Причината за бъдещ вот не е в готовността на БСП да отиде на избори

Из писмото на Бай Ганьо до редактора: „А бе, кьорпe, защо си ме набедил във вестник "Не му е времето", че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига умът?”

В днешна България е налице друга драма: Кой е по-опозиционен? Драма, създадена от новаторско тъмносиньо поведение, благодарение на което една неуспяла да овладее реформаторите партия си сви сармите и излезе в опозиция.

Дали това удари по ГЕРБ? Може би, но надали.

Дали удря по БСП? Определено. Партията загуби осемте си досегашни областни кметства, като в някои от тях даде всичко от себе си, за да постигне заветната нула. Очакваният предстоящ отлив и прегрупиране на конформистите и кариеристите, както и малката разлика с ДПС, дават основание все повече основни политически фигури да оспорват позицията на БСП като втора политическа сила.

Проблемът пред социалистите е несъстоялата се лява опозиция. Някои биха казали, че причината за обраното говорене е планината от зависимости, която затиснала червения апарат. Така и не разбрахме кой е политикът от БСП, който според Георги Гергов е бил с 40 000 лева заплата при Цветан Василев. Неподаването на символична оставка след нулата на местните избори показва колко големи са страхът и вкопчването в апаратната власт и колко нисък е таванът на възможностите на сегашното ръководство. Независимо от това лидерът на БСП ще иска вот на недоверие, окрилен от неясно какви нови обстоятелства, че този път ще събере нужните подписи за внасянето му. Очевидно причината не е в готовността на БСП да отиде на избори, значи трябва да е нещо друго.
Да видим енергетиката, казва Миков. Добре, нека я видим. Ограничаване на часовете на ВЕИ, отрязване на заводските ТЕЦ-ове, предоговаряне на студения резерв на „Мариците“, либерализиране на пазара на битова енергия и край на монопола на ЕРП-тата. Това само за една година. Като добавим и факта, че НЕК е на плюс за пръв път, откакто изобщо има БСП, не виждам какво има да виждаме в енергетиката на фона на наследството само отпреди година.

Да видим образованието, казва Миков. Нека видим и него. Изцяло нов закон за средното образование, който отразява реалностите и който също не е ревизиран, откакто има БСП. Нови стандарти, нови учебни планове, конкуренция между училищата за задържане на повече ученици след 7-и клас, край на дискриминирането на частната инициатива в средното образование чрез принципа „парите следват ученика“. Отново само за година с още 25 подзаконови разпоредби и нормативни актове в процес на разработка.

Да видим здравеопазването, казва Миков. Нека видим финансовите резултати на ВМА например и как с подкрепата на принципала и финансовия министър за кратко време могат да бъдат преодолени загуби, трупани с десетилетия. Нека видим и спада на дефицита на НЗОК, нека видим инвестициите в ново оборудване, нека видим реформата в спешната помощ. „Няма как дясна партия да е опозиция на дясно правителство“, казва Миков. Нима? Припомнете си го другия път, когато критикувате АБВ. „ДПС подкрепя всички важни гласувания“, казва Миков. Прекрасно. Нека измислим начин да им забраним да гласуват със „за“, пък ако се разсърдят - ще се целунем на Орлов мост и ще им мине.
„Не сме разсъждавали над президентските избори“, каза за финал г-н Миков. А има ли изобщо смисъл да си правите труда?

Всяка партия рано или късно пада от власт. Така е устроен светът. Но да не ставаш и за опозиция вече е голям резил. А десните току-що изтикаха БСП и оттам.

Малките партньори и управлението

Резултатите от местните избори дават самочувствие, което трудно може да бъде разклатено от малките партньори в управлението. Поведението на водещите фигури от Реформаторския блок доведе до ограничаването на миникризата в една персонална промяна, в едно политическо предателство и в една хитра заръка на премиера - новият правосъден министър да работи заедно със стария.