На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Режисьорът Стефан Командарев: В Холивуд никой не е фаворит, никой не е аутсайдер

– Само преди дни се върнахте от Холивуд, където представихте филма „Съдилището“ пред членове на Американската филмова академия като българско предложение за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Колко малка изглежда България оттам?

– Не изглежда никак малка. Направихме много достойна кампания и се чувствахме равностойни и седим достойно сред другите държави.

– В България настроението е такова, сякаш идва апокалипсис. Едва ли не идва краят на Европейския съюз, разпад на Европа. Така ли ви изглеждат и на вас светът, България, Европа?

– Ами аз съм от два дни тук и нямам такова усещане. Не мисля, че това са реалистични прогнози. Наистина ли има такова настроение?

– Да, ако гледате сутрешните тв блокове, четете вестниците – бежанци ни заливат, терористи ни дебнат от храстите, започва трета световна война, сблъсък на цивилизациите…

– Май е прекалено. Нали има една теза, че лошата новина е добра новина, а добрата новина – реклама. Естествено, че се злоупотребява, но аз телевизия не съм гледал отдавна, а българска – хептен. През последния месец основно стоях зад волана.

– Наскоро един от актьорите в „Съдилището“ – Ованес Торосян, сподели в интервю за „Труд“, че когато се снимал във филма, темата за бежанците му се е струвала малко пресилена, а сега вече не. Доколко темата помага на филма?

– След всяка прожекция в Холивуд имаше и доста дълга дискусия и неизбежно се стигаше до бежанската криза. Филмът обаче не е за бежанците, темата е фон, върху който се случват други драматични събития. Благодарение на новините от Европа зрителите и критиците винаги се връщаха към тази тема. Аз обяснявах на всички, че нищо не сме предсказали с този филм, защото и когато снимах документалния филм преди години, и по време на снимките на „Съдилището“ трафикът от бежанци и мигранти си съществуваше, каналите си работеха, знаеше се кои хора си вадят хляба с тази дейност. Просто мащабите бяха други.

Членовете на Филмовата академия, интелигентните зрители в Америка са наясно с мащабите и кризата в Европа днес и затова се интересуваха, но самите американци тоя въпрос много-много не ги интересува.

– От какво се интересуват в Лос Анджелис?

– От трафика по пътищата, прогнозата за времето и как да сготвят пуйката за Деня на благодарността.

– Какво представлява една кампания за оскарите?

– Ние направихме достойна кампания. Относително малка – за около $60 хил., но се получи много добра кампания. Заговори се и за филма, при това много. Направихме прожекция на най-престижните места. Излязоха много добри статии в специализираната преса. Тръгна мълва, даже последната прожекция, която беше организирана от списание The WRAP, беше и най-престижната и най-скъпата – $10 хил. Резултатите от нея бяха много оптимистични. Нашата пиарка, която присъстваше на прожекцията, беше силно изненадана, защото в залата почти нямаше свободни места, а повече от 20 членове на Академията бяха дошли, което според нея е абсолютен рекорд. Присъстваше включително и майката на Леонадро ди Каприо, която активно гласува за оскарите.

– А какво се очаква да стане със „Съдилището“?

– Към 18 декември ще е ясно какво ще стане. Тогава ще бъде обявен т.нар. кратък списък (short list) от 9 филма, а от тях Академията ще определи номинираните. Асен Блатечки, който също присъстваше, е много ентусиазиран. Видя много възторжени отзиви и от публика, и от критиката – както за филма, така и за играта си. Аз съм по-голям реалист, защото това са 81 държави кандидатки. Това е лобиране, това е и геополитика, това е и географски принцип – да има равномерна представителност на различните континенти. Това е такава лотария, че никой не знае какво ще се случи. Но най-важното е, че ние си свършихме работата по добър начин и аз съм доволен.

– Асен Блатечки беше за първи път в Холивуд, как му подейства?

– Асен беше много възторгнат. Там много му се радваха, чу много добри думи за ролята си. Всички говореха за прословутата сцена от 6 минути и половина, в която персонажът на Блатечки в един кадър разказва цялата си история. Коментарите бяха, че много малко актьори в света могат да направят такова нещо. Но отзивите бяха страхотни и за филма, и за операторската работа, и за музиката, и за актьорската игра.

