Млад програмист избира да се върне в родината си и заради това, че тук е данъчният оазис на Европа

Иван Джеферов е на 27 години, съосновател на софтуерната компания Touchawesome и Start It Smart Plovdiv - клуб по предприемачество, на Hackafe - общност на ИТ специалистии на Biz Labs - иновативно споделено офис пространство в Пловдив. Той влезе и в тазгодишната селекция на класацията „40 от 40“ на Дарик радио. Софтуерната компания е печелила признание на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството през 2013-а и Eventex награди през 2011 и 2012 г. Start It Smart е печелила признание на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството през 2013-а и Eventex награди през 2011 и 2012 г.

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Неделя сутрин не изглежда вдъхновяващо време за сериозен разговор, но въпреки тежкото начало срещата ми с Иван се оказа много интересна. Срещаме се в обляната от слънце зала на Biz Labs - едно от двете споделени офис пространства в Пловдив. И по CV, и на практика програмистът има всички качества за успех както в София, така и в чужбина. Но защо в България? Той я определя като „страната на възможностите”. „В България ние имаме много повече свободи, отколкото имаме представа. Ние сме оазис на тема данъци за Европа. Тук все още много неща не са свършени, и ако човек се захване с нещо, е много вероятно да е първият”, обяснява предприемачът.

Иван инвестира в зараждащата се start up общност в културната столица на Европа за 2019 г. Модерните споделени офис пространства вече не са новост за България, но дали от това се печели? Пловдив получи признание като една от перспективните европейски дестинации за аутсортинг и ИТ бизнес. А в тези сектори да работиш на свободна практика или в екип с колеги на другия край на континента е ежедневие. „Мисля, че в София насищането със споделени офис пространства е достигнало критична маса - има 8-9 места, а тук тепърва се създават. Изисква се много евангелизъм хората да почувстват нуждата от тази услуга.

Средностатистическият българин е служител, няма толкова много хора на свободна практика. Но все повече бизнеси се ориентират в тази посока - да намират начин да се използват ресурси, споделени между хората. Те са част от т.нар. споделена икономика”, пояснява той.

През годините Иван е работил по проекти в чужбина, а през 2014 г. прекарва няколко месеца в Дубай като част от международен екип. Въпреки това не се изкушава да остане навън. „Моето място със сигурност е в България. Тук ми харесва. Терминал 1 е много лесен изход. Това е като да кажеш "аз не искам да върша работата си тук, ще избягам някъде другаде, където критична маса от хората вършат работа, за да може аз да се покрия и да не върша своята...". Бягството не е решение, откъдето и да е.”

Въпреки това разбира приятелите и колегите си, които живеят и работят навън. Питам го какво ги задържа там? Отговорът му е наистина провокиращ: „Един от най-интересните отговори, който бях получил наскоро, е следният: тук е хубаво и прекрасно, но липсва интернационалността. Тоест това да има критична маса хора от различни култури, събрани на едно място, които наистина имат глобално мислене.”

Самият Иван се определя като гражданин на света. „Хората изпитват някаква гордост с това, че имат принадлежност към нация. Това, че сме се родили тук, според мен е статистическа случайност. Можем да сме горди с работата, която сме свършили. Аз си мисля, че по някое време хората ще спрат да се определят и ще започнат да бъдат просто хора, надявам се скоро”, пояснява той. Не ви ли звучи като прочит на Imagine на Джон Ленън…

Предприемачът твърди, че се научил да разпознава хубавите качества в себе си и своите сънародници - дружелюбност, топлота на характера. „В старото поколение има усещане за малоценност спрямо по-развитите нации заради прехода и комунизма. Дълги години сме били мачкани и все още по-старите поколения са стреснати от всичко, което се случва. В съзнанието си те живеят още в Бай-Тошово време. Аз не виждам такова нещо сред младите.”

Вълнува се и от политика, но в търсене на алтернативен модел на представителната демокрация, защото според него тя вече не работи. Ангажира се за социални каузи поради „моя егоистичен интерес да живея в по-добър свят”. „Искам да помагам на другите, за да се чувствам добре. Логично и те трябва да правят същото, защото това прави светът, в който живеем, по-добър”, обяснява той. Като пример за социалната си ангажираност посочва размяната на услуги, както преди да е имало пари. „Това е тенденция, хората масово започват да го правят”, казва Иван.

Той говори уверено за промяната в българската действителност. Вдъхновява се от съвременните новатори в технологиите. Неговата рецепта за успех включва постигането на щастие и удовлетвореност. Парите са „измерител на изобретателността на хората и сами по себе си инструмент за постигане на цели”. Дали е поредният идеалист, или е достигнал нивото на визионерите, за които бизнес идеите се превръщат в мисия… Единственият начин да разберем е да споделим бъдещето с него и поколението му.