се, че не е нормално. Аргументът на министъра на финансите обаче беше уникален, като каза, че в резултат на добавката за клас се стига дотам, че чистачките с дългогодишен стаж вземат колкото младшите научни сътрудници. Логиката е точно обратната. За да направим разлика между цената на труда между чистачката и научния работник, не трябва да намаляваме заплатата на чистачката, а да увеличим заплатата на квалифицирания работник. Другото е улица без изход.

- Справедливи ли бяха протестите на полицаите и исканията им за

запазване на социалните привилегии?

- При този конфликт обществото за момент изпадна в частична амнезия и забрави, че преди няколко години това беше основният повод за голямата учителска стачка. Забравихме, че преди време такива бяха исканията на няколко хиляди социални работници и на шофьорите от градския транспорт. Изведнъж се вторачихме в това, че протестиращите са полицаи. Затова ни се струва, че конфликтът е неприемлив и ненормален. Ако се абстрахираме от системата на МВР, ще видим, че това е класически индустриален конфликт. Част от хората не са съгласни да им бъдат коригирани заплатите. Ако си представим, че някой реши да намали възнагражденията на миньорите или металурзите, резултатът ще е абсолютно същият.

- Но все пак полицаите имат огромни социални привилегии на фона на други работещи, които работят при не по-малко тежки условия. Не е ли това причината за недоволството на обществото?

- Така е. Има много причини обществото да не проявява солидарност с протестиращите полицаи. Част от проблема се корени в мисленето “Я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле”. От друга страна, голяма част от обществото има сериозни критики към работата на полицията и правоохранителните органи. В тази ситуация полицаите разбраха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Затова тръгнаха сами да защитават интересите си, без да очакват солидарност от обществото.

- Смятате ли, че въпреки отстъплението от първоначалните си намерения правителството ще има смелостта да направи необходимите реформи в сектор „Сигурност“, за да се освободят средства за подобряване на условията, при които работят полицаите? Сега бюджетът на МВР надхвърля 1 млрд. лв., а заплатите на полицаите са ниски.

- Мисля, че в България вече няма човек, който да смята, че всичко в МВР е наред и нищо не трябва да се пипа. И от двете страни на барикадата има консенсус, че промени трябва да се направят. Дори започват да се чуват гласове от самите полицаи, че многократно са предлагали различни стъпки, но никой не ги е чул. Две мнения няма. Реформа трябва да има. Въпросът е, че начинът, по който до момента се правеха нещата, може да влезе в учебниците като пример за грешни управленски решения. Ако се продължава по този начин, има опасност у обществото да се генерира съпротива и нежелание да се приемат дори и абсолютно неизбежните стъпки за промяна. Това според мен е много рисково и може да провали всички намерения на правителството за реформи.

- Тоест това ще е резултатът от грешките на правителството при анонсирането на планираните промени без предварително обсъждане със засегнатите групи.

- Именно. Честно казано, ако продължават така нещата, това ще е сигнал към всяка следваща засегната обществена група от една или друга реформа да излиза на улицата, защото примерът, който вижда, е много заразителен. Излиза, че ако си траеш, ще те шамаросат, но ако изревеш, ще кажат "Добре, отказваме се".

- От проектобюджета на НОИ става ясно, че през 2016 г. броят

на пенсионерите ще се увеличи, дефицитът няма да намалее, а пенсиите ще се повишат едва с 2,5%. Каква оценка бихте поставили на пенсионната реформа при това положение?

- Предприетите стъпки няма как да дадат положителен резултат още през първата година. Грешка беше да се обяснява, че от реформата ще има ефект още през 2016 г. Напротив, няма да има ефект дори и в следващите 3 години. И това е нормално, защото в пенсионната система промените дават бавно отражение. Даже сега ще се проявят допълнителни трудности и вероятно няма да има намаляване на дефицита. Първият отрицателен ефект вече е налице. Данните на НОИ сочат, че инвалидните пенсии са нараснали с близо 40% в сравнение с предходната година. Това е резултат от нежеланието да се направи стъпката за промяна в системата на ТЕЛК. Ако си спомняте, те бяха отложени за есента, а тя вече си отива. Това означава, че каквото и да бъде направено в следващите месеци, промените ще дадат отражение чак в бюджета за 2017 г. За догодина мандалото хлопна. Затова смятам, че най-доброто, което може да се случи с бюджета на НОИ, е дефицитът да остане на тазгодишното ниво. Колкото до нарастването на пенсиите трябва да е ясно, че практически те ще бъдат замразени. Защото увеличението с 2,5% ще е от 1 юли. Това означава, че средногодишното повишение ще бъде 1,2%-1,3%. Като сложим средногодишната инфлация, която правителството прогнозира, че ще е 0,5%-1%, се вижда, че като покупателна способност догодина пенсиите ще останат на нивото от 2015 г.

- Одобрявате ли действията на социалния министър Ивайло

Калфин, който наложи административно увеличение със 7,5% на минималните осигурителни доходи в браншовете, в които бизнесът и синдикатите не са договорили какво да е нивото им? Според работодателите повишаването на разходите за труд ще затрудни съживяването на пазара на труда, особено в по-слабо развитите икономически региони.

- Иска ми се при обсъждането на тази тема да не бъдем толкова късопаметни. Когато преди 7-8 години шоково намалявахме осигуровките, казвахме, че в резултат ще имаме увеличаване на работните места, заплатите и приходите в НОИ и намаляване на дефицита. Нищо от това не се сбъдна. Обратно, безработицата се увеличи, продължаваме да имаме много ниски доходи и малко приходи, а дефицитът расте. Този път според мен е изчерпан и всички трябва да признаем, че това беше грешна политика. В следващите няколко години абсолютно задължително ще трябва да извървим тежкия път на постепенно нарастване на осигуровките, освен ако не започнат да се увеличават заплатите. Няма друг изход. Така че всяко действие, което води до финансово стабилизиране на НОИ, е в интерес на обществото, включително и в интерес на работодателите, колкото и странно да звучи това. Защото увеличените приходи в НОИ ще означават по-малко трансфери от републиканския бюджет за запълване на дефицита. Това ще даде възможност повече пари да се инвестират в други дейности, от които бизнесът има нужда. Постепенното увеличаване на осигуровките е абсолютно неизбежно, включително и чрез повишаване на минималните осигурителни прагове.