– На вас разчитаме да видим червения килим.

– Трябва да сме реалисти все пак.

– Ако направите сравнение със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, който бе избран в късия списък?

– Като кампания е сходно, като възприятие – също. Разликата е, че „Светът е голям…“ беше много по-лек филм и с елементи на комедия на моменти, с повече светлина като цяло, което помага при членовете на Филмовата академия. „Съдилището“ е различен, което е хубаво, но той е по-мрачен, много по-драматичен, което е някакъв минус. Но той е замислен. Абсурдно е обаче да смяташ, че ако направиш кампания А, ще получиш резултат Х. Никой не е фаворит, никой не е аутсайдер. Опитваме се да си свършим работата, и си я свършихме по добър начин.

– Гледах списъка и видях доста сериозни кандидатури.

– О, да – носители на мечки, палми и каквото се сетиш. И затова човек трябва да бъде реалист и не трябва да летим на високо.

– Каква е ролята на публициста в Холивуд?

– Това е най-важният ти човек, когато правиш кампания. Той познава почти всички членове на академията, той ги навива лично да присъстват на прожекциите, познава журналистите, медиите, знае нагласите, планира цялата рекламна кампания, интервюта, прожекциите – без него не става.

– Без него никой няма да разбере, че си там.

– Conditio sine qua non.

– Което означава?

– Условие, без което не може (смее се). Понеже съм завършил медицина, да използвам беглите си познания по латински. Щеш не щеш, без публицист не можеш. Но добрите са много малко и битката за тях е огромна. Иначе щом бяхме избрани за български кандидат, веднага се свързаха с мен от няколко холивудски компании, за да си предложат услугите. Аз предпочетох същата публицистка, която правеше кампанията и на „Светът е голям…“ – Татяна Детлофсон. Нейната компания е една от водещите и са отказали доста други филми. Спрели са се само на 5 филма, сред които и „Съдилището“. Когато се свързах с нея, тя ми каза, че първо иска да гледа филма, защото „не може да прави кампания на филм, в който не вярва“. Целият екип гледал филма и ми съобщиха, че поемат кампанията.

– Има ли някаква магия в Холивуд?

– Чак магия – не бих казал. Целият район около Холивуд, „Долби театър“ е туристически. Иначе това е бизнес, зад който стои доста работа.

– Видяхте се с Тед Кочев. Що за човек е той?

– Той е бил на първата прожекция на „Съдилището“, която беше закрита за екипа, и понеже е бил в страшен възторг от филма, се свързаха с мен и ме поканиха на обяд от името на Тед Кочев и съпругата му. Говорихме много за филма, за него, за неговите филми, за България. Той е известен у нас с „Рамбо“…

– „Рамбо – първа кръв“ – най-добрият!

– Да, но той е направил изключително добри филми. Той има „Златна мечка“ от фестивала в Берлин, два пъти е номиниран за „Златна палма“, за „Оскар“. В дома си в Бевърли хилс има нещо като музей на всички филми, които е правил – плакати, награди, артефакти. Осъзнаваш, че влизаш в историята.

– А Тед Кочев коментира ли играта на Асен?

– Той даже му обеща да му намери агент в Холивуд. Каза му, че след такава игра, ако имаше агент щяха да го засипят с предложения.

– Спечелихте субсидия за нов филм – „Съвместимост“.

– Той е от нискобюджетната сесия.

– Не е ли изненада след „Светът е голям“ и „Съдилището“ Командарев да прави малък филм?

– Хич не е малък като послание, като замисъл, като теми, които се разискват в него, просто за разлика от „Съдилището“ няма да снимаме на връх „Св. Илия“, където трябва да качим кран по време на буря, а ще снимаме в София, в таксиметрови коли с малки камери. Шест истории в шест коли. Това е европейска тенденция, защото заради голямата криза започнаха да мислят през малки бюджети. Има един такъв лаф, че преди 10 ноември имало политическа цензура, а днес – икономическа.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.