Въпреки критиките фонд „Региони“ постигна добри резултати

Преди около 2 г. кабинетът „Орешарски“ предложи, а парламентът прие заделянето в бюджета на 500 млн. лв. в своеобразен фонд (фонд „Региони“, официално - Публична инвестиционна програма, ПИП) с цел инвестиции в проекти на общини и министерства. Повечето експерти днес твърдят, че идеята е била добра, но изпълнението - лошо. Преди дни Сметната палата публикува критичен доклад, според който има много пропуски и непрозрачни процедури при класирането на одобрените проекти. „Труд“ се обърна към бившия министър на финансите Петър Чобанов, за да отговори на критиките. Той коментира и необходимостта от програма за национални инвестиции, каквато в момента липсва. Премиерът Бойко Борисов също наскоро призова общините да събират по-добре приходите в собствените си бюджети, защото Брюксел може да затегне еврофондовете заради увеличените разходи за сигурност.

Намаляването на регионалните различия и създаването на условия за растеж бяха основните цели на Публичната инвестиционна програма (ПИП) в бюджет 2014 г. Идеята беше с известно предимство да се ползват по-слабо развитите общини, които трудно получават достъп до национално и европейско финансиране.

По принцип общините всяка година получават средства за капиталови разходи. Те обаче са недостатъчни за реализиране на инвестиционни проекти, чието влияние да се почувства от хората. В годините преди програмата се предоставяха допълнителни средства за капиталови разходи на общини без правила и обща цел, по-скоро хаотично и без да се подчиняват на определени приоритети, освен може би политически.

Инвестиционната политика на България в момента разчита основно на европейско финансиране, с изключение на парите за пътища (които идват от винетни такси). Това е в пряко противоречие с европравилата, според които европейското финансиране е допълващо към националното. При нас националното почти липсва или се разпределя текущо с решения на Министерския съвет, без предварително да е ясно разписано като предназначение и приоритети.

Капиталовите разходи на почти всички министерства също са сведени до минимум и са достатъчни само за дребни ремонти и пребоядисване. Липсва национална инвестиционна програма на министерства и ведомства, което оставя редица важни приоритети без финансиране. Конкретен пример за това е отсъствието на средства за изграждане на канализация и пречиствателни станции в агломерации с жители между 2 и 10 хил. души, което е в противоречие с европейските ни ангажименти и ще доведе до сериозни санкции.

Поради тези причини Публичната инвестиционна програма през 2014 г. беше разделена на две основни части - едната се изпълняваше от общините, а другата от министерствата, но отново с регионална насоченост.

Критиките към програмата са едностранчиви и разглеждат целесъобразността, която се оценява трудно и често е жертва на субективизъм. Нещо повече, разгледана е целесъобразността само на разпределението, и то на първия етап от програмата. ПИП беше предвидена като многогодишен проект, но за съжаление политическата промяна не позволи тя да бъде продължена във времето и да се проявят средносрочните ползи от нея.
Едно от постиженията на проекта беше, че събра на едно място информация за инвестиционните нужди на общините и готовността им с проекти да ги удовлетворят. Критиките, че времето за подготовка и кандидатстване е било недостатъчно, не са оправдани, тъй като още в първоначалните дебати за бюджет 2014 беше обявено, че ще има подобна програма за проекти на общини. Това бе съчетано с максимално опростена форма за кандидатстване. Неслучайно бяха предложени над 1100 проекта за над 2 млрд. лв.

Програмата често е критикувана за това, че не е мотивирано отхвърлянето на един или друг проект. Но подобна трактовка не е съвсем коректна. От всички представени проекти на първия етап на програмата бяха финансирани 392 на стойност 337 млн. лв. поради ограничения финансов ресурс (нямаше налични 2 млрд. лв. за удовлетворяване на всички нужди - б. а.). Останалите не бяха отхвърлени, а просто не бяха финансирани на първия етап. Ако програмата беше продължена във времето, те можеха да бъдат допустими за финансиране.

В крайна сметка програмата постигна конкретни резултати и донесе полза за конкретни населени места, някои от които бяха забравени за много дълго време. Няма как да бъде критикувано обективно разпределението на проектите, без да се отчитат и ефектите от тях.

Конкретни резултати има не само за малките, но и за по-големи населени места. Благодарение на ПИП бяха реализирани и знакови проекти, например в областта на спорта. Достатъчно е да посочим „трибуна Моци“ в Разград, стадион „Ивайло“ във Велико Търново, залите в Ботевград, Мездра, Русе, Дупница и Плевен; стартирането на проекта за „Арена Бургас“, началото на сериозния ремонт на Двореца на спорта във Варна. Тези проекти са красноречив отговор на критиките за политизиране на разпределението. Към тях могат да се добави финансирането за университети и детски градини в София, за студентски общежития в Пловдив, за парка в Стара Загора. Същевременно финансирането на залите, които са за елитен спорт, беше съчетано с програма в подкрепа на масовия спорт.

Има и неразбиране по отношение на разпределението на средствата по приоритетни области: ВиК и управление на отпадъците (15,7%), транспортна инфраструктура (21%), социална и културна инфраструктура (39,6%), благоустройство на малки населени места (22,4%). Видно е, че в голяма степен е постигнато относително равномерно разпределение.

Критиките към подбора на програмите на министерствата не отчитат постигнатата допълняемост и синергия с общинските проекти. Неслучайно те бяха обсъждани в пакет. Нещо повече, някои от приоритетните области в програмата бяха забравени от дълго време, но са много важни за осигуряване на по-добър живот на хората - програмата за борба с безводието на МРРБ, програмата за управление на речни басейни на МОСВ.
ПИП успя да се реализира само еднократно, но ползите от нея са средносрочни. Те доказват смисъла от наличие на национална инвестиционна програма, която да се фокусира върху приоритетни политики с осигурено финансиране. Хубавото е, че финансираните проекти бяха отделени като програми от първоначалните бюджети на министерствата, което даде възможност да бъдат прекратени, ако не бъдат изпълнени и не постигнат желаните ефекти. Подобен начин на финансиране увеличава гъвкавостта на разходите и в средносрочен период допринася за по-добра ефективност.

*Авторът е макроикономист. Беше министър на финансите в кабинета „Орешарски“. Понастоящем е депутат от ДПС.