- Г-н Дасис, срещнахте се с вицепремиера Ивайло Калфин и с председателя на парламента Цецка Цачева. Обсъдихте ли нови политики за борба с бедността и младежката безработица?

- Проведох много интересна среща с г-жа Цецка Цачева. Тя изрази голямата тревога, че много млади хора напускат България, тъй като не могат да намерят реализация. Това е проблем, който засяга не само вашата страна, но и всички периферни държави на ЕС. Най-засегнати са страните от Южна Европа - Гърция, Испания, Португалия, Румъния, но също така и някои северни държави като балтийските. Проф. Лалко Дулевски (бел. ред. - председател на българския Икономически и социален съвет) формулира много добро предложение - да се разработи инициатива, която да развие проблемите на младежта. Незабавно се присъединих към тази идея. Почти 100% съм убеден, че Европейският икономически и социален комитет ще я подкрепи. Срещнах се и с министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Смятам, че работим на едни вълни по отношение на безработицата сред младежта, борбата с бедността и необходимостта от по-силно икономическо и социално сближаване на ниво ЕС.

- С какви мерки държавите членки могат да предотвратят емиграцията сред младежите?

- С мерки за създаване на работни места. Това не може да стане без големи инвестиции. Искаме 2% от БВП на всяка държава да се отделят за тази цел. В момента този ресурс е двойно по-малък. Приветствахме предложението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който предложи план за инвестиции за 350 млрд. евро за 3 години, но това не е достатъчно. Не можем да създаваме работни места с речи или с лъжи. Трябва да се инвестира както в образованието, така и в развойната дейност. Там е истината.

- Преди време Европейският икономически и социален комитет поде инициатива за въвеждане на безусловен минимален доход в ЕС като мярка за борба с бедността. Докъде стигна тази идея?

- Навремето като председател на групата на синдикатите с пълната й подкрепа въведох тази идея за борба с бедността. Целта е да се гарантира минимален доход за оцеляване. Смятам, че това е задължение на Европейския съюз. Тук не става въпрос за минимална заплата, тя е въпрос на преговори между работодателите и синдикатите, а доходът е плод на съдействието на цялото общество. Затова предлагам да се създаде Европейски фонд за гарантиране на минимален доход. Не твърдя, че всички бедни хора трябва да се направят богати, идеята ми е да се справят с мизерията.

- Какви трябва да са критериите за определянето на този доход?

- Смятам, че трябва да се въведе общ минимален доход, който да отговаря на нуждите на населението и да бъде приемлив за всички. Например това може да бъде някакъв процент от минималната или средната работна заплата в съответната държава. Или да бъде пропорционален на брутния вътрешен продукт. Тоест всяка държава ще има различен гарантиран минимален доход, но принципът за определянето му ще е общоевропейски. Техническата страна на нещата винаги можем да я разрешим, ако имаме политическа воля на европейско ниво. Когато преди повече от 10 години изразих тази идея и казах, че смятам да изготвя официално становище, ми отговориха, че това е утопия. В живота си съм се научил да водя борбата и да печеля бавно и сигурно. Смятам, че бях прав да постъпя по този начин и в този случай, защото днес има много съюзи и асоциации, които подкрепят идеята за минималния доход. Още не сме постигнали желаната цел, но вярвам, че това ще се случи. Това би могло да стане, при условие че Европейският съюз си е на мястото и продължава интеграционната си европейска политика.

- При обсъждането на идеята за минимален доход се говореше, че той ще е между 400 и 1000 евро. Това не е ли наистина утопия за страни като България? От началото на 2016 г. минималната заплата у нас се повиши до 210 евро, а средната пенсия е около 150 евро.

- Разбира се, че доходът не може да бъде толкова висок. Нямам навика да предлагам нелогични текстове. От най-ранна възраст се боря за справедливо разпределение на ресурсите и богатствата, но все пак съм реалист. Не може да се мисли, че пенсията може да се увеличи от раз на 400 евро, при положение че минималната заплата е 210 евро. Но ще ви дам по-реалистичен пример. Ако например се вземе решение, че минималният доход е 80% от минималната заплата, размерът му за България ще е около 170 евро. В този случай получаващият 150 евро пенсия ще вземе 20 евро от фонда, който предлагам да се създаде, за да се покрие разликата до минималния доход. Не съм политик, така че няма да ви обещавам чудеса. Когато предлагам нещо, целта ми е да получа мнозинството от гласовете в институцията, която председателствам. Винаги предлагам конкретни и реализируеми неща. Убеден съм, че във всички държави трябва да предотвратим хората да спят на студено, децата да останат недохранени и да не ходят на училище, защото родителите им не разполагат със средства. Решението трябва да се намери на европейско ниво. За да запазят гражданите вярата си в полезността на Европейския съюз, трябва да получават конкретни послания.

- През 2012 г. Европейският икономически и социален комитет прие становище за цената на отказа от Европа. Каква е цената към днешна дата в контекста на предстоящия референдум във Великобритания и засилващия се глас на евроскептиците?

- Много политици смятат колко страната им плаща за членството си в ЕС и колко получава. Теглят чертата и казват - доволни сме или не сме доволни. Това е много лош подход. Винаги съм казвал на представителите на държавите, които плащат повече, отколкото получават, че не трябва да разсъждават по този начин. Те не си дават сметка за други неща, които им носят по-големи ползи, заради което е нормално да плащат повече. Ще ви дам един фрапантен пример. Германия, която е най-строгата държава по отношение на икономиката си, получава над 80% от търговския си оборот от външната търговия с членките от ЕС. Същото се отнася и за Холандия. Не съм против това. Тези икономики работят добре и ние купуваме техните продукти. Но те трябва да плащат повече, за да може тази Европа да продължава да съществува и да им осигурява пазар. Тези страни трябва да допринасят за плащанията в сферата на социалната политика и да финансират политиките, които подкрепят и засилват икономическото и социалното сближаване. Не трябва да забравяме, че благодарение на ЕС в момента сме в най-дългия период, в който в Европа не е имало война. Естествено, случи се трагедията в Югославия, но тя не се разрасна заради ролята на ЕС. Затова бих призовал тези, които обичат да пресмятат всичко в числа, да изчислят и цената на една война и цената на човешкия живот. За мен той няма цена. Винаги казвам на младите, че бъдещето им трябва да бъде в солидарна, интеграционна среда, в която всеки трябва да запази правото си на свободно изразяване. Европа гарантира тези ценности.

- В началото на тази година шест държави от Шенген възстановиха граничния контрол заради бежанската криза. Това как ще се отрази на икономическия растеж и свободното движение на работната сила, което е основополагащ принцип на ЕС?

- Свободното движение на работната ръка между страните - членки на ЕС, е гарантирано. Великобритания иска да затвори границите си, но не смятам, че това ще бъде прието. Защото свободата на движение е записана в присъединителните договори, и то от 1968 г. Този въпрос не се поставя изобщо. Разбира се, има политици, които са ксенофоби и расисти. Те твърдят, че ще разрешат всички проблеми, затваряйки границите. Но грешат. Въпросът не е да се затворят границите, а да се направи разпределение на бежанците в цяла Европа. Втората задача е да се направи ясно разграничаване между бежанци и имигранти. Що се отнася до бежанците, които бягат от смъртта и войната, Европейският съюз трябва да остане верен на принципите си, да ги приеме, интегрира и да им осигури достоен живот. От своя страна тези хора трябва да спазват нашите европейски демократични ценности.

- Каква политика предлагате по отношение на имигрантите в ЕС?

- Има милиони хора, които искат да дойдат както в Европа, така и в САЩ и в Канада. Институцията, която представлявам, настоява от много време за създаване на действителна европейска имиграционна политика. Винаги е имало имигранти и винаги сме имали нужда от такива. Преди движението беше от южната към северната част на Европа, след това от Африка към Европа. Винаги е имало миграционни вълни. Това движение не трябва да бъде в анархия, а да бъде управлявано от реална европейска политика. Факт е, че не е възможно Европа да приеме всички хора, които искат да се преселят в нея. Това, което можем да направим, е да подпомогнем тези хора да останат по родните си места чрез по-добро сътрудничество с правителствата на съответните държави и чрез инвестиции. При всички случаи хората, които пристигат по легален начин, трябва да бъдат правилно интегрирани в нашите общества. Но от своя страна трябва да уважават и приемат нашите ценности.

Нашият гост

Гръцкият синдикалист Георгиос Дасис беше избран за президент на Европейския икономически и социален комитет през октомври 2015 г. и ще ръководи институцията до 2018 г. Комитетът е консултативен орган на ЕС, който предоставя експертни становища по законодателни актове на Европейския съюз. От 15-годишен Дасис е синдикален активист в Гърция. Оттогава заема редица ръководни длъжности в национални и международни организации, които защитават правата на работещите. През 1967-1974 г. се бори срещу военния режим в южната ни съседка.